Кибуците са създадени като селскостопански комуни в Израел с общо имущество и равенство в труда и потреблението.
Хората, които населяват тези общности са заченали съвременен Израел след първите емиграционни вълни от 20 в., предизвикани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и създаване на Национален дом за еврейския народ . Първият кибуц е основан през 1909 г.
След 1948 г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава.
В тези селища няма частна собственост и членовете прехвърлят всичките си активи (без личните вещи) на общността, когато се присъединяват. Кибуцът се грижи за всички нужди на своите членове и техните семейства и обикновено осигурява комунални услуги, заведения за хранене, пране и други съоръжения за своите членове. Семействата имат частни домове и малко лично имущество. Това, което е предвидено, зависи в значителна степен от това колко е богат кибуцът и какво могат да си позволят.
Практиката е „от всеки според способността му, на всеки според нуждата му“. Кибуцът се грижи за своите членове от началото до края на живота им. Това включва образование и социално осигуряване. Децата до голяма степен са отгледани от общността. Те са отделени от родителите и спят в обществени детски спални.
Чрез този вид кооперативен живот, нуждаещите се хора биха са могли да оцелеят успешно във враждебна среда. С помощта на общността като цяло, населените места успяват да се поддържат и развиват.
Днес кибуците притежават и експлоатират заводи, хотели и ресторанти. Например кибуцът „Дегания“, притежава завод с годишен оборот от около 15 млн. щатски долара, от който осигурява около 75 на сто от дохода си.
Два процента от населението на Израел живеят в 270 кибуца, вариращи в размер от 200 до 2000 членове. Те произвеждат 35 на сто от селскостопанската продукция на Израел и около 9 на сто от промишлените стоки.
В рамките на комуната всички са равни и всичко се споделя по равно. Някои от хората са по-способни от други, някои работят повече от другите, но всички са еднакво платени. Печалбата се събира и разделя по равно.

Решенията се вземат съвместно на Общото събрание на всички членове на кибуца. Събранието разпределя отговорностите на отделните хора.
Например, на един член може да му бъде възложена отговорността за изготвянето на график на работата и нейното разпределение. В по-големите кибуци, тази дейност би могла да се обработва от комисии, чиито членове се избират от Общото събрание.
Те поемат ролята за ограничен период от време-една или две години. Според идеологията на движението, всичко е организирано по този начин: финанси, транспорт, здравеопазване, краткосрочно и дългосрочно планиране, социални и културни дейности, комунална трапезария, пералня, съоръжения за детски ясли и т.н.
Вземането на решения от Общото събрание може да включва разгорещени спорове и вътрешни борби между фракциите.
Животът на хората в кибуците включва културен център, ползване на плувен басейн и тенис кортове, излъчване на филми, лекции и концерти.
Всички възрастни членове на кибуците първоначално са били включени в отрядите на паравоенната организация Хагана, която служела за тяхна защита. Кибуците били използвани за нейни бази, а също и убежища за нелегални репатрианти. Частите на операционното крило на Хагана, Палмах били разквартировани в общностите, където се тренирали и работели като охрана, както и помагали в селскостопанската работа. След обявяването на държавата Израел по границите и стратегическите пунктове са създадени кибуци, които стават предни постове за отбраната на страната и препятствие за проникващи терористи. Голям брой кибуцни членове влизат в командния състав на Армията за защита на Израел (сухопътните сили, военновъздушните сили и военноморският флот на държавата).
Докато градският живот в Израел е труден и несигурен, членовете на комуните са осигурени и имат висок стандарт на живот. Заради този успех името им се е превърнало в нарицателно в страната.
Построяването на фабрики и наемането на работна ръка извън общностите кара хората от останалата част на страната да виждат в тях „рая на земята“, а живеещите – като „общност на милионерите“. Много израелци смятат, че богатството и стилът на живот в кибуците е резултат от държавни подаяния.
Кибуците са подкрепяни от Световните еврейски общности. Голяма част от парите са разпределяни чрез Еврейското представителство (Sochnut). То финансира снабдяването с вода и електроенергия. Същото така помага за построяването на пътища, жилища, оборудване и машини.
Години наред доброволци се събират в кибуците, за да участват в борбата за по-добър и по-сигурен живот на общността. В днешно време, те вече не са мотивирани от идеологията и са се превърнали в евтина работна ръка. Кибуците Кфар Блум и Кфар Ханаси, например, наемат работници от цялата страна във фабриките си. Нито един от трудещите се в леярната на Кфар Ханаси не е член на кибуца.

Кибуците са станали работодатели на труда. Кооперативната идеология е заменена от личния интерес. По този начин, животът и качеството на кибуците расте за сметка на работниците. Днес социалистическият кибуц постоянно наема работна ръка от хора извън него. Нуждата от комунална общност започва да изчезва с годините. Младите все по-често желаят да напуснат тази среда. Това изисква материални възможности, които не винаги са налице – родителите не са заделили никакъв капитал за семейството и това усложнява нещата с интеграцията на младежите във външния свят. Така част от младите се чувстват по-скоро икономически затворници в кибуците, отколкото ентусиазирани участници в изграждането на нещо ново.
Повече от общностите са се превърнали в капиталистически формирования. Афиким е вторият по големина кибуц в Израел. В него живеят 1400 жители. Селището има фабрики, които се движат по чисто капиталистическа линия от бордове на директорите и най-вече външни експерти. Промишлените начинания са разделени между кибуцниците, а политиката и управлението са отделени от тях. Това води до там, че мениджърите и директорите са започнали да поемат контрола от местните. Кибуцниците са в опасност от изгубване на самоуправлението на селищата. Техните общности са станали притегателно място за фирми и компании.
Кибуцът Саса в северната част на страната край границата с Ливан е показателен пример за икономическа промяна. Днес там работи заводът Plasan, който прави бронята за минна защита на американските транспортьори, използвани в Афганистан и други горещи точки на света. Това е голям бизнес – продажбите само на военното министерство в САЩ са за стотици милиони долари, а освен това заводът доставя продукция за целия останал свят. След завода Plasan е учредена и свързаната компания SasaTech, която прави химикали и наема служители както вътре, така и извън границите на кибуца.
Съвременните кибуци печелят от земята, която държавата им е дала за ползване. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Щом не стигат парите, няколко кибуца се обединяват в един, създава се предприятие, а печалбата се дели в сътветствие с вложеното. В последните години отново се наблюдава разцвет на кибуците. Това е резултат от няколко тенденции–отдаване земя под наем дългосрочно, както и за строителство на търговски центрове; наличие на евтина работна ръка, главно китайци и тайландци; отказ от равенството и изменение в образа на живота в общността. Всичко това противоречи на идеята на движението. Останали са едва 80 селища, които живеят по начина на пълно равенство в разпределението на доходите и начин на живот.
Настъплението на религията не подминава и кибуците. В началото всички са светски, а днес има около 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяването им, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци на децата по Тората и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да изгладят противоречията с желанието на някои членове да се приближат към наследството на праотците и в същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че в това противопоставяне ще се формира и бъдещият облик на движението.
В своето начало кибуцното движение започва като една хубава идея, съчетала в себе си равенство, свобода и взаимопомощ. Общностите са помогнали на хората да оцелеят в суровия и неблагоприятен климат. За няколко десетилетия кибуците са успели да изградят свободен комунизъм с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства. След създаването на държавата Израел условията за съществуване на подобни селища изчезват и те загубват първоначалния си облик. Сега кибуците са подвластни на капитализма и лесните пари, на ционизма и държавата, неслучайно станали нарицателно за бедните и трудещи се хора.

Инферно