„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!“
Това е изречено в САЩ, преди около век, когато правителството все още се е страхувало от хората. Днес хората се страхуват от правителството.
След 10-ти ноември управляващите грабиха. След 9-ти септември управляващите грабиха. След 3-ти март управляващите грабиха.
Грабиха толкова много, тъй редовно, тъй организирано, че започна да ни се струва нормално. Вече не търсим да изберем честен управник – разбрали сме, че няма такива. Търсим да изберем някой, който „да краде, ама да мисли и за хората“.
Само че и такива няма. На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Ако искаме да живеем добре, трябва сами да помислим за себе си.
Ние сме хора, а не вълци, живеем в общество, а не в глутница. Затова ако мислим за себе си, трябва да мислим за братята си. В това няма нищо лошо.
Управляващите също мислят за братята си. Никой бандит, колкото и хитър или дебел да е, не управлява сам. На неговата трапеза се хранят още куп по-малки бандитчета. Джавкат се, плюят се по време на избори, но глутницата се храни на обща трапеза – отрупана с плодовете на нашия труд.
За всеки залък трябва да се борим с тях, да драпаме със зъби и нокти, за да запазим поне малко от това, което сме създали. Ако искаме да живеем като хора, да не се срамуваме от децата си, да не се страхуваме от утрешния ден, трябва те да се страхуват от нас.
Никой не се страхува от разпасана недоволна тълпа, която само знае да иска, а е забравила да създава. На война се ходи с армия, а не със стадо. Ние можем да творим – ние създаваме както собствения си хляб, така и милиардерските яхти. Но не можем да воюваме. Не сме се научили да сме задружни, да разчитаме на другаря до себе си, на милионите хора като нас, а не на политиците в парламента.
Когато се научим да вярваме на себе си и на другарите си, когато се научим да живеем заедно, тогава ще се страхуват от нас. Няма да имаме нужда някой „помазан“ да мисли вместо нас, да решава вместо нас… и да живее вместо нас. Няма да ни ограбват и няма да ни превръщат в грабители. Ще бъдем свободни.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество!“–Христо Ботев