Интервю на Серафим Стойков пред тв Европа

Серафим Стойков: Комисията по досиетата не е редно да бъде оглавявана от бивш милиционерски служител

– Вие винаги сте застъпвали тезата, че досиетата трябва да се разсекретят и това няма да навреди на обществото. Новият закон, който беше приет и по който работи комисията, има редица недостатъци, които не бяха случайни, според мен. Те бяха заложени още тогава.

– Мисля, че животът го показа. Имаше много ментори и от службите за сигурност, и политици, и парламентаристи, които надаваха вой, че какво ли ще стане като се отвори кутията на Пандора, какво ли ще изскочи от тази кутия, как ще се увреди националната сигурност и какви ли не страхотии. Животът показа, че нищо такова нямаше и много хора споделяхме тази идея, че няма да се случи такова нещо. Националната сигурност е сериозно нещо и всички трябва да мислим за нея, но когато един режим е осъден и Държавна сигурност е едно от остриетата на този режим, а във всички соцстрани практиката беше такава – документите бяха разсекретени, там нищо не се случи, така че този закон, който в момента работи в нашата държава, той е трети поред – 1997 г. беше първият – тогава бяха най-тежките години, след това се прие през 2000 г. вторият закон и сега се прие третият закон. Но така или иначе националната сигурност в никакъв случай не е увредена.

– В момента има спешна нужда този закон да се промени – граждански организации внесоха петиция в Министерство на правосъдието. Според резолюция на ЕП от 2009 г. към хората, лежали в затворите и лагерите, би трябвало да има уважение, тези хора не са престъпници и се оказва сега, 2012 година, че те всъщност са такива, според държавата.

– Тези хора имат право да се възмущават и имат право да протестират защо нашият закон по такъв начин ги третира, особено г-н Георги Константинов, това е показателен случай. Много бързо българските политици, журналисти и граждани забравиха случая с Георги Константинов. Той беше предложение на СДС с председател г-н Петър Стоянов за квотата в комисията от името на СДС, но когато започна проверката от НСС, се случи нещо, което е, меко казано, недопустимо. Служителите от НСС, а тогава директор на НСС беше г-н Иван Драшков, взеха разработката на Георги Константинов, а там ДС го е класифицирала като терорист, изтупаха прахта от тези прашасали документи – те са от края на 50-те години, преписаха изводите на ДС и на базата на тази информация не издадоха допуск до документи с гриф „Строго секретно”. По този начин Георги Константинов отпадна и това нещо лично мен много ме е възмущавало, не само мен, разбира се, но СДС остана без представител в тази комисия, а БСП има 4 представители в тази комисия, плюс председателя на комисията, който е милиционерски служител. Не може един бивш милиционерски служител… законът не е изрично казал, че не бива или няма право, но в крайна сметка, буквата е едно, духът на закона е друго. Такова чудо само в България може да се случи – един бивш милиционерски служител да бъде председател на комисията, а един бивш политически затворник, който си е дал младините за някаква кауза и е измил част от срама на българите, наред с горяните и други хора, които не са били съгласни с този режим, да бъде отхвърлян.

– Това ли е причината европейската платформа за памет и съвест да не приемат като член нашата комисия по досиетата?

– Точно така не е формулирана. Това е една изключително авторитетна европейска организация и нашата комисия, доколкото излезе информация в медиите, е кандидатствала 2011 г. в тази платформа за европейска памет и съвест, но явно са попълвали някакви документи при кандидатстването и в тези документи явно е имало позиция дали някои са били служители в репресивните органи или във високите етажи на тоталитарната власт. В крайна сметка излиза така, че те са излъгали, което лично за мен е много обидно и за много българи е обидно, защото ние обичаме да шмекеруваме и когато ни хванат натясно, не си признаваме, а продължаваме да упорстваме. Комисията от името на нейния председател явно е заявила – става въпрос за платформата, че докато в нашата комисия има членове като Евтим Костадинов, който е бивш милиционерски служител, и още трима, които са били свързани с БКП, нашето членство ще бъде замразено. Платформата за европейска памет и съвест са писали и едно писмо до председателя на НС, до премиера и до вътрешния министър, доколкото знам, и са се мотивирали защо замразяват членството на българската комисия по досиетата и казват – когато тези хора не бъдат избрани или преизбрани в тази комисия, замразяването ще бъде вдигнато.

– През април изтича мандатът на тази комисия и все още не се знае кой ще я оглави.

– В момента текат едни сондажи, едни пазарлъци за нови кандидатури. Доколкото схващам, се ориентират и към много от старите членове во главе с Евтим Костадинов. Даже вътрешният министър официално заяви подкрепата на ГЕРБ за Евтим Костадинов и не само като член, а и като бъдещ председател, което не прави никак добро впечатление. Даже ще си позволя да изразя едно становище, че остава един привкус на едно съмнение – защо така се случва, че вътрешният министър и ГЕРБ се ориентират да подкрепят Евтим Костадинов. Ако си спомняте, имаше един проблем с проверката дали вътрешният министър е бил съпричастен към някои от структурите на държавна сигурност или не е бил съпричастен. Евтим Костадинов, когато обясняваше, не беше убедителен, някак си шикалкавеше. Но има хора и аз смятам, че общо взето познавам и документите, и структурата на системата МВР, тогава абревиатурата не е само МВР, а има – тире, държавна сигурност. Много хора се заблуждават. Когато кажат държавна сигурност, си представят една организационна единица с централно ръководство и надолу със структурите. Не е така. ДС има много особено устройство, има пет самостоятелни отдела и седем управления. А доколкото стана известно от изявленията на Евтим Костадинов, вътрешният министър е започнал работа в една от структурите на някогашното Седмо управление, което се занимаваше с изготвяне на информационни системи за структури и на милицията, на ДС и т.н. Но така или иначе трябваше да се каже убедително започнал ли е работа в някои структури в ДС или не е започнал.

– Мисля, че това не е основният проблем на комисията сега. Въпросът е, че в много от хората, които говорят за принадлежност на даден човек към ДС, остава впечатлението, че винаги се изкарват на преден план жертвите, защото повечето от тези хора са принуждавани насила – никой почти не е отишъл доброволно или са принуждавани, или насилствено по един или друг начин да станат членове. Затова искам да ви попитам, вие сте гостували в телевизия „Европа“ и сте казвали, че ако се промени член 12 в закона – да се разкрият истинските вербовчици, то тогава цялата истина ще бъде сложена на масата.

– Не, по закон щатният състав на ДС се разкрива, но в зависимост от това дали е бил на определени позиции – публична длъжност или публична дейност, ако е заемал.

– Тогава защо хората, които са били репресирани, не вярват, че цялата истина е излязла наяве?

– Хората не вярват, защото остава един привкус, че не се казва истината докрай и когато хората усетят само за един случай и започват да се съмняват, че като има един случай, един прецедент, може да има няколко.

– В началото на 90-те години се говореше много, че са унищожавани документи, а после те са се появявали на черния пазар на досиетата, имаше ли такова нещо?

– Имаше… тогава беше много трудно време, документи се унищожаваха, тези, които са унищожавани в архива на МВР, преди 90-а година в отдел трети на ДС, там не е ставало по процедура, както си е по документи – с протокол. Има отчетни документи, където може да се види какво и защо е унищожено. Лошо е, когато са унищожавани документи на действащи сътрудници на ДС, които документи са си били в структурите на ДС, те никога не са влизали вътре в архива на МВР-ДС. Тогава на оперативните работници им се даде право документите на кои агенти да унищожат и на кои да не унищожат. И след това някои документи се появиха на пазара.

– Чрез такива документи много хора бяха шантажирани и така се появи едно съмнение у хората, че този процес на преминаване от комунистическия строй към демокрацията беше контролиран от ДС.

– Демонизирането на ДС по моя преценка е прекалено. Много хора на гърба на лицемерното приказване за ДС станаха политици от държавен мащаб. Имаше хора, които съвсем съзнателно това го налагаха, но организирано ДС не можеше да влияе. Вярно е, че имаше представители бивши служители, сътрудници, нормално е да са влияели на някое събитие, но организирано, по моя преценка, това е невъзможно.

– В много бивши социалистически страни темата за досиетата беше приключена още в самото начало. За агентите, за служителите на бившите тайни служби, които са били т.нар. вербовчици с процеса лустрация в България този процес не се случи. Можеше ли този процес да реши проблемите в България, които мъкнем вече 22 години?

– България премина през много сложен период. Всичко можеше да стане, но в България социалистическата партия винаги е имала много силно влияние и тези неща не можаха да се случат. Даже мисля си аз, че ако някой се беше запънал, с извинение за израза, да бъдат записани лустрационни позиции в най-новия закон, мисля си, че даже нямаше да бъде приет.

– Според вас това не проработи, затова влиянието на БСП продължава да е толкова силно в обществото.

– Така мисля и аз.

ТВ ЕВРОПА