Придобивка първа: Бърза медицинска помощ ще получават само хора със здравна осигуровка. На платилите – честито. На неплатилите (дали по своя небрежност или по вина на работодателя) – лека им пръст.

Придобивка втора: „Реформите“ в БДЖ нямат алтернатива – рекоха и отсекоха икономисти. Под реформи се има предвид съкращения на персонала (и този път не само на клатикрачковци от администрацията, но и на бачкатори, от които непосредствено зависи работата на железницата). БДЖ били на загуба, затова трябвало да се отреже „излишното“. Преди време, когато от БДЖ отрязаха товарните превози и ги предадоха на частната БЖК (собственик – офшорки), сигурно никому от икономистите не хрумна, че железницата ще тръгне на загуба. Все едно ампутирате краката на един човек и после тъжно клатите глава: не, не става от този завалия лекоатлет, не става… да му отрежем още нещо, да видим дали ще стане?

Та по този случай придобивката всъщност ще е стачка… а после може би приватизация на БДЖ. На собствениците на автомобили – честито. Който разчита на влак – да си приготви по-голяма част от заплатата за стигане до месторабота.

Придобивка трета: работодатели, държава и синдикати си стиснаха ръцете и се споразумяха за нещо, за което говореха преди, но по изборно време срамежливо го замълчаха. А именно – на глоба подлежат вече не само работодатели, които не плащат осигуровки, но и работници, които работят без трудов договор. Според синдикатите това „не било точно глоба“… има си хас. То е подарък за държавата, постъпления в бюджета. Ще си ги разпределят и въртят, пък когато стане време за пенсия, ще вдигнат пенсионната възраст отново, белким човекът да хвърли топа преди да дочака възвращаемостта на осигуровките си… но погледнете от хубавата страна: парите му са останали и укрепили държавата. Какво щастие, какво морално удовлетворение! Не питай какво ще стори държавата на теб, питай какво още да й дадеш на тая лакомница, че няма засищане…

На работещите по закон – честито, но да не се отпускат, че знае ли се… А на работещите незаконно – така и така чорбаджията ви е обрал, да не ви пука, че ще ви оберат още веднъж. Така е по закон, а законът е писан за робове. Тъй де, щом се примирявате – какви сте?

Придобивка четвърта: пенсионер осъдил енергиен монополист за обезщетение. Това е прецедент. Нищо, че процедурата е отнела много време (а то се не връща) и пари (а те се обезценяват). Нищо, че монополистът ще обжалва и не се знае точно кога човекът ще си вземе парите, изстраданите. Посланието е прозрачно – недейте с гражданско неподчинение и преки действия (те са право на свободни хора, а и права не се дават, те се вземат), обърнете се в съда и разчитайте на законите (защото те са за робовете). На способните да пълнят гушата на адвокати – честито. На достатъчно младите и здравите да дочакат съдебно решение – дваж по-честито. Към останалите – един съвет: със съдебните разноски можете да си купите цял танк, макар да ви трябва само един автомат и сандък с патрони. Е, трябва и кураж, и чувство за собствено достойнство, ама тия неща не се купуват.

Придобивка пета: служителите на МВР ще протестират срещу орязани социални… опа, извинете. Това не е придобивка, това е анонс за харчове. Защо ли? Защото недобрали стотинки в кесията си полицаи ще плъзнат по улици и магистрали, за да си допълнят потребителските кошници с неофициални глоби (да не кажем „подкупи“). От което не можете да придобиете нищо. Горе-долу както и в горните случаи. Честито на всички без изключение.

Поука: след избори е така. Докато траеше кампанията, ви обещаваха придобивки, а сега ще ви вземат таксата за слушането на тези обещания. „Данък наивност“ един вид…