Искам да разкажа за последното си работно място – моят случай на складов работник във фирма Саха Трейдинг ООД, която е свързана с БОЛКАН Глобъл Дивелопмънт ООД. Модерни заглавия, мародерно отношение към работниците.

Когато ме потърсиха за наемане на работа в коледната седмица на 2011 година чрез обява в jobs.bg бях, като всеки оставал дълго без работа млад човек, твърде щастлив. В обявата беше посочено 500 лева заплата за 40-часова работна седмица за складов работник. Задължения, свързани с обичайните дейности в един склад, като добавим странната за мен особеност да се ползва и английски език. В склад съм работил и преди, явих се на интервюто за работа на самото място на гара Искър. Оказа се, че складът е за преоценени, използвани и непродаваеми стоки в Германия, които един път внесени се разопаковат, местят, преглеждат и товарят-разтоварват като доставка за съответния магазин в жк.Дружба, наречен G Mart. Пролича си, че дейността е от скоро, което по-късно се потвърди от моите колеги, постъпили само няколко месеца преди мен – общо бяхме двама склададжии и оператор, въвеждащ стоките; отделно на смени работеха продавачи в самия магазин. С представителя на новите ми работодатели, някой си Фадай, се разбрахме заплатата да е 500 лева без удръжките (бруто), което прави 390 лева на месец. Приех работата, запомняйки тяхното изискване: да си честен в нея.

Още на следващия ден отидох да подпиша договора в офиса на фирмата им. И желаната честност започна да се оказва едностранна – всичко от работника като задължения, нищо от работодателя насреща. Там тяхна служителка трябваше да ми отговори на въпроса защо в договора е записана заплата от 400 лева (290 лева чисто), вместо от 500. Тя услужливо излъга, както се оказа по-късно, че останалите 100 лева се изплащат допълнително и че независимо от нефигурирането им, те се дават всеки месец. Да, работил съм и на други места преди, където не цялата заплата е отразена в договора, за да се пестят осигуровки, данъци и все неща, които карат един шеф да обеднее и да страда. Но договорените пари, колкото и оскъдни, все пак получавах. Е, в модерната криза лъжите са още по-модерни.

Както и да е, за това след малко. Почнах, сработихме се с колегите и се справяхме добре, като покривахме изискването за брой обработени и изпратени седмично палети от склада до магазина. Нещо повече: ние освен, че вършихме точно работата, се и разбирахме помежду си. Както се досещате, това което е добро за нас, работниците, не е добро за нашите шефчета. Те не харесват работниците да са в добри взаимоотношения помежду си, някак си изпитват панически страх от това. И така, ние прехвърляхме хиляди вехтошарски джундужрии на ден, които някои наричат стока за продаване, а те, началниците, през това време с дълбокото си недоверие ни следяха по разните видеокамери. Следене, на което никой от нас не се е съгласявал.

И на третата ми работна седмица пристига работодателят в склада. Високомерен, недоволен от всичко направено от цялата група. Търси кусури там, където ги няма и сипе забележки там, където трябва да похвали. Недоволен, че лошите работни условия, като мръсотията и пълния хаос в подребата на работните помещения, са подобрени по наша инициатива. Любезен само да  заяви новите си претенции. От мен поиска да се обучавам на компютърната програма за въвеждането на стоките в база данни, за което така или иначе си има оператор на длъжност, наш колега. Така, да съм бил в резерва в негово отсъствие. Аз отвърнах, че не се бъркам в чужди занимания и отговорности, още повече, че моята длъжност не изисква компютърни занимания. Едно е складов работник, друго е оператор на склада и съответните отговорности, които му се търсят. Това го знае всеки, който е работил в някакъв що-годе уреден склад. Това, разбира се, не се понрави на големия шеф. Защо не съм искал да се развивам, защо да не сме неговите нищожни, както показа с държанието си, подчинени взаимозаменяеми до степен, в която като се отърве от даден неудобен служител, да не го замени срещу щедри и кухи обещания с друг? Та нали всички сме на изпитателен срок в наша вреда. Напротив, прекият управител на магазина и на склада Борислава Георгиева постоянно заплашваше с глоби всички работници. И единствено тях прилагаше щедро, като това най-добре знаят колегите продавачи от магазина. Малкият шеф трябваше да се хареса на големия шеф, за да може той да се развива позитивно.

Така след няколко дена се стигна до непозитивната среща между мен и същия работодател Алиреза Хашими в присъствието на управителката. На тази среща щяха да дойдат и част от колегите ми, но ги наплашиха с уволнение, та не посмяха. Стана ясно още преди това, че всички склададжии и продавачи към Саха Трейдинг ООД получаваме на честна дума 390-левови заплати, които подлежат единствено на глоби, не на увеличения. На тях им е обещавано увеличение на заплатите с разработването на дейността на фирмата, както обичат да се изразяват. На такива като мен пък бяха обещани само по-големи задължения срещу същите пари. Безбожно много пари за шефовете, безсрамно малко за оцеляването на един работник. Същите шефове, които харчат едномесечните заплати на служителите си накуп за самолетни билети и хотели само за едно няколкодневно идване и престой в България. Те ли ще ни държат сметка как оцеляваме и живеем с получаваните от тях заплати-подаяния, трохи от трупаните им печалби?!

Иска ми той сметка, кой бил говорил сред нас за заплатите, че са ниски. Като на разпит искаше да разкрие кой мъти водите, за да се освободи от него. Като не получи желаната информация, искаше да изкара, че никой нямал право да обсъжда заплатата с когото и да било друг. Стари номера. През цялото време показваше страха си от това да не чуе от всички служители вкупом, че неговата фирма плаща нищожни, смешни възнаграждения. Че за тези пари експлоатира безцеремонно и ще експлоатира още повече. Накрая изплю камъчето. Нямало да увеличава заплатите. Тя, фирмата, Саха Трейдинг ООД, била на загуба!!! А ние, служителите й, сме били едни мързеливци, мислещи само за заплатите си, не за благоденствието на фирмата!

Нелепо, 100%-во лъжливо (за тях е истина, де) обяснение на г-н работодателя. Така, от благотворителност е отворил магазина и склада – за да помага на бедните купувачи и бедните работници в тази част на София. Ех, ех… Свят работодател, светли идеали. Освен да му се поклоним и да повярваме на неговото житейско кредо. Аз повярвах. Той е точен мошенник, като огромна част от своите събратя бизнесмени и работодатели. Затова и само му заявих, че работниците в България са горди и имат достойнство. Който не го е разбрал, ще го разбере.

Ясно е. След  разговора си с него бях освободен в самия край на януари. Не стига това, ами изплува и пълната истина за заплатите. Те не са 390-левови, според тях. Тези 100 лева, които аз считах за неизменна част от заплатата си, те ги водят като бонуси. Разбирай – дават ги ако искат и на когото искат. Демек само на себе си. Без обяснения кога и защо.

Така за януари мен ме ощетиха с 60 лева от заплатата, която съм заработил. Това „вдъхновение” ми стига, за да ги опиша какво представляват. Няма да пестя сили да ги научат и от разните служби, които спят, докато такива като мен не ги изръчкат да се размърдат. И да се сетят, че работнически права има, и то не само на хартия.

Нека всеки от нас споделя несгодите си на работното място, било бивше или настоящо за да не могат да въртят едни и същи номера до безкрай. За да могат все по-малко да си позволяват да се отнасят с нас като към роби.

Мошениците си приличат навсякъде. Затова моята история ще ти се стори позната.