Този текст е приписван на Ноам Чомски. Не успях да го открия на неговият сайт и имам резерви към някои моменти, но харесвам други. Затова реших да го „преразкажа“ в по-свободен превод.

 Тенденцията журналистите да балансират на историите чрез две противоположни гледни точки води до „изграждане на истории около конфронтацията между протагонисти и антагонисти“ (Ricci 1993: 95). Въпроси като боклук и канализация, получават гласност, въпреки важността им само ако има спор за разполагане на депо или инсинератор (incinerator) и отразяването набляга на „гнева и мъката на засегнатите граждани, или противоречивите претенции на корпоративни говорители , държавните регулатори и екологични активисти „, а самите въпроси и техническата страна са само фон (Gersh 1992: 16).
Журналистите, които имат достъп до високопоставени правителствени и корпоративни източници, се стараят да ги задържат на тяхна страна, като не се съобщават нищо неблагоприятно за тях или организациите им. В противен случай рискуват да ги загубят като информационен ресурс. В замяна на лоялността им, техните източници от време на време предоставят добри истории, изтичаща информация или достъп до ексклузивни/специални интервюта. Неофициалната или изтичаща информация, създават впечатлението за разследваща журналистика, но често са стратегически маневри от страна на хората с позиция и власт (Ricci 1993: 99). „Това е горчивата ирония на журналистиката от „извор” …, че най-уважаваните журналисти са точно най-сервилните. Защото предоставяйки се в полза на силните на деня, те получават достъп до „най-добрите“ източници „( Лий и Соломон 1990: 18).

Стратегията на разсейване

Основен елемент на контрола върху обществото е стратегията на разсейване, на отклоняване на общественото внимание от важните въпроси и промени, определени от политическия и икономически елит, чрез „наводняване“ или непрекъснатото отвличане на вниманието с незначителна информация. Стратегията на разсейването е от съществено значение за предотвратяване на обществен интерес в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката. „Задръж вниманието на обществото встрани от реалните социални проблеми, ангажирано с въпроси без никакво значение. Дръжте публиката заета , заета, заета, без време за мислене, обратно във фермата при другите животни“ (цитат от текста „Тихи оръжия за тихи войни“).

Създаване на проблеми, а след това предлагане на решения
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, „ситуация“, която да предизвика реакция у публиката, която да стане оправдание за стъпките, които искаме да бъдат предприети. Например: оставя се градското насилие да ескалира, допускат се кървави инциденти, за да бъде убедена обществеността да приеме закони и политики в ущърб на свободата и в името на сигурността. Друг пример е икономическата криза, причинена от прилагането на икономически принципи, която се сочи като причина за прилагане на същите тези принципи в други области – по-малко социални права и намаляване на обществените услуги.

Постепенна стратегия:
За да се постигне приемане до иначе неприемлива степен, промените се правят капка по капка в продължение на години. По този начин се налагат радикално новите социално-икономически условия през 1980те и 1990те: държавна ненамеса в икономиката, приватизации, несигурност, масова безработица, ниски доходи… толкова много промени, които биха довели до революция, ако са приложени наведнъж.

Стратегията на разсрочването
Друг начин да се приеме една малко или повече непопулярна мярка, е да бъде представено като „болезнена и необходима“ и с това да се спечели обществено одобрение в момента за бъдещото ѝ прилагане. По-лесно е да се приеме една бъдеща жертва отколкото незабавно клане. Не се изискват усилия на момента. Обществото, масите, винаги очакват наивно, че „всичко ще бъде по-добре утре“ и че изискваната жертва може да бъде избегната. Това им дава повече време да се свикне с идеята за промяна и да я приемат с примирение, когато му дойде времето.

Отнесете се с обществеността като с малко дете
Повечето от рекламите, предназначени за широката публика използват реч, аргументи, герои и дори детска интонация, често граничеща с глупостта, сякаш зрителят е малко дете или е умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да привлече погледа на зрителя, толкова повече се налага инфантилния тон. Защо? Ако се отнасяш с някого, сякаш е на 12 години или по-малко, с определена вероятност може да се предположи, че отговорът или реакцията, също ще бъдат лишени от критична смисъл, като на 12 годишен.

Използване на емоция вместо разсъждение
Използването на емоционалния аспект е класическа техника, за да се причини късо съединение в рационалния анализ и критичното чувство на индивида. Нещо повече, използва се емоционалния регистър, за да се отвори врата към несъзнателното за имплантиране или присаждане на идеи, желания, страхове и тревоги, или да се предизвика определено поведение…

Поддържане на обществото в състояние на невежество и посредственост
Качеството на образованието, на по-ниските социални класи трябва да бъде възможно най-посредствено, така че пропастта на невежеството, планирана между по-ниската класа и висшата класа е и си остава невъзможно за преминаване.

Укрепване на самообвиненията
Хората са научени да се самообвиняват за нещастието си, поради ниската си интелигентност, способностите или усилията си. Така че, вместо да се бунтуват, отделните индивиди сами обезценяват себе си и изпитват чувство за вина, което създава депресия, една от последиците е да потискат действията си. А без действие, няма революция.

Знае се за хората повече, отколкото предполагат
През последните 50 години, напредъка на наука е генерирал задълбочаваща се пропаст между обществено достъпната наука и знанията, които са притежавани и експлоатирани от страна на доминиращите елити. Благодарение на биологията, невробиологията и приложна психология, науката се радва на задълбочено познаване на човешките същества, както физически, така и психологически. Специалистите са по-добре запознати с обикновения човек, отколкото той самият предполага. Това означава, че, в повечето случаи, системата оказва по-голям контрол и власт върху физическите лица, отколкото те самите осъзнават и притежават върху себе си.

Добри стратегии за манипулация