Интервю на Без Лого с организационния секретар на „Българската Левица“ професор Чавдар Кръстев.

Без лого: Представи ни накратко „Българската левица“, основаване, структура, принципи и цели на партията?

Чавдар Кръстев: Политическа партия „Българската левица” се появи през 2009 година като протест срещу все по-сериозното минаване на БСП на неолиберални позиции. Днес повече 50% от нейните членове (около 3000 души) са били в редиците на Социалистическата партия, над 40 % не са членували преди това в никоя партия и близо 10 % са били членове на други партии. Един от силните подтици за формирането на БЛ бе наличието на Европейската лява партия, чийто редовен член станахме през 2010.  Като възрастова  характеристика партията се състои от 30 % процента младежи до 35 години, 32 % над 65 години и 38 % между 35 и 65 години, т.е. – хора в активна възраст. Имаме основни партийни организации, общински и областни ръководства, Национален комитет и Политически съвет (като изпълнителен орган). В йерархията над всички е Конгреса, който се избира за 3 години и заседава поне веднъж годишно. Основен принцип в работата на партията е демократичността при вземане на решенията, а основната ни цел е революция в съзнанието на хората, която да доведе до замяната на капитализма с един нов, хуманен (нека така да го наречем) социализъм

Къде се позиционира партията в т.нар. политическо пространство? Какво ви е отношението към БСП? Какви са международните контакти на БЛ? Какви обществени или политически инициативи подкрепя БЛ?

БЛ е партия, която се определя категорично в ляво от центъра. Много по-ляво от БСП. Не случайно в нея членуват социалисти, комунисти, леви земеделци, социалдемократи и еколози, антифашисти. Отношението ни към днешното състояние на БСП е крайно негативно, но ние не забравяме, че членската маса на тази партия се състои от работници и селяни, от прогресивна и трудова интелигенция, от дребни и средни производители – просто от ляво мислещи хора, надяващи се да вразумят ръководството й и да я променят „отвътре”. Ние се убедихме, че това е невъзможно! Което не ни пречи на места и по определени  проблеми да си сътрудничим с низовите структури  на БСП. А ако историческите, икономическите, социалните и пр. интереси на народа го налагат (както е в настоящия изборен момент!), дори сме готови да подкрепим нейните кандидати като „по-малкото зло”. Така действат и партиите от Европейската левица, с които си сътрудничим много добре. С гръцките ни другари от „Синасписмос” започнахме работа по създаването на Балканска мрежа на левите партии, участваме в изявите на други партии от ЕЛ и приемаме на работни посещения техни представители, а през 2012 година ще участваме в Европейската инициатива „Друга Европа е възможна” за създаване на Европейски фонд за социално развитие и солидарност като противовес на Европейския фонд за финансова стабилност. Въобще, подкрепяме инициативи които носят белега на социална ангажираност и се стремят към ликвидацията на резултатите от „Великата криминална революция”.

Какъв ви е анализа, исторически и политически, за периода от 1944 – 1989 г. ?

Такъв сериозен анализ БЛ (увлечена в политическото ежедневие и борейки се за политическото си оцеляване) до днес не е направила. Но ние сме против всяка диктатура, та била тя и „диктатура на пролетариата” (която се изроди в диктатура на партократа!) или някаква друга. Още никой от участниците в българската гражданска война (1918-2001 г., според мен!, кога гореща, кога студена) не се е извинил за пролятата кръв и разрушените съдби. Струва ми се, че в средите на БЛ има тенденции ние (без да сме преки участници!) да направим това. Що се отнася до вините в ляво. В същото време ние не можем да забравим, че по това време социално-икономическия статус на българското население беше на такова равнище, че  България беше наредена на 26-то място (доколкото си спомням) в света по качество на живота! Нещо, недостижимо за „царска” България, още по-малко пък за днешна! Така че, безпристрастния  анализ все още не направен, но той е необходим, крайно необходим!

Какви цели си поставя БЛ в предстоящите избори?

Ние не сме самонадеяни и оценяваме настоящетето си съществувание в политическия живот като маргинално. Но ние сме мечтатели, водени от девиза „Бъдете реалисти, искайте невъзможното!” Очакваме да имаме 2-3 общински кметове, десетина селски кметове и 40-50 общински съветници. Пък и нашите цели не са само тези скромни успехи. Нашата задача е да разширим кръга на влиянието си, колкото се може повече хора да чуят за нас, да ни опознаят и припознаят. В условията на „медийното ембарго”, наложено над нас от партията на богатите, ние използваме тези избори преди всичко за да се преборим с лумпенското мислене, да хвърляме семената на бъдещата революция не върху асфалта на бойковите магистрали, а в мисленето на хората. Е, имаме и тайничката мисъл да се подготвим за предстоящите парламентарни избори, но това в никакъв случай не основно. Искаме на следващите парламентарни избори Левите Обединени Сили (които формирахме седмици преди началото на изборния период) наистина да са Леви, наистина да са Обединени и наистина да са Сили.

Партията ви не издигна кандидат за президент, след отказа на Жан Виденов. Можеше ли евентуалната кандидатура на Виденов да обърка нечии „сметки“?

Издигнахме кандидатурата на Жан Виденов, знаейки че той е омерзен от политическия живот у нас. Издигнахме го с желанието да посочим едва ли не единствения политик у нас, който не е крал и не е забогатял от политиката. Естествено, че се надявахме и той, и нашия кандидат за вицепрезидент да се „разприказват” и да осветлят някои от „тайните” (за кого ли?) на „прехода”. Да, те можеха да объркат много сметки! Но… Жан отказа (в писмото си до в. „Нова Зора”) доверието си към две-три поколения напред да се преборят със статуквото, а другия ни кандидат (защо да го крием?) не намери необходимите за участието в изборите пари. Какво да се прави, партията на богатите добре се е защитила чрез закони и кодекси!

От времето когато „Бай Ганьо правеше избори“, нещата не са се променили, даже напротив. Политиката на ниво община, от столицата до село Крива слива, се намира под контрола на структури от мафиотски тип. Ще могат ли вашите кандидати да противодействат на политико-криминалните местни „елити“, които не правят друго освен да крадат и дерибействат?

Трудно ми е да кажа „Да, нашите кандидати са безупречни!“, защото не познавам по-голямата част от тях. Ние сме млада партия, едва двегодишна, при нас идват нови хора, които ние приемаме на доверие. Но това не значи, че не се борим срещу това явление, което определяме като феодален капитализъм. Пример: на две места в страната наши партньори от ЛОС ни предложиха да кандидатираме точно такива феодали с криминален произход. Отказахме! Въпреки съзнанието, че те са способни чувствително да подобрят политическия ни бит. Ние категорично не искаме върху нас да пада сянката на байганьовите капитали, но не сме застраховани от промъкване  на някои днешни Гочоолу и Дочоолу в нашите листи. Затова ще се борим, и след изборите дори, при нас да ги няма Данко Харсъзина и останалите от партия БГ („Бай Ганьо“ имам предвид!)

Най-важните обществени услуги в София ( транспорт, ток, вода, парно) се намират под контрола на частни фирми, които генерират огромни печалби на гърба на хората (ток и вода) или се източват по безобразен начин от корумпирани чиновници (транспорт и парно). Не е ли време да се сложи край на това и какво мисли вашата партия по въпроса?

Ние сме против всички монополи, особено частните и чуждите! Могат да се преразгледат всички т.н. „договори“ и концесии. Може да им се търси сметка по линия и на следприватизационния контрол. Разбира се, че трябва да се сложи край! Но за това са необходими общите, координирани усилия на всички ограбвани, на всички възмутени. Вместо това виждаме бледи напъни на малки групички честни хора, които вярват само на себе си. По този начин партията на богатите ни раздробява и обезсилва. Затова ние търсим едно ново, обединено ляво, способно да наложи на управляващите ултимативното ни искане за преглед, оценка и присъда над криминалните приватизационните сделки!

Изборната шумотевица ще мине и замине. След това накъде? Ще успеете ли да създадете на терена на официалното политическо пространство, реална лява алтернатива на настоящето статукво? Защото в момента наричат „левица“ партията на милионери и олигарси.

Така е… Ами, ще се борим! Имаме един лозунг: „Ляв завой! Незабавен ляв завой!“, който се нуждае от много сериозно тълкуване и съответно проумяване от мнозинството хора. Това ще правим: тръгваме по пътищага за да се срещаме с хората. Друг вариант нямаме. Е, имаме интернет и фейсбук, но те не осигуряват срещата на очите. И тогава вече се надявам наистина да се превърнем в реалната алтернатива на статуквото.

Ако изборите променяха нещата, щяха да бъдат забранени – какво мислиш за това? За да се „сбъдне всичко писано от философи и поети“ не е ли нужно нещо повече от силите и действията на парламентарната левица?

Знаеш ли, философите и поетите не са много добре приети от политиците. Точно защото проповядват мечти, неща за сбъдване. А повечето политици се ръководят от принципа „око да види, ръка да пипне“. Особено „ръка да пипне“! От времето на Христос се говори за „новия човек“, по едно време обявихме за факт „социалистическия човек“, пък него го няма и няма… Това биха твърдели песимистите! Аз, обаче, съм добре инормиран оптимист, който вярва, че „човешкият живот ще бъде един безконечен възход“, макар и не винаги само нагоре. Ще има „и падане, и ставане, и тръгване отново на далеч“. Никак няма да е лесно! И никак няма да е скоро! Но когато до архитектите (философи и поети) застанат строителите (политици, икономисти, инженери, кофражисти, зидаромазачи, хлебопроизводители, и прочие, и прочие) и тяхната единна енергия заработи съвместно в името на Човека, то тогава току виж сме „смъкнали божия рай“ тук, на Земята. И тогава сигурно ще отпадне необходимостта от партии и прочие буржоазни изобретения. А до тогава ще играем по правилата на богатите (макар те да ги сменят и по време на игра!), но – против  богатите. Т.с. – играта на парламентарната демокрация. И току виж сме спечелили! При всички случай, обаче, комунизма няма да е икономическо общество, а – преди всичко! – морално. Та, една парламентарно представена левица за тая работа не стига! Категорично – не стига! Необходими са много и много просветЛени, убедени съдейственици. Към тях ние сме протегнали ръка…

Много дълго стана това интервю. Но – докато се опознаем има много хляб за изядем и много мисли да обменим. За добро ще е!..

Това е листовката на „Българската левица“ за местните избори. За партията може да се гласува с бюлетина номер 61.