Периодично в различни китайски провинции избухват локални въстания срещу властта на Комунистическата партия, предизвикани най-често  заради заграбването на земеделската земя от хората и предоставянето и за бизнес проекти на китайски или чужди компании, които съсипват околната среда и екплоатират безмилостно оставените без препитание селяни и работници.

Единствения избор който остава за хората е да се съпротивляват. Стихийните народни бунтове най-често се потушават с „азиатска жестокост“ и множество жертви, а ако случайно информация за това излезе извън Китай, реакцията на човеколюбивата „международна общност“ е никаква.

За да върви международния алъш-вериш (капитализма),  с китайските ръководители са готови да се прегръщат и лигавят всички световни политически лидери и лидерчета –  като почнеш от президента на САЩ , минеш през другите западни държави,  балкански пръдльовци тоже и свършиш с разните туземни вождове, които имат за герб на знамето си кръстосани банан и калашник…

Последния известен случай на кървав класов конфликт по гореописаните причини е в село Вукан, югоизточната част на Китай. Бунтът започва след като местния активист Хю Жинбао, представител на селяните в преговорите с корумпираните партийни апаратчици, изчезва безследно. Хората излизат на улицата с искане да им бъде предадено тялото на Хю, след което  бунта става неконтролируем – полицията и местните власти са изметени от улиците и селото преминава под контрола на хората.

Материала е по информация от „Революция в Азия“  : http://southasiarev.wordpress.com/