Както вече информираха официалните (основни) медии и ЦИК, разпределението на гласовете след първия тур на тазгодишните президентски избори е следното (Метод 1):

Росен Плевнелиев – 40.11%
Ивайло Калфин – 28.96%
Меглена Кунева – 14.00%
Волен Сидеров – 3.64%

Тези числа са на базата на гласувалите, т.е. водачът след първия тур се ползва с доверието на 40.11% от гласувалите граждани, имащи това право, а те са само 51.83% от записаните в избирателните списъци, което означава, че почти половината избиратели не са разпознали своя кандидат сред участниците в първия тур.

Горният метод (Метод 1) съдържа в себе си  внушението, че процентите са на база целия български народ или поне имащите право на глас и това се постига като не се споменава „процента“ от какво представляват широко огласяваните цифри.
Нека направим една друга извадка въз основа на общия брой граждани, имащи право на глас според официалните данни на ЦИК (Метод 2):

Общият брой на избирателите се получава след сумиране на:

Брой на избирателите според избирателните списъци при предаването им на СИК (сумата на числата от т. 1 от протоколите на СИК) – 6873589
Брой на избирателите, вписани в допълнителната страница (под чертата) на избирателните списъци в изборния ден (сумата на числата от т. 2 от протоколите на СИК) – 11647
Брой на избирателите в допълнителните избирателни списъци (сумата на числата от т. 3 от протоколите на СИК) – 10980

Общо избиратели: 6896216. От тях гласували за:

Росен Плевнелиев – 1349380 или 19.57%
Ивайло Калфин – 974300 или 14.13%
Меглена Кунева – 470808 или 6.83%
Волен Сидеров – 122466 или 1.78%

Заедно с гласовете за останалите кандидати, общият брой на действителни бюлетини за президент и вицепрезидент са 3364078

Като извадим броят на действителните бюлетини от броя на имащите право на глас граждани, получаваме:
6896216-3364078=3532138 негласували или пуснали недействителна бюлетина, т. е. общият брой на гражданите, които имат право на глас, но не са подкрепили нито една от кандидат-президентските двойки.
Техният относителен дял е 51.22%.

Логично следва въпросът защо ЦИК, „основните“ медии, анализатори и политически партии предпочитат първия метод. Каква е действителността, скрита зад внушителните на пръв поглед извадки.
Какви са причините повече от половината имащи право на глас граждани да не дадат гласа си за нито един от предварително подбраните кандидати.
Голяма част от гражданите не вярват, че изборите могат с нещо да променят техния живот. И причината е повече от очевидна – от 1989 г. нито едно правителство не повиши жизнения стандарт на преобладаващата част от населението, на чийто гръб паразитират държавата и „бизнеса“ – наемните работници, пенсионерите и безработните.
Друг фактор е разбиването на месианския предразсъдък – вярването, че определена личност „ще ни оправи“. След като на политическата сцена се изредиха всички възможни месии, все повече хора разбират, че жизненият стандарт преминава през ежедневната борба за насъщния – от намиране на работа до отстояване на социални придобивки чрез стачки и протести – практиката на западните народи, която при масовото ползване на интернет няма как да бъде скрита от народа чрез информационното затъмнение, налагано от „основните“ медии, отразяващи поръчковата „действителност“ на „бизнеса“, политиците и службите за сигурност, в това число „Прес-центърът на МВР“, ЦИК и няколкото набедени за „основни“ „социологически“ агенции.

Днес се провежда вторият тур на президентските избори. Идните дни ще стане ясно каква част от избирателите са гласували, колко от тях не са гласували на първия тур, но сега са предпочели да изберат единия от двамата продължили, за да не спечели другият (без значение дали изборът е за светлосиния в ущърб на червения или за червения в ущърб за светло синия кандидат). Каквото и да се получи като краен резултат, едно ще бъде ясно – всеки президент бива избран от доста по-малка част от народа, отколкото „основните“ играчи в информационното море се опитват да ни внушат.