Дошли отново на власт през август 2011, маоистите в Непал подновиха мирния процес след петгодишно забавяне на интегрирането на бойците им в националната армия. В една нова Федерална република с неясни институционални очертания те трябва да постигнат съгласие с останалите политически сили, за да приемат конституция преди края на май и да покажат, че могат да променят едно общество, обречено от корупцията и привилегиите на забавено развитие.
РУПАК се промушва между колите и камионите с малкия си индийски мотоциклет. Трафикът не му позволява да съзерцава отдалече изгрева на луната над високите заснежени върхове на Лангтанг в избистреното от мусоните небе. На тясното околовръстно шосе на Катманду трябва да се внимава неотклонно, за да се избягват колите, влезли в насрещното движение, дупките, пешеходците, велосипедите… или кравите. Рупак се среща с приятеля си Аджай, за да пият чай и да изпушат по няколко цигари. Между два разговора по мобилните си телефони тези двама бойци от маоистката младеж описват мечтите си. Те са на 20 години, искат да живеят през XXI век и смятат, че комунизмът може да спаси света.
В контекста на нашата страна гражданската война беше необходима, обяснява Аджай. Но ние все още нямаме независимост, нито доверие. Мислим, че комунизмът не се е провалил, но е бил изкривен. Не искаме нито съветска, нито китайска система. Искаме да живеем в нашия век с „Фейсбук“ и интернет. Нужно е да минем през парламентарната система, за да променим обществото. Преди да стигнем до социализма, трябва да излезем от феодализма чрез един прогресивен капитализъм и да защитим правата на всички, особено на местните като нас, тамангите.
За тридесет години населението на Непал се е удвоило, за да достигне близо 27 милиона жители. Населението на столицата се е увеличило с 60% през последното десетилетие. Въпреки таксите, наложени от първото правителство, ръководено от маоистите, през 2008 последва бум и в броя на автомобилите. Най-добрият начин да се ограничат катастрофите несъмнено е да не се поправят пътищата… Дори с гръмки клаксони, да се надвишат 30 км. в час, е истински подвиг за амбулантните търговци, рикшите и такситата триколки. След умиротворяването градският фолклор, който изчезва от азиатските метрополии, тук достига най-високата си степен. С градски автобус до центъра е не повече от 15 стотинки. Това, което за Европа би означавало „деветместен микробус“, тук е с петнадесет седалки и често два пъти повече пътници… Туристите, усетили се най-сетне богати, предпочитат малките японски таксита, които са двадесет пъти по-скъпи. Непалците с добри позиции в бизнеса или туризма карат бляскави джипове, които, както и такситата, са три и половина пъти по-скъпи от тези на запад.
„Спечелихме изборите… не напълно“
Улицата е едно от редките пространства, където всички непалски съсловия са рамо до рамо, като по-бързите не зачитат по-бавните. Един познавач, Анри Сигере, дава ключа към тази действителност чрез следната формула: Начинът на шофиране на непалците е като начина им на поведение. След като успява да превземе първият осемхилядник в Анапурна през 1979 г., този инженер от Гренобъл се влюбва в тези планини и в народите, които ги обитават. Установил се преди двадесет години в Непал, той постепенно се превръща в маобади, привърженик на маоистите. Обича да ги сравнява със санкюлотите от 1789: Най-бедният народ на Азия се разбунтува и се би срещу една монархия, една кастова аристокрация, една феодална бюрокрация [1]. На 76 години той се възмущава, като вижда, че многобройните катерачи, планинари или обикновени туристи, които заявяват, че носят Непал в сърцето си, не се интересуват от политическата и социалната действителност в страната, освен от няколко благотворителни акции, докато всички те са в състояние да се мобилизират в полза на тибетската кауза.
Спечелихме войната… Но не напълно. Спечелихме изборите… Но и тях не напълно, изказва се умерено Хит Бахатур, бивш министър и член на Централния комитет на Непалската обединена комунистическа партия – маоисти (PCUN-M). При подписването на мирните договори през ноември 2006 г. маоистите контролираха три четвърти от страната. Те изглеждаха в достатъчно силна позиция, за да наложат отстраняването на краля, отхвърлянето на хиндуисткия характер на държавата и избирането на Учредително събрание за приемане на конституция. Но въстаналите тълпи не бяха достатъчни, за да завземат големите градове и да превземат цялата власт срещу една армия, подкрепяна от САЩ, Обединеното кралство, Индия и дори Китай. На 28 април маоистите опровергаха прогнозите, като застанаха убедително начело на изборите с 238 от 601 мандата (30% от гласовете и 38 % от избраните депутати благодарение на полупропорционалната система) [2]. Те надминаха Партията на конгреса (119 места), Непалската обединена марксистко-ленинска комунистическа партия (PCN-MLU) (109) и Форума за права на народа мадхеси (83). Но след като републиката беше постигната, преследването на мирния процес налагаше съгласие, което беше по-трудно да бъде намерено. Бъдещата конституция трябва да бъде приета от две трети от депутатите. Подновени бяха парламентарните игри, белязани от блокажи, заплахи, улични движения, разриви, последвани от прегръдки.
Западният наблюдател може да бъде a priori изкушен да класира вляво всички представителни непалски партии, ако се довери на историята им и начина им на говорене. Така доминиращата от дълго време Партия на конгреса се представя официално като социалистическа. В името на борбата за демокрация през 50-те години нейните бойци станаха партизани. При упражняването на властта обаче тази партия се показа като консервативна; тя обслужи най-облагодетелстваните и защити приватизацията. В отговор на това отклонение процъфтява комунизмът. Повече от двадесет партии претендират да го изповядват. Първата от тях, изиграла важна роля след първата демократична революция от 1990 г. – Непалската обединена марксистко-ленинска комунистическа партия, се оказа на практика много „центристка“. Въпреки съперничеството си с Партията на конгреса, тя си остава близка до нея по ключовите въпроси. Скорошна публикация в „Уикилийкс“ относно връзките на американския посланик в Катманду показва, че лидерите на тази партия поддържат тесни отношения с него, а някои от тях, като Хадга Прасад Шарма Оли, са истински информатори на САЩ [3] .
Комунистите, претендиращи да са „маоисти“, поставят върху бандеролите или визитните картички на своите избраници портрети на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин, винаги допълнени и с тези на Сталин и Мао Дзедун. Техните конкретни политически ходове обаче съвсем не са далеч от тези на европейските социалдемократи. В речите им не става въпрос нито за национализация, нито за администрирана икономика, нито за реална регулация, а по-скоро за „публично-частно партньорство“.
Впрочем всички тези партии са набраздени от течения, дори фракции, често свързани с една единствена личност. Така маоистите са разделени между течението на Бабурам Бхатараи, някогашен идеолог на партията и настоящ много прагматичен премиер, свързано с това на историческия лидер Пушпа Камал Дахал, наричан „Прачанда“. Срещу тях е опозицията на приятелите на заместник-председателя на партията Мохан Байдия, или „Киран“, които са решени да изобличат техния „опортюнизъм“, дори „предателството“ на най-новия договор, но същевременно винаги участват в дискусиите и гласуването в парламента.
Политически комисар на област Нувакот по време на войната, Хит Бахадур е бил затворен за тринадесет месеца в Индия между 2004 и 2005 г. Политически ангажиран от 14-годишен, той знае, че пътят на „новата демокрация“ ще бъде дълъг. Светската република беше голяма победа, обяснява той. Но за гражданите бедността и до днес си остава същата, трудностите са същите. За да се премахнат напълно проблемите, ние трябва най-напред да завършим мирния процес чрез интеграция на бойците и да приемем демократична Конституция. Трудността идва от това, че липсват открити противници. Те действат подмолно.
Децентрализацията би позволила да се пречупи господството на висшите касти
Конфликтът под формата на неособено мощна гражданска война взе за десет години повече от 13 000 жертви, две трети от които по вина на правителствените сили [4]. През 2006 г. 19 500 бойци от „народната армия за освобождение“ бяха прегрупирани под контрола на ООН в пръснати из страната лагери. Оттогава въпросът за тяхното включване в редовната армия блокира политическия живот. През 2009 г. същият въпрос предизвика шумната оставка на премиера Дахал. Лидерът на маоистите беше се опитал да разжалва главнокомандващия армията Рукмангуд Катавал, противник на защитаваната от ООН интеграция. Президентът на републиката му отне доверието, превишавайки правата си, но с подкрепата на останалите партии. Приютили се в опозицията, маоистите се опитаха впоследствие да окажат натиск чрез улицата, но дори силната социална мобилизация от есента на 2009 г. не беше достатъчна.
Успехът на мирния процес няма алтернатива. Една бременна жена първо трябва да роди и после да планира бъдещи забременявания, философства Друба Раж Адхикари, бивш предводител на бунтовнически батальон от триста души. Той обитава приземния етаж на малка къща в предградие, зад завода на „Пепси Кола“, един от малкото в Непал. Жена му Сунита Реджми е бивша бунтовничка, оставила в биткита левия си крак и първия си съпруг, боеца Басанта: Не съжалявам, че участвах във войната. В личен план изгубих много, но нашата саможертва допринесе за страната. Все пак Адхикари предупреждава, че ако тези, които се бориха за промяната, бъдат забравени, промяната няма да може да продължи.
Договорът, подписан на 1 ноември 2011 г. между четирите основни партии [5], предвижда интегрирането на 6500 бойци в специално направление на армията, включващо 35% маоисти, което отговаря за сигурността на инфраструктурните проекти, горите и спасителните операции. От 16 508 бойци, преброени в лагерите през декември 2011, повече от 9000 желаят за бъдат интегрирани. Много малко от тях са приели да бъдат обучавани, а 7365 се избрали доброволно да се пенсионират с едно обезщетение от 5000 до 8000 евро (минималната заплата в страната е 62 евро на месец). Предвидено е също обезщетение за жертвите, както и създаването на комисия за истината и помирението и на анкетна комисия за изчезналите. Сред деликатните теми, по които предишните ангажименти не доведоха до резултат, фигурира разформироване на паравоен¬ните структури на маоистката младеж (Младежката комунистическа лига) и реституция на конфискуваните по време на конфликта терени. Във връзка с това Партията на конгреса, която се обявява в защита на собствениците, преброи 6000 засегнати семейства. Миналия януари правителството ограничи броя на реституциите, като предложи да признае всички имотни сделки, легализирани от партизаните в районите, които те контролираха по време на войната.
Като се съгласи с едно „последно“ удължаване с шест месеца на мандата на Учредителното събрание, Върховният съд наложи срокове до приемането на Конституцията. Крайният срок, фиксиран за края на май 2012, вече позволи на големите партии да разрешат повечето дребни въпроси. Но федералното разделение и начинът на избиране на изпълнителната власт продължават да предизвикват спорове. На излизане от телевизионно студио една от фигурите в Партията на конгреса – Арджун Нарсинга, обсъжда своите различия с Дина Нат Шарма, говорител на маоистите и нов министър на образованието. Докато през последните години между двете движения липсваше взаимно зачитане, тези двама мъже се надпреварват да любезничат. Прекъснат от повреда в електричеството (през сухия сезона тези прекъсвания могат да траят до шестнадесет часа на ден), разговорът се примесва с шеги и знаци на взаимна симпатия. Ние не искаме президентска система, нито федерално деление на етническа основа, обяснява Нарсинга. За да сложим край на парламентарната нерешителност и нестабилност, искаме президентът да бъде избиран от населението, отговаря му Дин Нат. Време е също така да признаем стремежа на многобройните народи на Непал да управляват собствените си дела. Трябва да имаме начини да премахнем бедността, корупцията, да дадем повече права на жените и на низшите съсловия.
Компромис би могъл да бъде намерен при един смесен режим с пряко избиран президент или премиер, чиято власт да бъде ограничавана чрез силни прерогативи на парламента. Въпросът за федерализма, за който настояват маоистите и който по принцип се приема от всички, крие рискове. Ние искаме наша собствена държава на шерпите, в която малцинствата се зачитат, твърди Крипа Сур, президент, произлязъл от Асоциацията на шерпите в Непал. Този народ от високите долини, добре познат със своята преданост при подпомагането на западните алпинисти, представлява 0,5% от населението. Ако всеки народ претендира за своя автономна държава в страна с 92 национални езика и където по-малко от половината от жителите признават непалския за своя матерен език, страната ще се разпадне. В замяна на това прехвърлянето на някои видове власт върху селските общности би могло да се окаже благотворно за по-доброто управление на публичните ресурси. Децентрализацията би трябвало да позволи да се пречупи господството на висшите касти върху обществото. Остава да се намери равновесие между достатъчно равнопоставени региони, като се има предвид, че основната част от богатството идва от столицата и плодородните равнини на Тераи, където живеят половината непалци. В края на януари мнозинството в комисията по държавно преструктуриране представи едно деление на единадесет региона, което признава превъзходството на един етнос във всеки от тях. Но трима от членовете ѝ предложиха само шест региона на строго географска основа. Събранието ще трябва да реши.
С по-нисък доход на глава от населението от този в Бангладеш или Афганистан, Непал е най-онеправданата страна в Азия. [6]. По критерия „човешко развитие“ ООН я нарежда до последните в класацията африкански държави – на 157-мо място от 193. Дори и мизерията да не е така шокираща, както преди едно десетилетие, малкото блага са много лошо разпределени, като през 2010 г. една четвърт от населението живее под прага на бедност от 180 евро на година [7]. Липсата на достъп до питейна вода, тоа¬летна, квалифицирани преподаватели и лекари си остава крещяща.
Всяка година емигрират 250 000 млади хора. Най-малко 3 милиона работят в Индия и Близкия изток. Тази уязвима работна ръка често е обект на лошо отношение, както наскоро показа израелският случай с домашната прислужница на премиера Бенямин Нетаняху [8]. Според официалната статистика през последните години парите, изпращани от непалските емигранти, представляват около 20% от националния продукт [9] , вероятно и повече. Това е първият по важност доход в страната, далече преди туризма, който все пак привлича повече от 500 хиляди души на година. Планините с върхове над 8000 метра съставляват първостепенен природен ресурс, но превъзходният хидроелектрически потенциал е почти неизползван.
Липсата на инвестиции в един толкова потенциално рентабилен сектор подчертава една постоянна слабост – изнасянето на спестяванията, пренасочването и злоупотребата с фондовете и голяма юридическа несигурност за инвеститорите или за дарителите. Сътресенията от последните години направиха привично насилието, окуражено от почти пълната ненаказуемост. Все още никой не е бил преследван от граждански съд за нарушенията на човешките права, извършени по време на конфликта и след него, констатира ООН [10].
Но най-зловредният фактор е традиционното безсилие на обществените власти, забелязано от Международния кризисен щаб: Държавата преживя конфликта учудващо невредима и нереформирана. Това отчасти се дължи на това, че основанието за нейното съществуване е не толкова да служи на гражданите, колкото да обслужва мрежите, захранващи корупцията [11]. Всяко късче власт позволява преди всичко човек да забогатее, да поддържа семейството и любовниците си. Според последния доклад на асоциацията „Прозрачност без граници“ Непал е най-корумпираната страна в Азия след Афганистан.
Отсъствието на правова държава обяснява увековечаването на господството на висшите касти Бахун (брахманите) и Шетрис, въпреки създадените предпоставки за еманципиране. Вън от проблема, поставен от монополисткия и относително непрозрачен характер на този елит, културата и практиката на тези висши касти наистина не са съвместими с тези на демокрацията, като в същото време те съвсем не са безвредни за непалското общество и неговия потенциал за развитие, свидетелства университетската преподавателка Мишел Кергоа [12].
Бездействието на традиционните партии обяснява популярността на маоистите извън средата на постоянните им привърженици от бедните селски региони. Образът им на единна организация заздравява доверието, което те се надяват да превърнат в ясно електорално мнозинство след приемането на Конституцията, въпреки скромния конкретен социален прогрес, като минимална заплата, подкрепа за производството на стоки от първа необходимост и др. Свободата позволява на много цветя да разцъфнат. Изпълнен съм с надежда за бъдещето, заявява Джиоти Адхикари, съдържател на хотел „Анапурна“ и на агенция „Еко трек“. За изминатия път свидетелства този млад предприемач, бивш президент на Асоциацията на туроператорите, поставена на „революционни“ начала, за да деблокира обществото.
Досега маоистите успяваха да изобличат клишетата, разпространявани по техен адрес. Все така официално считани от САЩ за терористична организация [13], те са далеч от „Червените кхмери“, както някои охотно ги описват. Готови за компромиси, сега те трябва да докажат, че няма да следват обичайните реакции на непалските власти.
LE MONDE DIPLOMATIQUE
Превод Миряна Янакиева
Шестдесет години революции
Февруари 1959 | Първа конституция, установяваща парламентарна монархия. Партията на конгреса печели парламентарните избори. |
Декември 1961 | Разтуряне на парламента и връщане към абсолютната монархия. |
8 април 1990 | Първа народна революция, или Янан андолон. Крал Бирендра разрешава политическите партии. |
13 февруари 1996 | Непалската комунистическа партия – маоисти (PCN-M) започва „народна война“ срещу централната власт. |
1 юни 2001 | Убийство на крал Бирендра, за което е обвинен принцът наследник Дипендра. Коронясване на Джианендра, брат на краля. |
24 ноември 2001 | Обявяване на военно положение |
1 февруари 2005 | Крал Джианендра уволнява правителството и разпуска Парламента. |
21 ноември 2005 | Споразумение от дванадесет точки в Ню Делхи между седемте основни партии и маоистите срещу кралския абсолютизъм. |
2006 | Втора народна революция, или Янан андолон II, избухва на 6 април. На 24 април кралят отстъпва и възстановява парламента. |
21 ноември 2006 | Мирен договор. Правителство на националното единство. |
28 април 2008 | Премахване на монархията и обявяване на Федерална демократична република Непал. |
15 август 2008 | Пушпа Камал Дахал, наречен „Прачанда“, ръководител на PCN-M, става премиер начело на коалиция от шест партии, без Партията на конгреса. |
4 май 2009 | Маоистите от Непалската обединена комунистическа партия -маоисти (PCUN-M), произлязла от Непалската комунистическа партия-маоисти (PCN-M), напускат правителството. |
7 януари 2010 | Договор между маоистите, правителството и ООН относно непълнолетните бойци и края на блокирането на парламента. |
28 август 2011 | Зам.-председателят на PCUN-M Бабурам Бхатараи става премиер. |
1 ноември 2011 | Четирите основни партии на Непал подписват споразумение от седем точки относно интеграцията на маоистките бойци в редовната армия. |
25 ноември 2011 | Върховният съд разрешава ново продължение от шест месеца на мандата на Учредителното събрание. |
Бележки под линия
[1] Henri Sigayret, Népal, 10 ans de guerre civile, pourquoi? (Непал, 10 години гражданска война,защо?), Vajra Publications, Gainesville (Etats-Unis), САЩ, 2011.
[2] Вж. Мари Льоконт-Тилуин, „От партизанска война към демокрация в Непал“, Монд дипломатик, май 2008.
[3] Вж. по-специално депешите от 3 февруари 2003, 19 май 2008 и 20 ноември 2009.
[4] Според непалската неправителствена организация Informal Sector Service Center (Insec), между 1996 и 2006 г. 8400 души са били убити от правителствените сили и почти 5000 от маоистите.
[5] Договор от седем точки, подписан на 1 ноември 2011 г. от председателите на Непалската обединена комунистическа партия-маоисти, Непалската обединена максистко-ленинска комунистическа партия, Партията на конгреса и Форума за права на народа мадхеси.
[6] Доклад за човешкото развитие ’2011, Програма на Обединените нации за развитие (ПРООН), Ню Йорк, 2011.
[7] „Poverty in Nepal“ (Бедността в Непал), в Nepal living standard survey 2010-11, Централно статистическо бюро, Катманду.
[8] „Former caregiver in Netanyahu’s home: „I was forced to work 24 hours a day“ (Бившата домашна помощница в дома на Нетаняху: „Бях принудена да работя по 24 часа на ден“), Haaretz, Тел Авив, 1 септември 2011.
[9] „Economic survey“ (Икономически преглед), финансова година 2010-2011, Правителство на Непал, Министерство на финансите, юли 2011.
[10] „Peace-building strategy for Nepal 2011-12“ (Стратегия за мирно строителство на Непал 2011-2012), ООН, юли 2011.
[11] „Nepal’s political rites of passage“ (Непалски политически ритуали за инициация), Asia Report, № 194, Катманду-Брюксел, 29 септември 2010.
[12] Michelle Kergoat, „Histoire politique du Népal. Aux origines de l’insurrection maoïste“ (Политическа история на Непал. При изворите на маоисткото въстание), Картала, Париж, 2008.
[13] В списъка от 1 февруари 2012 продължават да фигурират Непалската обединена комунистическа партия – маоисти и Народната освободителна армия, www.treasury.gov/ofac.