Ново робство или революция – това са вариантите, които стоят пред света, обявиха в петък вечерта пловдивчаните, които се включиха в глобалния протест от инициативата „Окупирай Уолстрийт“. „Не искаме да участваме повече в този фарс! В тази псевдодемокрация! Искаме реална демокрация”, скандираха десетките младежи на площад “Централен”.

На 11.11. 11. против против корпоративната алчност и всеядността на банките дюдюкаха в САЩ и цяла Европа. Техните съратници в се бяха организирали чрез социалната мрежа фейсбук. Те опънаха лента, на която с щипки окачиха листовки, че отцепената от тях зона поне за час ще е свободна от капитализма. „Тук съм, защото този фарс трябва да спре. Системата, в която живеем няма човешко лице. Не желая да съм роб на финансово-политическата олигархия! Роби сме в нашата система – отиваш на работа, върнеш се, наплюскаш се като звяр и легнеш да спиш. Това ли искаме и за децата си”, кънтеше мощно от уредбите 22-годишният студент Цветомир. „Ама ние не сме и роби! Робите поне ги хранят!”, провикна се девойка. Според Цветомир има два пътя пред България. Първият е класическия, при който отнемаш властта от някой и с лостовете на държавата да се осъществи пълна промяна. „Аз съм избрал втория начин – не да чакам една бъдеща революция, а да направя революцията днес и сега!”, завърши студентът. „Революция!”, отговаряше му ехото откъм Военния клуб. На стената на Централна поща пък се прожектираха клипове, които показваха на спрелите се да погледат минувачи каква съдба на жертвени агънца ги очаква. Възрастна женицата дори се разплака от кадрите и призова: „Искаме свобода и работа!”
„Стига овчедушие! Стига сме спали зимен сън! Аз се възмущавам, защото на този народ му писна да бъде язден! Вярвам в победата, защото олигархията и клептокрацията най-накрая ще си намерят майстора, но трябва масите д аим покажат къде им е мястото”, емоционално обръщение направи и Петя. „Ако не бяхме толкова пасивни, нямаше да ни хвърлят прах в очите с тези избори наужким”, допъли я младеж. „Ние сме 99%, да събудим другия 1%”, звучеше от колоните, но малцина бяха тези, които и за минутка се спряха в „зоната без капитализъм”. Бунтарите останаха над два часа пред пощата да дискутират, на чаша чай.
Това е втори глобален протест след първия на 15 октомври. „Днес не бяхме повече, но няма да се примирим!”, коментира един от организаторите Павел Иванов.

Нели АНГЕЛОВА

http://www.plovdivmedia.com