Преди време с прост пример обясних какво означават чуждите инвестиции. Писах и доста за парите . Текущата икономическа политика и общото икономическо говорене, което се представя и за научно, до такава степен противоречат на елементарната логика на здравия човек, че считам за необходимо да разясня ролята на парите в основен и елементарен пример.
Смисълът на парите
Аз, ти и още някой имаме интерес да си свършим някаква работа, ти на мен аз на него той на теб. Но никой от нас няма пари да плати на другия. Какво да правим?
Първият вариант на решение е, да си напечатаме пари. С тях аз плащам на теб, ти на него, той на мен. Свършваме работата, всички са доволни и парите са си у нас, можем да ги ползваме отново.
Вторият вариант. Аз чакам за заем, ти чакаш за заем и той чака заем. Работата стои и чака. „Инвеститорите/кредиторите“ ни обикалят цъкат с език и си заминават. И така година две три … Накрая идва един и вика, „Хайде ще ви дам пари, ама ще ги върнете с лихва“ сиреч, ще свършим някаква работа и за него. Така и става. Какъв е резултатът? Чакали сме няколко години без работата да се върши, т.е. не сме ползвали продуктите или услугите, които искаме да си предоставим един на друг. На по-друг език това означава, че няколко години сме живели в малко по-голяма мизерия отколкото в първия вариант. Вторият резултат е, че сме свършили работата, както и в първия вариант. Допълнително обаче сме свършили работа и за „инвеститора/кредитора” и нямаме пари, тъй като сме му ги върнали. Забележете! Свършили сме работа за кредитора срещу това да ни даде пари, които по принцип е направил от нищото!
Е, вие кой вариант бихте избрали? Убедеността, че трябва да изберем втория е уникално постижение на масовата пропаганда. Уникално! Не казвам, че е лесно да се върти централна банка и да се поддържа смислена парична политика при дадената капиталистическа парична система, но ако не се започне и не се прави очевидно няма никога да се постигне.
Нека дам няколко разяснения. Въпреки, че поставям кредитор и инвеститор в една и съща позиция между тях има известна разлика. Кредитора, най-често банка, е част от системата която създава пари или от нищото или чрез дълг. Инвеститорът също може да бъде банка, но по-често се има в предвид човек или компания които може да са взели пари от банка или просто имат свои и идват при нас не за да ни ги дадат срещу лихва, а срещу труд. Резултатът е един и същ и в двата случая – чакаме някой да ни даде пари или срещу лихва (която трябва да изработим с труд), или директно срещу труд, който няма общо с нашите планове.
Как стана така, че сме убедени в ползата от нещо неизгодно
Примерът показва, че за група взаимосвързани хора е много по-изгодно да си напечатат пари, отколкото да разчитат на чуждестранни заеми или инвестиции. Исторически така се е развивал света – всяка държава си е създавала и печатала собствена валута. Как се стига до там, че в момента всички са убедени в необходимостта да се чакат чужди инвеститори и кредитори? Причината разбира се са онези, които имат изгода от създаденото положение и които са допринесли за постигането му по няколко начина. Първият е Бретън Уудското съглашение от юли 1944 година (1). След Втората световна война почти две трети от световното злато се оказва в САЩ. Европейските страни нямат злато с което да обезпечат валутата си. Тогава САЩ предлагат европейските страни да обезпечават валутата си с долари, които в последствие САЩ ще обърне в злато. Европейските страни приемат това съглашение сравнително неохотно, но по това време се е вярвало, че златното обезпечение на парите е крайно необходимо. Така американският долар става световна резервна валута. За да се развиват останалите страни трябва да трупат долари с които да обезпечават валутата си при фиксиран курс към долара. САЩ напечатва и раздава (по-голямата част от парите по „Плана Маршъл” са давани безвъзмездно) огромно количество долари, необходими за развитието на Европа. През 60-те обаче европейските страни вече са възстановени и започват изкупуване на злато по фиксирания курс и скоро се оказва, че то не достига. През 1971 година президента Никсън отменя златното покритие на долара, т.е. САЩ престава да предоставя злато срещу долари. Формално, Бретън-Уудската система се разпада, но само по отношение на Европа и Япония. За останалия свят (изключвайки соц. страните) тя продължава да работи до днешно време. Говори се за втора Бретън-Уудска система в която ролята на възстановяващите се европейски страни е поета от развиващите се азиатски страни.
Малко след премахването на златния стандарт САЩ чрез шантажи принуждават саудитското кралско семейство да търгува петрола си само в долари (2). Това е вторият фактор който прави доларът световна валута и също е постигнат с нечестни методи – подкуп и шантаж.
След Втората световна война САЩ е най-развитата и незасегната от войната страна. Подобно на Великобритания през 19ти век САЩ опитва да прокара свободен пазар в света. Споразумението от Бретън-Уудс, макар и принципно подкрепяно и от други страни, е част от този опит. То разбира се е мотивирано с аргументи за стабилност и дори избягване на бъдещи войни. Нещо повече, ако през 19-ти век става дума главно за митнически тарифи след Втората световна война вече става дума и за чуждестранни инвестиции. Приемането на система от фиксирани валутни курсове като регулация, макар и да е отстъпление от свободния пазар, всъщност е неолиберална стъпка тъй като лишава правителствата от възможността да управляват обменния курс на валутата си (1).
Вторият главен фактор за популярността на мнението, че трябва да се избере вторият вариант е наплива на неолибералните мозъчни тръстове, които пропагандират независимост на централните банки. Техният разцвет започва в края на 60те и началото на 70те (3). Причината са политическите вълнения от края на 60те. Тогава едрия бизнес (формално Трилатералната комисия) решава, че в света има твърде много демокрация и следва нещо да се направи. Онова което правят е да изсипят пари за създаването и дейността на неолиберални мозъчни тръстове. Онова което Достена Лаверн е написала за българските мозъчни тръстове е вярно и за чуждестранните. Едната от техните цели е идейния и медиен монопол, а втората – подготовка на лоялни към неолиберализма политици. Днес над 40 години по-късно тези две цели са постигнати. Паричната самостоятелност на страните е атакувана по два начина. Единият е изискването за независимост на централната банка от държавата, а вторият, убеждението, че само чуждите инвестиции могат да помогнат. Така в демократични страни централните банки се оказват тъмни недемократични субекти, които не са отговорни пред никого, не се отчитат пред никого и не се подчиняват на никого.
Двете изисквания са свързани, след като централната банка става независима от държавата, последната губи възможността за активна парична политика, т.е. аз ти и той не можем да си напечатаме пари и да си свършим работата. Това е изгодно за чуждия капитал, след като институцията с която си печатаме пари е елиминирана то остава само да чакаме на чужди банки и инвеститори, т.е., те решават какво ще правим ние.
Важно е да се отбележи, че тази ситуация не следва от никъде и зад нея има не обективна реалност, а човешко решение и то на заинтересовани да бъде точно така, т.е., става въпрос за политика. Основният аргумент на неолибералните тръстове в полза на независимост на централната банка е идеология на Милтън Фридмън, според която правителствата имали полза от инфлацията и затова печатали повече пари отколкото е нужно. Да, вярно, такава ситуация може да има, но защо се представя като винаги случваща се. Второ, САЩ отдавана има частната банка наречена Федерален резерв като независима централна банка. Има ли инфлация в САЩ? Има. Защото проблемът не е в държавата, а в самата парична система която изисква непрекъснато рефинансиране и експоненциално нарастване на паричната маса. Иначе се изпада в дефлационна (дългова) криза.
Вторият аргумент, че правителството печели от инфлацията тъй като при прогресивна данъчна ставка данъчните приходи също се увеличават е смешен, тъй като данъчната ставка може елементарно да се индексира посредством инфлацията. И накрая, защо се счита, че ръководителите на централната банка ще са по-отговорни от политиците? Защото са банкери ли?
Така се оказва, че изискването за независимост на централната банка от държавата не е подкрепено от някакви солидни икономически аргументи, а е политика наложена от мозъчните тръстове с пропаганда и обслужва единствено западният едър капитал. Това е една съвременна мярка с която западът спъва развитието на останалите страни, както свободният пазар през 19-ти век. Както съм писал преди, неолиберализма не е националистическа доктрина. Той е класова доктрина. Затова се промъква и в западните страни, т.е. на тях също няма да бъде простено. Западните държави също ще бъдат обезсилени и опоскани от едрия капитал, но имат по-дълъг път докато обеднеят колкото нас.
Заключение
Убеждението, че трябва да загърбим собствената валута за да приемем валутен борд или евро и да разчитаме за икономическото си развитие на благоволението на западни банкери или инвеститори е резултат от чиста пропаганда наследена от практиката на Бретън-Уудското съглашение. Очевидно, от създадената ситуация губим ние, при това губим повече отколкото печелят от нас чуждите инвеститори. Нещо, което никъде не споменах, но е ключово важно, това е доверието. Аз, ти и той в примера по-горе трябва да си имаме доверие за да осъществим първия вариант. Имаме ли си доверие ние българите?
Кихано
15 януари 2012
1. Википедия:Бретън Уудска система
2. Джон Пъркинс, „Тайната история на американската империя”, изд. „Изток-Запад” (2007) стр. 174-178
3. Richard Brouillette, „L’encerclement – La democratie dans les rets du neoliberalisme”, Les films du passeur, Canada (2010), Алтернативно заглавие „Encirclement – Neo-Liberalism Ensnares Democracy“. Филмът може да бъде намерен със български субтитри на „колибката“, на канала с документални филми или в Ютуб.
Според първата книга от Библията БИТИЕ, Бог за 6 дни сътворил цялата вселена.Този въпрос е спорен но можем да приемем, че битието което е съставено от атоми,можем да определим,че също е съставено от ПЪРВИЧНИ МНОЖЕСТВА ТРУД, вложени според разбирането на човека от Бог,Природата,Слънцето или Космоса. Докато другите живи организми събират първичните множества труд за да задоволят своите потребности, човекът по същите причини също освен, че ги събира той добавя към първичните множества труд и интелектуални множества труд,който е натрупал в своето съзнание като знания и умения с което ги видоизменя за да задоволяват по-добре неговите потребности.Така човек се превръща в творец, благодарение на което за разлика от другите живи общности, единствено човешките бележат прогрес през вековете.
ДОБАВЯНЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИ МНОЖЕСТВА ТРУД КЪМ ПЪРВИЧНИТЕ С ЦЕЛ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПОТРЕБНОСТИ МОЖЕМ ДА ОПРЕДЕЛИМ КАТО ОБЩЕСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО. ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е ТЯСНО СВЪРЗАНО С ОБЩЕСТВЕНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ,КАТО ПОТРЕБЛЕНИЕТО ПРЕДИЗВИКВА ПРОИЗВОДСТВОТО, А СЪЩЕВРЕМЕННО СЕ ЯВЯВА ПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА ДРУГИ ВИДОВЕ ПРОИЗВОДСТВО.
Адам Смит в трудът си богатството на народите, разглежда подробно въпросът за богатството и възникването на занаятите. (…)човекът почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите себеподобни и напразно би я очаквал само заради тяхно благоволение. По-сигурно е, че ще успее, ако се обърне към техния личен интерес и ги убеди, че собствената им изгода ги кара да направят това, което той иска от тях. Всеки, който предлага на друг някаква сделка, му прави следното предложение: Дайте ми това, което ми е нужно, и вие ще получите от мен онова, от което се нуждаете.
Продуктите който ние разменяме всъщност са първични множества труд към който са добавени интелектуални множества труд при което същите се превръщат във вещи/продукти/.Така че богатството на дадена народите представляват акумулираните множества труд и тъй като носителите на интелектуалните множества труд са хората,то богатството на дадена общност са хората, който я съставляват и са носителите на интелектуалните множества труд.
ПРОЦЕСЪТ НА РАЗМЯНА НА МНОЖЕСТВА ТРУД МОЖЕМ ДА ОПРЕДЕЛИМ КАТО ОБЩЕСТВЕН ПАЗАР.
Пазарът представлява размяна на притежавани срещу необходимите ни множества труд или срещу безличният им еквивалент наречен ПАРИ. С добавянето на интелектуални към първичните множества труд в продукта ние увеличаваме неговата стойност,която наричаме СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДУКТА.
СЕБЕСТОЙНОСТ НА ПРОДУКТА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ СТОЙНОСТТА НА МНОЖЕСТВАТА ТРУД. ОБИКНОВЕНО СЕБЕСТОЙНОСТТА Е ИЗРАЗЕНА ЧРЕЗ БЕЗЛИЧНИЯТ ЕКВИВАЛЕНТ НА МНОЖЕСТВАТА ТРУД НАРЕЧЕН ПАРИ.
Скоростта на добавяне на интелектуалните множества труд можем да определим като ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА. Производителността на труда може да измерва както с добавените интелектуални множества труд,натурален показател, така и с техният безличен еквивалент-стойностен показател.Това е от съществено значение, защото до пазарът производителността се измерва с добавените множества труд и се явява натурален показател, а пазара я измерва чрез безличният еквивалент на множествата труд и я превръща в стойностен показател. Така пазарът превръщайки продукта в стока и себестойността в цена и прави оценка на добавените множества труд.Благодарение на тази оценка всъщност пазарът играе своята регулираща роля в общественото производство. Повишаването на производителността на трудът се осъществява чрез специализацията на интелектуалните множества труд и е в основата на повишаване качеството на живота и общественият прогрес.
Ако в момента на пазарът няма продукти, който да разменим срещу необходимите ни, то ги разменяме с продукти с по-голяма дълготрайност,акумулирали в себе си повече множества труд с цел в последствие да ги разменим за необходимите ни продукти. Така към продуктите акумулирали в единица обем повече множества труд и с повишена дълготрайност се проявява по-голямо търсене и те се превръщат в еквивалент на останалите продукти. След време тези лесно разменяеми продукти се превръщат в еквивалент на множествата труд във всички продукти и биват наречени ПАРИ.
ПАРИТЕ СА ЕКВИВАЛЕНТ НА МНОЖЕСТВАТА ТРУД
Казахме че общественият пазар превръща в ПРОДУКТА в СТОКА а СЕБЕСТОЙНОСТТА в ЦЕНА.
Този процес можем да определим като капитализация на множествата труд,чрез общественият пазар.
ЦЕНА НА СТОКАТА Е ОНАЗИ СТОЙНОСТ ПРИ КОЯТО Е ВЪЗМОЖНО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА РАЗМЯНАТА НА ЕДНИ СРЕЩУ ДРУГИ АКУМУЛИРАНИ МНОЖЕСТВА ТРУД ИЛИ СРЕЩУ ТЕХНИЯТ БЕЗЛИЧЕН ЕКВИВАЛЕНТ НАРЕЧЕН ПАРИ.
Цената на стоката за разлика от себестойността на продукта е променлива величина и зависи от времето и пространството.Тя е валидна само за определен пазар в определен момент.Разликата между себестойността на продукта и цената на стоката можем да наречем ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ, благодарение на която можем да съдим за ефективността на добавените множества труд към определен продукт. След като се осъществи сделката стоката отново се превръща в продукт,задоволяващ определени потребности или към който се добавят нови множества труд и отново се изкарва на пазара, където отново се превръща в стока с нова цена .
Ето защо общностите при който оценката на акумулираните множества труд в даден продукт става чрез общественият пазар се нарича ПАЗАРНИ ОБЩНОСТИ.
Предвид многообразието на интелектуалните множества труд и различните условия при който става добавянето им към даден продукт, прави невъзможно субективното определяне на количество и качество им. Обективна оценка на интелектоалните множества труд добавени към някакъв продукт става косвено от пазарът при превръщането на себестойноста на продукта в стока с определена цена. В това се състой огромната роля на пазара за прогресът на общностите, защото благодарение на неговата оценка се мотивират участниците да добавят точно определени интелектуални множества труд в общественото производство.Превръщането на продукта с опеделена себестойност в стока с определена цена можем да определим като капитализация на множествата труд.Съществуват интелектуални множества труд, който бързо се акомулират и превръщат в знание и умения и за това при добавянето им за капитализация в общественото производство имат по-ниска цена, докато съществуват и такива интелектуални множества труд за чийто усвояване е необходимо много време и специфична дарба наречена талант, което ги прави високо ценени в общностите. Притежателите на такива множества представляват елитът на общностите и имат изключителни заслуги за общественият прогрес.
Според начина на придобиване богатството можем да определим:
1.От миналото.Дарено от Бог,природата, предците или общността.
2.От настоящето.Пряко участие в общественното производство.
3.Чрез присвояване на чуждо богатство.
Не богатство, а моралът при придобиването и ползването му го товари с негативи. Ако богатството се ползва в услуга на обществото носи слава, ако е във вреда на обществото носи позор.
БОГАТСТВОТО ПРЕДОСТАВЕНО ЗА КАПИТАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО НАРИЧАМЕ КАПИТАЛ.
Чрез процесът на капитализацията ние съдим за самите общности.
ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ Е ТАЗИ КОЯТО СЪЗДАВА УСЛОВИЕ НА ВСИЧКИ СВОИ ЧЛЕНОВЕ, СВОБОДНО ДА КАПИТАЛИЗИРАТ ЧАСТИ ОТ СВОЕТО БОГАТСТВО.
Ако дадена общност не създава условия членовете на общността свободно да капитализират богатството си, то ще потърсят други общности, който са създали такива условия. Обикновинно богатите общности стават по-благоприятни условия за капитализиция на богатството и то се насочва към тях, следствие на което се задълбочава още повече съществуващото неравенство.
Интелектуалнете множества труд са активната страна в процеса на капитализация и са стратегически важни за прогресът на общностите. Различните етапи на развитие на общностите се обославят от разликата в условията за капитализиране на акумолираните множества труд/богатството/. За да бъде висока ефективноста при капитализацията на множествата труд, не бива да се използва икономическа, политическа, идеологическа, религиозна, психологическа или физическа принуда. За съжаления при принудителното капитализиране на интелектуалните множества труд се възползват както отделни личности,така и отделни групи и дори цели наций,следствие на което различията между общностите и в самите тях са се задълбочавали.Това определя различните етапи в човешката история. С възникване на общностите е търсено решение на този въпрос и е в основата на всички философий и религий и представлява моралният компонент определящ дадената общност.
Всяко богатство е плод на сътрудничество между общността създала условие за капитализация на множествата труд и техните притежатели.Образно общността преставлява почвата в която нейни членови посяват семената/интелектуалните множества труд/.Ще се пожъне това което са посяли/множествата труд/, взависимуст от това къде са го посяли/общественото производство/,което прави еднопосочни интересите на индивидите и общността.
За увеличаване ефективноста при добавянето и размяната на различните множества труд се наложило посредничеството на парите. Същите трябва да отговарят на следните изисквания:
1.Да са трудоемки-да акумулират голями множества труд в единица обем, което ги прави удобни за съхранение и транспорт.
2.Да са трайни и безвредни.
3.Да не изисват големи допълнителни разходи при тяхното съхранение и транспорт.
На тези изискване най-пълно отговарят различните благородните метали,скъпоценни камъни,бисери и други продукти налични за определен пазар. В началото същите са използвани в тяхният есестеният вид, но трудността по точното определяне на количеството и качество е наложило тяхната обработка и окачествяване.Това наложило да се изготвят с точно определен размер и форма и така се превърнали в познатите ни пари, който можем да дефинираме като:
ВСЕПРИЗНАТ БЕЗЛИЧЕН ЕКВИВАЛЕНТ НА МНОЖЕСТВАТА ТРУД.
Можем също да определим че:
ПАРИТЕ СА ПЪРВА ПРОИЗВОДНА НА МНОЖЕСТВАТА ТРУД
и изпълняват следните много важни функций:
1.Средство за размяна на множествата труд, с което се опростява процеса на размяната и благодарение на това се повишава ефективноста от общественият пазар.
2.Служат за еталон чрез който да се измерват различните акумулирани множества труд.Така можем да оценим и приносът на различните участници в общественото производство.
3.Запас на стойност като акумулиран еквивалент на множества труд.Чрез тях се осъществява възможноста за натрупване и съхранение на богатството.
4.Чрез тях акумулираните интелектоални множества труд получават лесен достъп за каптализация в общественното производство.
5.Чрез тях може да се прави анализ между потребление и натрупване и правилно да се планира задоволяването на потребностите и да се гарантира прогреса на обществото.
В началният период парите са съдържали в себе си множеството труд чийто еквивалент се явяват.Независиму от налаганите тежките наказания за фалшификация на парите, с назначаването на Исак Нютон за магистър на монетният двор, той открива, че 20% от парите в обращение са фалшиви. Благодарение на него се въвежда златният стандарт за английският паунд с което се ликвидира фалшификацията и това допринася за бързото развитие на английската икономика.По-късно обществото изгражда специални общественни структори наречани:
НАЦИОНАЛНИ БАНКИ