Рекламното лице на „бизнеса без ограничения“ г-н Ричард Брансън издаде поредната си книга с препоръки как всички да станем големи бизнесмени. Вниманието на някои медии привлече следния текст в увода:
Искрено вярвам, че капитализмът е създаден да помага на хората да живеят по-добре, но за съжаление през годините той е загубил леко посока. Краткосрочното фокусиране на доходите е накарал по-голямата част от бизнеса да забрави за важната дългосрочна роля, която има, в грижите за живота и планетата.
(курсивът не е мой – б.а.)
Дни по-рано същият господин купи банката Northern Rock за 747 млн. паунда. Купи я от държавата, която преди това я „спаси“ от собствениците ѝ за два пъти повече пари. Разбира се, искрените му намерения да инвестира откраднатите 700 милиона в „правилната посока“, оправдават кражбата. Проблеми със съвестта хората като него нямат. Те вярват, че ако ги нямаше, досега да сме се качили обратно по дърветата. Тъжното е, че дори голяма част от хората, които им работят като маймуни, също го вярват.
По-интересното е, че дори г-н Брансън е забелязал, че нещо куца. Причината за това не е в гладните хора по света – гладни имаше и преди 10 години. Не е и във войните по света – те не са спирали. Не е от загриженост за хората – нали от капитализма по-„добро няма измислено“. Тогава какво?
Мисля, че на г-н Брансън му е станало топло. На дупето. На него и на колегите им вече не им е толкова удобно в креслата на глобалната империя, колкото преди 10 години. В низините се разпалва пожар и той вече се усеща дори по върховете. Дали ще успеят да го потушат ще видим. Но вече не могат да се правят, че не го виждат.
В последните години големите дружества започнаха все по-често да контактуват с публичната администрация, но покрай окрупнителните процеси трябва да се наблегне и на лично право на всеки човек за неприкосновен частен живот. Оставам с надеждата, че онези тежки и изключително добре информирани хора в действителност имат поне малко акъл.