За мощната подкрепа, която дава на червени кметове в ключови градове, Доган може да си поиска от БСП и свирка
Когато фактите говорят и боговете мълчат. За идолите това ограничение не се отнася. Истуканите имат свойството да дрънкат врели-некипели по всяко време. Удари часът на истината, а ние не знаем, с изключение на Бойко и Доган, как политическите лидери оценяват резултатите от президентския и местния вот. Кой го вижда като пълна победа /ипон/, сравнителен успех, запазване на позициите, лек спад, затруднено положение, категорична загуба, пълен разгром…
Всички мълчат като симпатизанти на „Хизбулла“, които полицията е хванала да играят карти в мазето на някоя синагога. Затова е време да сложим на масата някои истини. Първата е, че в България са останали всичко на всичко три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС.
На останалите политически сили можем с чиста съвест да им поръчаме заупокойна молитва. Все пак местната власт е гръбнакът на всяка партия, а партия с пречупен гръбнак трудно ще оживее.
На раздяла сините взеха от раз досегашните си твърдини – Монтана, Кюстендил и Пазарджик, а пък Найден Зеленогорски е на път да загуби в Плевен. Като цяло влиянието им се свива и до десетина други малки общини. СДС и ДСБ почти са се изпарили в най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.
В НДК Сергей Станишев с тон на оракул се опита да убеди публиката, че червената партия е в подем, а управляващите се сриват. „Факт е, че БСП вдига доверие с над 200 хиляди гласа, може би 250. От 700 000 през 2009 г. до близо 1 млн. избиратели на тези избори, въпреки прогнозите, че няма да се справим и ще изчезнем“, заяви лидерът на Социалистическата партия.
След постъпването на точните данни в ЦИК можем да съобщим, че Станишев лъже. Тези милион гласа са
сбор от гласовете на БСП и ДПС
Иначе Сергей ще трябва да ни обясни чудодейното явление на 2 569 сдружени социалисти в Джебел, 3903 – в Крумовград, 3 192 – в Ардино, 4 545 – в Кирково, 3 368 – в Момчилград, 3 214 – в Черноочене. В последната община президентската двойка на БСП печели 67,31%. Алелуя! Да го сравним с партийния червен вот. В Ардино Социалистическата партия получава – 252 гласа, в Джебел – 275, В Крумовград – 788, в Момчилград – 370, в Кирково – 619 и в Черноочене – 324.
Всъщност, за да получи реалния резултат на Калфин и Данаилов, Станишев трябва да извади 350-те хиляди гласа на ДПС от сметката. Румен Петков е математик по образование, би могъл да му помогне. За разкош ще добавим и изчисленията на народния артист проф. Стефан Данаилов в изборната нощ: „Наистина, връщайки се назад през август месец, Ивайло Калфин я имаше, я нямаше 9%, в началото на септември,
малко, завалията, скочи,
извинявайте за думата, той ми е приятел, тази вечер, или тази сутрин се движим към 25-26 процента“.
Но да се върнем към общините – няма да е пресилено да се каже, че след първия тур над левицата е надвиснала сянката на пълната катастрофа.
На комедийното представяне на Георги Кадиев в София смятам да посветя отделно съчинение. В Пловдив кандидат-кметът на БСП Георги Търновалийски, бивш счетоводител на областния партиен шеф Георги Гергов, постигна 9,71%. В доскоро червения Бургас човекът на левицата закова 9,01 на сто от гласовете.
Във Варна досегашният приближен на столетницата градоначалник Кирил Йорданов пристана на Бойко и води убедително след първия тур. Бившият шеф на Общинския съвет Борислав Гуцанов, който се яви от името на БСП, събра само 14.58%.
Друга червена крепост – Благоевград, е на път
да падне заради
разцепен ляв вот
Там срещу официалния кандидат Емил Костадинов излезе общинският съветник Владимир Елезов, чиито конци дърпа Костадин Паскалев.
Яки шамари бяха раздадени в Русе – друг социалистически бастион. Там човекът на БСП не стигна дори до балотаж.
Звездата на вечерта стана кметът на Шумен Красимир Костов, който спечели от раз. Трябва да признаем, че без гласовете на ДПС, щеше да види кметския стол, когато си види ушите без огледало.
Други леви кметове, които имат добри шансове за победа, са Красимир Мирев в Търговище, Денчо Бояджиев в Разград и Владимир Москов в Гоце Делчев, но те също могат да видят власт само с изключителната помощ Движението за права и свободи.
Най-силните по мои оценки фигури на левицата в местната власт – кметиците на Перник и на Смолян – Росица Янакиева и Дора Янкова, са почти наравно с конкурентите им от ГЕРБ. Изглежда в красивия родопски град също ще трябва да се целува ръка на Доган за балотажа.
Един от най-силно представилите се социалисти е сегашният кмет на Ловеч Минчо Казанджиев, който има преднина от 6 пункта пред конкурентката си от ГЕРБ. Свеж полъх идва и от Враца, която БСП има реален шанс да си върне. Техният кандидат Николай Иванов, досегашен кмет на Криводол, също води с четири процента пред Петя Аврамова от ГЕРБ. Друга приятна изненада е Сливен, където червеният претендент Кольо Милев, генерал от запаса, изпревари кмета-хулиган Йордан Лечков със 700 гласа.
Нелепо е обаче представянето на кандидатите на БСП в Плевен – 17,24%, Кюстендил – 18,25%, Габрово – 18,63%, Добрич – 15,21%, Монтана – 12,34%, Пазарджик – 13,19%, Стара Загора – 19,05%, Хасково – 6,43%. На тези места партията е трета или четвърта политическа сила.
Идната неделя червените ще трябва да се разделят и с управлението на няколко други ключови града. Единият е Казанлък, където сегашният кмет и червеният лидер разцепиха левия вот и дадоха голяма преднина на ГЕРБ. Другият възможен е Севлиево, където досегашният градоначалник Йордан Стойков изостава с пет процента от Иван Иванов от ГЕРБ. Отсега е ясно, че Карлово е загубено – там сегашният червен кмет Найден Найденов дори не стигна до втория тур, а градът отбелязва триумфалното завръщане на бившия син кмет Емил Караабов, който води с 40,33 на сто.
Сметките сочат, че от 26-те града в България с население над 40 хиляди души, БСП има шанс да управлява занапред най-много в шест.
Особена е ситуацията в славната и борческа Дупница, където червените отиват на балотаж. Кандидатът на БСП и домашен любимец на братя Галеви – Станислав Павлов, взе 31,49% от гласовете и ще се изправи срещу Методи Чимев от ГЕРБ, който има 35,06%. Бившият кмет на БСП Първан Дангов, дългогодишен противник на мутрокрацията, се яви като независим кандидат за съветник и взе гласове, равни на една трета от вота, подаден за общинската листа на БСП…
Че столетницата здраво се крепи Доган, за да не падне, стана ясно още на 23-и. Затова и обещанието на Доган срещу „хубава целувка“ да осигури необходимата подкрепа за Ивайло Калфин на балотажа
е заредено с доза ирония
На теория при най-якото стягане на редиците е възможно ДПС да извади още 100-150 хиляди гласа. Не бива да се забравя обаче, че движението спечели 26 общини още на първи тур и в тези крепости няма да се гласува за кмет, което рязко намалява партийния апетит на местно ниво и почти предопределя по-ниска активност.
Вероятно задявката на Сокола с червената двойка издава известно огорчение. През цялата кампания Калфин бягаше като опарен от въпроса дали приема подкрепата на ДПС. Естествено, кандидатът е знаел отлично, че движението мощно ще го подкрепи. И в същото време го криеше като някаква мръсна тайна, от която се срамува, а това е меко казано обидно за тези избиратели. Затова и Калфин, и Станишев едва ли ще се разминат само с по хубава целувка, най-добре е бързо да си припомнят френския…
Политическата върхушка от „Позитаник“ може да е усвоила много политически, но не и човешки умения. Като например умението да губиш с достойнство. За да може един играч да почне да печели отново, той първо трябва първо да може да си направи верен анализ на загубите, на силните и слабите страни на себе си и на противника, да начертае стратегия и да подготви добре тактическите си маневри.
Вместо това другарят Станишев плува в океан от заблуди, които очевидно все повече му се харесват. Лъже напълно сполучливо себе си, бая сръчно манипулира партията си и недотам умело се опитва да мами избирателите.
Сега дори не е толкова интересен въпросът дали лидерът на БСП, който
прилича на жертва на
злоупотреба с хипноза
ще подаде оставката си. Вероятно пак ще ни каже, че отеглянето му от поста би било позорно бягство от отговорност и неговата мисия е да яде пердах от ГЕРБ и на парламентарните избори пез 2013 г. Но на мен станишевите палячовщини вече не са ми интересни.
Ауфидерзейн, циркаджии…
Руслане, не виждам с какво тези 100 реда изборна математика ще са интересни на читателите на този сайт, защото (например) не са изобщо интересни на мен. Признавам, прескачах през няколко реда от цифри и проценти и търсех смисъл на публикацията ти, не го намерих.
Това е статия за 24 часа или за Капитал, но не е за този особен сайт. Тук е пълно с анархисти, които отричат партийния модел, така че очаквам да скочат в края и да прегледат за изречение с послание. Аз лично не съм анархист, но изобщо не се интересувам от предизборни игри. Не съм ходил да гласувам (нито съм гласувал през живота си) Интересни етикети си сложил в края. Добави и още две – „приложна социология“. :)
Единственото общо, което Руслан има към публикацията в нашия сайт е, че се съгласи да качваме при нас неща от неговия блог-)))
Така, че забележката ти е към мен.
Тази тематика ми е интересна, а се смятам и за анархист (макар, че като гледам какви хора по света и у нас казват, че са анархисти, напоследък се замислям).
А и бъди сигурен, че „24 часа“ и „Капитал“ няма да пуснат руслановата статия – не е политкоректна и ще си остане в блоговото „пространство“.
Дали гласуваш или не, няма голямо значение ( защото дори и да гласуваш, нямаш избор, „голямата политика“ ти дава възможност най-много да избереш по-малко миришещото лайно), но не можеш да не се интересуваш от предизборните игри и партиите, защото всички те, после ни бъркат по отвърстията…
Тези избори са интересни по няколко причини. Преминаването на президентската институция и контрола, който тя има върху специални служби, армия и институции (квотите), в други ръце, ще повлече след себе си поредица от интересни и забавни събития…
Второто е, че се оформя (напълно съм съгласен с Руслан), може би за години напред, трипартиен модел в българската политика – ГЕРБ, БСП и ДПС.
ГЕРБ за които гласуват работниците, дребните и средни бизнесмени, ще се наричат „Десница“, БСП, която е партия на милионери за която гласуват пенсионери, ще играе „Левица“, а за ДПС остават малцинствата (включително и циганите, чийто царе и донове, предстои да бъдат набутани по затворите).
След тези избори, окончателно на политическото бунище се преместват всички видове седесари, костовци, янета и пр. Важно е да се отбележат и много слабите резултати на Атака и ВМРО, което почти сигурно означава и край за „политическия“ национализъм. За националистите остава криминално-агиткаджийската ниша, в която (както и се видя съвсем наскоро), те са готови да скочат без замисляне…
Лесно може да се провери теорията за гласовете на ДПС – като се видят резултатите за президент от тези секции. За съжаление сериозен анализ на първия тур ще може да се прави далеч след втория :)
Грешка, резултатите са готови: http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/0916.html Наистиина изглежда, че ДПС здраво са подпрели БСП ;)
Все едно гледам хокейно класиране. Сори, ама, трипартиен или двупартиен – моделът е изграден на основата на грабежа на българина и откъдето и да го гледам, партийната конкуренция на политическия небосклон няма да донесе баланс в месечния ни бюджет. Заплатата все няма да стига и погледите ни все ще са вперени в телевизорите, където протича следващия скучен дебат.
Те ти избори по нашенски, в случая по пернишки
„Избори“ в капиталистическа България: http://www.youtube.com/watch?v=LORMZ5xCsw8