Съвременен Китай е страна с гигантска работническа класа, повече от 200 милиона души (половината от населението на ЕС). Почти цялата американска лека промишленост е пренесена на китайска земя, европейски, японски, корейски и тайвански компании постъпват по същия начин. Нищо чудно: трудолюбивата китайска работна ръка е около 40 пъти по-евтина за бизнеса, отколкото работната сила в САЩ. При това огромна част от произвежданата продукция е предназначена за износ в САЩ, Евросъюза, Япония, Корея, Тайван. Транснационалните корпорации, благодарение на американско-китайската симбиоза са увеличили печалбите си със стотици проценти. Самите китайци получават работни места, но в същото време стават жертви на жестока експлоатация и социално неравенство – така нареченият коефициент на Джини, измерващ социалното разслоение, в КНР е приблизително същият както в САЩ.
За положението на китайските работници в страна, която твърди за себе си, че е „социалистическа“, достатъчно говорят самите китайци и изнасят на бял свят следните факти: работното време често достига 12 часа, пренебрегва се техниката за безопасност, а фабричните правилници приличат на затворнически режим.
Китайските работници обаче започват да стават все по-опърничави. По страната периодично преминават стачни вълни. В повечето случаи протестите излизат извън контрола на профсъюзите, които са изцяло бюрократични структури, зависими и управлявани от държавата, а такива организации не подкрепят стачни действия. Затова избухващите стачки се инициират пряко демократично, ръководят се от изборни комитети, зад които стоят маси редови работници. Пресата нарича такива стачки „диви“ (wild-cat strikes).
Наскоро повече от 10 000 работници от първенеца в експорта, провинция Гуанчжоу, започват стачки. Причините: кризата в Европа и Америка води до съкращаване на износа, което налага съкращение на производството, а това веднага се отразява върху работническите заплати; второ, самият Китай е започнал да премества промишлеността в зони с по-ниско платен труд – в по-бедните си провинции или в съседен Виетнам, където според МВФ работната ръка е с 50% по-евтина.
По този начин облагодетелстваната от сегашната криза китайска икономика бързо се развива… и се превръща от фактически все още развиваща се страна (средните доходи на населението имат още много да растат, докато стигнат дори тези в Русия, а и расте разликата между доходите на 700-те милиона селяни и тези на градското население) в „нормална държава“, все повече подобна на европейските или на САЩ,… които са изпаднали в трайна рецесия.
Засега ръстът на икономиката е забележителен – 9% годишно. Дори малко намаляване на това темпо обаче – а то няма как да не намалее, в глобалния свят всички нива и пазари са близки до насищане, иначе нямаше дума да става за криза – би поставила на изпитание социалното равновесие в Китай. Неконтролируемите потоци трудови преселници от селските райони към индустриалните зони, ако не бъдат осигурени с работа, ще увеличават социалното напрежение. От друга страна, в света днес има подходящ за революция политически климат – китайската диктатура не е по-мека от тази в Египет или Сирия, населението страда от неолибералните реформи, а по китайската телевизия минават новини за арабските бунтове.
Вътре в самия Китай се надува спекулативен балон с недвижимите имоти, държавното ръководство се мъчи да предотврати напомпването на предстоящата криза, но безуспешно. Под заплаха ще се окаже появилата се китайска средна класа (вече е станало трудно да се купи собствено жилище, важен елемент в китайската културна традиция), а тъкмо от нейните среди излизат критично мислещи интелектуалци, които в условията на една обща криза се съюзяват с най-онеправданите слоеве на населението. Нещо подобно започва да се оформя през 1988-1989 г., но тогава все още има външни отдушници и благоприятна, сравнително стабилна световна икономическа обстановка. Днес обаче планетата е станала тясна за капитализма, системата е достигнала своите предели. Радикализирането на населението и реакцията му срещу обедняването навярно ще постави началото на края на последния успешно регулиран от държавната бюрокрация капиталистически модел.
Всяка голяма работническа стачка в Китай може да се превърне в бунт, а той да прерасне в революция. •

По материали от статии на анархиста Михаил Магид (Русия) и ляворадикалния публицист Карл-Хайнц Рот (Германия)