Един многотиражен ежедневик излезе на първа страница със заглавието „Свободата бе, глупаци!“ в рубриката си „Позиции“. Та, в тази дописка един наивник (не го знам на каква възрaст е) се е заел да опровергае всичко, което вестникът му твърди на втора и трета страница. И да ни внушава, че свободата на гладен стомах е върховно постижение на явлението, което кой знае защо нарича „демокрация“ (в превод – народовластие).

Този казус – свободен, но гладен – дописникът разглежда от позицията „гладен, но свободен!“.

Впрочем, това е позицията на мнозина наивници и на още повече лицемери. Защото същите тези хора, ако ги оставиш на минимална работна заплата (270 лева) или на средна пенсия (300 лв., да речем), съвсем друга песен ще запеят и ще вземат да откриват, че гладните и бедните у нас са над 5,000,000. А бедността и глада са унижение. Може да не са порок, но са унижетие! А унизеният човек си е унизен и съвсем не може да бъде свободен! Не може! На него мозъкът му е зает с мисълта за хляба, за семейството. Способен е на всичко – да яде изхвърленото в кофите за боклук; да продаде мнението си, гласа си, себе си, жена си, децата си; да краде, да убива; ДА РОБУВА! – за да оцелее. Той е зависим и да го наричаме свободен е подигравка – и с Човека, и със Свободата!

„Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели.“ – опонира ми наивникът. Ама чакай сега, трябва ли да измрат, та да открият благото на твойта „свобода“? Освен това, четеш ли, драги ми наивнико, собствения си вестник, та да се информираш как някъде в България майка и дъщеря умряли имено от глад и студ? И само те ли? И само там ли? Не ти ли правят впечатлетие съобщенията за множеството самоубили се в последните 23 години заради това, че са загубили работата си, или дома си, или просто не са могли да понесат унижението на така спретнатото им живуркане. Твоето писание, драги ми графоманчо, е откровена изява на цинизма. При това не на откровения цинизъм, а на (надявам се!) един неосъзват цинизъм, възпитан да не мисли, а да борави с приготвени му шаблони!

Море, да те опъна аз ти да „свързваш двата края“ май скоро ще забравиш всичките си либерални дивотии, лозунги и догми, и розовите ти бузки ще хлътнат до степен „гладен, но свободен“. И „комунизЪма“ ще ти се стори рай, барабар с цялата си реална несвобода!

 Не си първият, нито последният, който декламира неуморно либералните догми. Неотдавна една приятелка (и тя журналистка), след като не можа да ме убеди, че „гладен, но свободен“ има някаква стойност, възкликна: „Да, ама пътувам!“ Къде пътуваш бе, мойто момиче? „До Гърция!“ – отговори ми тя. А така! Що не пътуваш до Кайманите? Или до Таити? Защото толкова ти е лимита на свободата! Свободата на движение ти е лимитирана от заплатата ти, а тя не ти позволява да отидеш където искаш. И тогава ще ходиш където можеш. Толкова „свобода“ ти е лимитирана от тази „демокрация“! А там където има лимити свободата е само илюзия, трик на зли магьосници, именуващи себе си „политици“…

Но да се върнем на нашия наивник, който много усърдно е научил и възторжено декламира, че „от всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма.“ Това си знае детето, това си бае. Макар че за тоталитарната система, която то нарича „комунизъм“ (така е научено, горкото), да, има право! Ама къде е видял свободи днес – не знам! Може би нарича „свобода на словото“ определени медии, на които всяко заглавие е като начало на донос, а съдържанието им се изчерпва с мъдростта на надпис в училищна тоалетна, който осведомява (не масово, разбира се!), че „Еди коя си е к..ва!“ (“крава“ имам предвид)? Или може би мисли, че телевизиите са свободни? Че и на частната телевизия СКАТ й „подсказват“ кое да отразява и кое – не! Дори там преди да влезеш в студиото пет пъти ти напомнят да не споменаваш от коя партия си! А къде отиде две седмици преди парламенарните избори 2009 година телевизия „7 дни“? И защо ли й откриха, че не си е платила ефира точно тогава, след като този дълг тя го е влачила много дълги години? Нека попита една своя редакторка, която ми се обади по телефона, за да ми каже колко добра, точна и навременна била статията ми, но… Това не е ли цензура? В друг вестник, за друга статия, друг редактор направо ми заяви: „Професоре, прав сте, но ние държим друга линия!“. Да изброявам ли още? Давам примери само от моя немалък опит. И с приятели, и с опоненти, и с неутрални… Ей го – и интернет искат да ни отнемат – АСТА някаква ни спретват и вече доста наивници смятат, че някой се е загрижил за авторските им права и купища пари се готви за им сервира. Колеги, будалкат ви! Една свободна територия за Истината ни остана, и нея искат ни я АСТАуват! Това си е една грандиозна цензура за творчеството ви, а не грижа за хонорарните ви права. За тях се грижат само данъчните…

Днешната цензура е много по-рафинирана, но това не я прави по-мека от „комунистическата“.

Напротив! Просто днешните идеологически босове разбраха, че игнорирането, премълчаването са много по-силни от насилието. „Нещо, което не е отразено, не се е случило!“ – тая „истина“ днешните цензори я научиха от тоталитарната си школовка, драги ми наивницци! Да не мислиш, че този мой гневен отговор на щампованите ти „мислички“ твоят вестник щеше да ги публикува като „право на отговор“? А в друг вестник направо я отхвърлиха, за да не си развалят достлука с твоите чорбаджии. И нито едно мнение (особено ако е „неправилно“!) няма шанс да влезе в сблъсък някакъв, да се превърне в процес, в диспут, ако не преодолее тази цензура, която си се заел да ми доказваш, че била „свобода“. Не, драги ми наивнико! Ако не си забелязал, да ти кажа: отдавна заменихме имагинерната „диктатура на пролетариата“ с реалната диктатура на капитала! А там където има диктатура, свободата не вирее! И в родината на демокрацията свободата е била за „демократите“, а останалите са били роби!

Попитай, наивнико, който искаш собственик или главен редакор на медия ще се откаже ли от 50,000 лева за една публикация, каквато и да е тя – добра, лоша; слаба, силна; дори „правилна“ или „неправилна“. Не, няма да се откаже! Ще я сбута някък си, на 10 страници по 110 знака, с „платена публикация“ ще я бележи, но парите ще вземе. Защото „става въпрос за икономика, глупако!“, както казал цитирания от теб Бил Клинън. Днес става въпрос за пари, а „свободата“ е само камуфлаж на капитализма. Проумей го, малоумнико!

 А твоето заглавие издава само един нов догматизъм, способен да се изразява само с отдавна дотегнали клишета. И няма нищо общо със Сервантес! Дори в известната реклама за свобдата и салама има много повече философия, отколкото в твоето писание. Та, става също като при „комунизма“ – „правилните“ материали са на първа страница, „неправилните“ – по-назад или (най-вече!) никъде. А правилното, господинчо, се родее с догмата! Колкото по-провилно е, толкова повече догма носи. Трябва да преодолееш правилата, да надмогнеш „правилното“ за да стигнеш да Истината. Едва тогава си на крачка от Свободата…

Шизофренното състояние на медиите ме обижда, но… някак свикнах – от 23 години почти всички медии твърдят, че са „всички гледни точки!“ без да забелязват, че са само „клюкарска гледна точка!“. И въобще не са в състояние да си определят истинската диагноза. Но ме възмущава (мен, и стараещите се да мислят по-дълбочко), че този уважаван вестник е дал правото на един абсолютен наивник (надявам се да не е лицемер!) и плиткомъдреник да нарича опонентите си „глупаци“. И по този начин доказа, че медиите са само интелектуална макулатура! Кофи за интелектуален отпадък.

Не знам дали СЕМ или друга някаква институция има влияние върху тази медия, но сигурно има главен редактор или поне дежурен, към които да извикам (драматично!): „О, спят ли те? О, те не видят ли!“

Или май така им е изгодно? Да затъпява варода; да бетонира мисленето си; да се влее в руслото на новата догма; да не  вижда като гледа, да не чува като слуша!

Това ли ти е свободата, глупако?

(авторът е организационен серетар на ПП „Българската левица“)