За медиите важността на борбата за свобода и демокрация не е въпрос на принципи, а е правопропорционална на наличието на петролни залежи

През изминалата година станахме свидетели на социални вълнения и политически промени, каквито не е имало поне от 60-те години на ХХ век. Или поне трябваше да сме свидетели, но бяхме упорито възпрепятствани от институциите, които се предполага, че трябва да ни информират. Най-тъжното е, че медийното затъмнение и елементарните опити за манипулация до голяма степен дори не бяха резултат на цензура от страна на различните варианти на „Министерство на истината”, които съществуват в днешно време. Самите медии до такава степен са изгубили усета и уменията за обществената си функция, че цензурата е основно вътрешна и често се дължи на мързел или неразбиране. Подобно на самото общество, огромната част от производителите на медийно съдържание наистина са затънали в онази виртуална реалност, където най-важните събития са смъртта на алчния олигарх Стив Джобс или сватбите и разлъките на някакви хора, които са известни, защото са известни.

Едновременно е интересно и отвращаващо да наблюдаваш двойните стандарти и шизофреничното поведение на „либералните” медии на запад, чието поведение обикновено механично се копира и у нас. Когато през лятото стотици хиляди хора протестираха месеци наред в Испания, Италия и Франция, това изобщо не беше отразявано, или ако беше – съвсем повърхностно. Когато през деня в Атина има 100 хилядна демонстрация, до нас стигат само кадри на 20-на лумпена, замерящи с камъни полицията вечерта. Когато започна „окупацията“ на Уолстрийт, нашите медии я забелязаха след 3 седмици, и естествено копираха презрителното отношение на Фокс към „хипарите, които не знаят какво искат“. Като нищо можеше да не се чуе за това и още един месец, ако не се беше случило една събота срещу неделя да няма други новини, освен опита за блокиране на Бруклинския мост.

Нито една програма, декларация или обръщение от тазгодишните протести на Запад не стигна до масовата публика, не само в България. Същевременно еднократното събиране на 30 хиляди души в Москва, половината от които комунисти или крайни националисти, ни се представя като „арабска пролет“, а всяко неадекватно изказване на руски блогър или някой още по-случаен – като край на путиновия режим. Колкото и да ми се иска и в Русия най-после да се заражда истинска съпротива срещу беснеещата полицейщина и бюрократщина, няма как да не ми стане противно това хиперболизиране, продиктувано единствено от политическите и икономически интересни на конкретни елити.

Идентична манипулация беше организирана преди няколко години, когато протестите след изборите в Иран бяха представяни като бунт в името на демокрацията, макар на практика да представляваха конфликт между самите ислямисти. Докато бяхме заливани със съмнителните кадри от убийството на иранката Неда, никъде не чухме за десетките жертви сред протестиращите срещу военния преврат в Хондурас. Няколко месеца по-рано мащабните протести срещу полицейското насилие в Гърция, които доведоха дори до опити за създаване на алтернативни обществени структури, бяха отразявани единствено като вандалски прояви. Очевидно важността на борбата за свобода и демокрация не е въпрос на принципи, а е правопропорционална на наличието на петролни залежи…

Особено смехотворен е начина, по който в момента западните медии се правят, че винаги са виждали в „арабаската пролет” положителна тенденция и са я подкрепяли. Всъщност първоначално „арабската пролет“ бе представяна в силно негативна светлина – единствено като натиск на ислямистите, а френското правителство дори предлагаше помощ на Тунис и Египет за борбата с безредиците. Мубарак стана „диктатор“ чак след като бе свален, а цъфтящите отношения на Кадафи със западноевропейските лидери от последните години, ознаменувани от мащабни оръжейни сделки, бяха забравени. Същевременно пак същите медии не се свенят да определят като диктатор някой управник в Южна Америка, който е избран демократично, но си позволява да оспорва колониалното положение на родината си.

Единственото хубаво в цялата ситуация е, че благодарение на модерните технологии информацията е в изобилие, въпреки засилващите се опити за налагане на цензура и в интернет. За да бъдеш обективно информиран обаче изисква доста време и усилия, за да видиш истината зад многобройните филтри, налагани от „средствата за масова информация”.