Макар да беше ясно като бял ден, че предизборната кампания ще бъде съпроводена от разнообразни истерии и представления, случващото се през последните дни надминава очакванията. Виртуалното пространство се тресе от речи и заплахи ала „въздухът трепери”, които за разлика от обикновено имат и реално проявление по улиците.

Всевъзможни журналисти, коментатори, социолози, политолози, политици и политикани се надпреварват да си чешат езиците – понякога успешно, но най често – не. Любимите ни национанистически партийки и организации побързаха да влязат в роля – Сидеров замени гротескната си усмивка от предизборните плакати с познатото опулено изражение и щръкнали вежди, опъна отново катуна си пред президентството и почна да заема героични пози пред рехавата си агитка. Други пък почнаха да събират подписи за референдум срещу бездействието на държавата по циганския въпрос, без обаче да си правят труд да дефинират държавно бездействие и цигански въпрос.

Основната нишка в цялата тази какафония обаче е нещо, което наблюдаваме в различни мащаби от години насам – щом някъде се появи зародиш на социално недоволство и съпротива срещу олигархо-политическата симбиоза, той бива инфилтриран, лумпенизиран и в крайна сметка опропастен от едни групички примитиви, организирани по линия на футболни фенклубове, неонацистки организации, рокерски банди и прочее криминални хомодружинки.

Случаят „Катуница” започна със справедливия гняв на местните хора срещу безобразията на един престъпен феодал, с когото са оплетени като свински черва управници от всички етажи на системата. Т. нар. „цар” Киро е само един от многото безсрамни символи на диващината и лицемерието, в които сме принудени да живеем. Вероятността това да се превърне в мащабен бунт срещу статуквото беше почти моментално преодоляна, когато възмутените патриоти решиха да отмъщават на циганина-християнин Кирил Рашков… като трошат прозорците на Пловдивската джамия. Всичките им по-нататъшни действия се отличават със същото ниво на адекватност и полезност, и най вече с пълното неосъзнаване, че играят по нечия свирка.

От личен опит знам, че милиционерите не пропускат дори протест на 20 души, който не е обявен никъде. Също така не можеш да отидеш някъде, където са решили да не те пускат. Същевременно родната полиция някак си пропусна откритата подготовка на футболните агитки за нощната разходка до с. Катуница, и съответно не успя да опази две от помпозните къщи на „царската” фамилия от опожаряване. Макар и в друг мащаб, по подобен сценарии протече и лумпенизирането на големите студентски протести преди две години, които макар и мирни, събудиха дълбоки притеснения у управляващите.

На 14 януари 2009 г. присвоилите си протеста агитко-националисти бяха не само оставени, но и очевадно подпомагани да вилнеят пред ухилените погледи на пазителите на реда. Те идеално изпълниха ролята си, както правят и сега – да дадат повод ченгетата да извадят палките и пропагандната машина, така че мнозинството обикновени граждани да отдръпнат – сега и за в бъдеще – от всяка проява на организиран протест срещу властта. Смущаващата приемственост в поведението на МВР идва като напомняне, че който и да е реално управляващия в тази държава, неизменно силовите ведомства са неговото куче-пазител и изпълнител на мръсни поръчки.

Единствената разлика е бързината, с която се случват нещата сега – преди две години подготовката за опропастяването на протестите отне повече от месец. В този ред на мисли изглеждат съмнително факти като това, че двете подпалени къщи се оказаха предварително опразнени, а любимия вожд Б.Б. се кълне, че проверките на царкировите богатства са подготвяни поне от две седмици преди драматичните събития. Много е вероятно предизборния етнически цирк да е подготвян в аванс, като само се е чакал подходящ повод.

В крайна сметка целите са постигнати – ръководителя на предизборния щаб на управляващата партия, който по съвместителство е и вътрешен министър, вече държи за топките един от основните координатори на циганския вот. В очите на едни се вдигна рейтинга на полицията, а в очите на други – страха от нея. Няма особено значение дали уличното недоволство се е разраснало малко повече от предвиденото. МВР изпълнява функцията си в най-добрите традиции на полицейщината – и тя не е да пази реда, правата и свободите на гражданите. Тя е да пази установения ред от гражданите, които са си позволили да търсят правата и свободите си. Затова и призивите държавата да започне да си върши работата по отношение на „циганския” въпрос и престъпност звучат наивно и дори нелепо.

Етнизацията на бедността, както и феодализацията на местно ниво са част от държавната политика не от 20, не от 70, а от 130 години. Тези проблеми няма да изчезнат, ако системата заработи – те съществуват, защото са част от системата. Полицейските номера, които ни се прилагат са познати от време оно, но за съжаление нашето общество е твърде незряло политически, и ако щете – класово, за да се ориентира в поредицата от провокации, които притъпяват вниманието и енергията му. За да стигнем от зъбене във фейсбук и викове „циганите на сапун” до масово и осъзнато отстояване на искания, подобно на други европейски народи, за да дойде онзи „ден първи” за който бленува Ботев, ни чака още много работа – основно над себе си. Толкова много, че гледната точка на днешния ден става още по-обезсърчително потискаща.