Вече над една година кризата в Сирия се разраства все повече и повече, без изгледи да свърши скоро. Правителствените сили продължават бомбардирането на опозиционните крепости в Хомс, Дараа, Идлиб и Хама, което поставя под въпрос ефективността и реалността на мирния план на Кофи Анан и ООН. Международни наблюдатели пристигнаха в Дамаск, като вече са разпределени по двама постоянни наблюдатели в Хомс, Хама и Дараа. Но въпреки това напрежението не спира да се покачва, като всеки ден жертвите се увеличават. В подобна атмосфера, сриваща се икономика, липсата на подкрепа отвън и разцеплението сред обществото, сирийската опозиция все още не е единна, все още има отделни звена, вместо единен орган, все още съществуват редица въпроси без отговори, а главната опозиционна сила – Сирийската свободна армия – попада под ударите не само на властта, но и на радикалните групи, преминаващи границите с Йордания и Ирак. На активистите в Сирия им става все по-трудно да удържат напиращите богати командири на военизирани формации, които предлагат пари на все по-отчаяните от липсата на средства и подкрепа младежи в замяна на тяхната вярност към радикалната идеология.

Сирийската свободна армия

ССА – Сирийската свободна армия (Ал-Джайш Ас-Сури Ал-Хур) е опозиционна въоръжена организация, действаща на територията на Сирия, като главният й щаб се намира в Южна Турция. Съставена е почти изцяло от дезертирали от официалната армия войници и офицери и целта й е да се парализират действията на силите за сигурност срещу мирните демонстрации в Сирия. Официално е създадена на 29 юли 2011 година, когато полковник Рияд Ал-Асаад (въпреки, че често не се прави разлика, името е различно от фамилията на президента Асад)  поема контролът над ССА. В редиците на организацията има сирийци от всички прослойки и религиозни общности. На 23 септември 2011 ССА се слива с “Движение на Свободните офицери” (Харакат Ал Дуббат Ал Ахрар) и така се превръща в основната военна опозиционна сила. Според разузнавателни доклади, ССА има на разположение 15-20 000 души, а според изявления на ръководството на организацията те са 40 000.

Прочетете: Inside Syria: Meeting with the Free Syria Army (CBS)

Съществува един добър доклад, изготвен в началото на тази година, даващ информация за въоръжената опозиция в Сирия, който показва къде съществува добра структура и къде движението все още няма добра структура. Секретарят по отбраната на САЩ, Леон Панета, обясни на 7 март пред Комисията по въоръжените сили в Сената проблемите, които Щатите са забелязали в подкрепа на въоръжената опозиция в Сирия.

“Не е ясно какво представлява сирийската въоръжена опозиция – досега няма нито една въоръжена алтернатива, която да може да бъде призната, подкрепена или да се установи контакт с нея”, заявява Панета.

В същото време сирийската опозиция може да се идентифицира, организира и приспособи, дори ако не е единна. Свободната сирийска армия, чието седалище е в Турция, изпълнява в момента повече функциите на организация, отколкото на традиционно военно командване. В момента три от най-ефективните военни групи в Сирия поддържат Свободната сирийска армия: “Бригадите на Халед ибн Уалид”, разположена до Хомс, “Батальон на Хармуш”, в близост до Джебел Ал-Зауия и “Батальон на Омари”, действащ в южния район Хауран.

(в приложение 1 на доклада са изброени биографични данни на бунтовническите лидери, а в допълнение 2 битките на опозиционните групи към март 2012 година)

Други големи и способни бунтовнически групи не поддържат тясна връзка с централата на ССА в Турция, но въпреки това се отнасят към себе си като членове на Свободната сирийска армия. Въпреки нападенията над град Хомс през февруари 2012 (най-силните до този момент), бунтовниците остават боеспособни. Онези, които се оттеглиха от квартал Баба Амр в Хомс в началото на март 2012 г., показват изключително добра дисциплина дори при изтеглянето. Режимът в Сирия подновява атаките си срещу бунтовниците, като едни от най-големите сражения стават в град Забадани, близо до столицата Дамаск. Една от причините властта да иска толкова бързо да се отърве от опозицията в Забадани е близостта до Дамаск. Този град също е важен и за Иран, тъй като служи за логистичен център за доставки на средства за Хизбулла в Ливан. Силите на Свободната сирийска армия все още не са толкова големи, че да се противопостави на артилерийския обстрел върху Хомс, Хама или Дараа. Главното оръжие на опозиционните сили е тяхната гъвкавост, което затруднява правителствените сили за сигурност. Въпреки, че сирийският режим не е показал, че може да осъществи едновременни операции в различни части на страната (за момента тактиката е да се извършват удари по отделни места), това е напълно изпълнимо за огневата мощ, с която разполага Дамаск, както и заради подкрепата на Техеран и Москва.

От своя страна, бунтовниците ще трябва да разчитат на външни линии за доставки, за да запълнят своите оръжия и боеприпаси, ако искат да продължат борбата си. Появата на Ал Кайда и различни радикални групи, носи рискове за всяка държава, решила да подкрепи опозицията – съществуват различни въпросителни: кой ще поеме средствата, къде ще отидат, за какво ще бъдат изхарчена и др. Тъй като милициите продължават да се сблъскват с мощта на режима, вероятността за радикализация се увеличава с всеки ден. В подобна атмосфера, лидерите на различните бригади могат да се обърнат към радикали за осъществяване на финансова подкрепа, оръжия, боеприпаси, тактики, както се случи в Ирак през 2005-2006 година, когато съпротивата срещу американската армия често избираше пътя на радикализацията в моменти на отчаяние от окупацията. От своя страна, ако САЩ или друга страна, независимо от коя страна в играта се намира, сега иска да спре тази тенденция в Сирия, трябва да увеличи контактите си със ССА.

Прочетете: Syria’s rebel fighters: Bullets and home-made bombs (Economist)

Радикални групировки в Сирия?

Западни дипломати заявяват, че са проследили нахлуване на джихадисти, влизащи от Ирак в Сирия, като правителството на Йордания е задържало в началото на април най-малко четирима предполагаеми бойци на йордански групировки, обвинени в опит да се промъкнат в Сирия, за да се присъединят към революционерите. Допълнително се увеличават полемиките, когато неизвестна досега група, наричаща себе си “Фронт на Ал-Нусра” поема отговорност за бомбените атентати в градовете Дамаск и Алепо, използвайки език, напомнящ на видео клиповете, направени от “Ал Кайда” и свързаните с нея организации в Ирак. Въпреки, че няма доказателства за съществуването на групата, вече се появиха различни видео изявления, публикувани в Интернет. Кой седи зад тези клипове, изявленията, изобщо зад тази групировка (ако съществува), засега остава обвито в мистерия.

По време на войната в Залива, сирийското правителство улесни потока на чуждестранни бойци в Ирак, за да се отговори на агресията на западните войски в страната в продължение на много години. Съществува подозрение, че днес някои от старите мрежи могат да бъдат “събудени” отново, но с обратен знак – за да се дискредитират революционерите в Сирия и възпиране на подкрепата за опозицията. Така и репресиите ще станат обосновани.

Според картината, която официалните лица рисуват, въстанието е работа на радикални ислямисти. От друга страна се забелязват групи, преминаващи границата с Ирак, и това не би могло да се случва без знанието на Дамаск, пише за “Уошингтън поуст” специалист от института “Брукингс”.

Вярно е също, че част от тези групи, привърженици на радикалната форма на сунитския ислям, се обръщат срещу бившите си спонсори и се отправят към Сирия, водени от религиозна страст. Въпреки, че много сирийски опозиционери настояват, че революцията не е основана на религиозна основа, по-голямата част от сирийците са сунити, докато управляващите са представители на шиитското малцинство. В подобна атмосфера е трудно да се възпират най-основните емоции на гняв и нетърпимост.

Важно е да се уточни, че активисти и бунтовници не приемат екстремисти и те не са добре дошли в общността, която отдавна се гордее с толерантността между религиозните общности, включително християни, алеуити, друзи, кюрди и исмаилити.

Бунтовнически лидер в северната част на Сирия, който се идентифицира пред журналисти с бойното си име Абу Мустафа, описва как той и хората му са изгонили група от около 15 радикали, всички сирийци, но не местни, които са пристигнали в селото през януари. Водени са от командир, който се идентифицира като Абу Сюлейман, групата се опитала да наеме поддръжници за нападение в близкия град Джиср ал-Шугур.

Абу Сюлейман, според очевидци, имал достатъчно пари, както и оръжия. Изпратил хора да преговарят с Абу Мустафа, но той отказал. Молбата на местните е радикалите да напуснат селото, но хората на Абу Сюлейман отказват и влизат в престрелка с бунтовниците. Двама от екстремистите са убити и в крайна сметка се изтеглят в незнайна посока.

“Хубавото е, че сирийците са против даването на страната ни на радикали”, добавя пред пресата в интервю в Турция Абу Мустафа. В крайна сметка, както споделят и лидерите на бунтовническите групи, кризата стимулира и отваря вратите за навлизането на радикални групировки в страната, които са добре въоръжени и финансирани. Преди месец, в кореспонденция между мен и проф. Джошуа Ландис, създател на блога Syria Comment, стана дума за радикалните групи и имат ли оперативна дейност в Сирия към момента, в каквото режимът обвинява революционерите.  Г-н Ландис ми отговори по този начин:

Ако твоят въпрос е дали аз вярвам, че радикалните ислямистки групи са налице или се формират в Сирия, бих казал – да.

Все по-често сме свидетели на милиции, мотивирани от войнствената идеология, които се намират в Сирия. В YouTube могат да се видят кадри от създаването на нови бригади. Повечето от тях носят ислямски имена. Поглеждаме към спонсори в Австралия и САЩ. Те са силно ислямистки, призоваващи за джихад.

Сирийските младежи не споделят всяка идеология, различна от исляма, която може да им помогне с борбата срещу режима. Те ще се нуждаят от силна мотивация, за да се борят срещу този режим, който има много добра огнева мощ. Само ислямът може да им даде смелост и сигурност в победата, която ще е необходима, за да имат надмощие над сирийската армия.

В същността си и идеите си, революцията в Сирия е със светски характер. Има разлика, разбира се, между консервативните религиозни сирийци, и тези, които са свързани с радикалното глобално движение за джихад. Според изследователя на Свободната сирийска армия (главната опозиционна сила) Джойзеф Холидей от Института за изследване на войната във Вашингтон,  радикалистите са малка част.

“Макар да има консервативни елементи, те не са движеща сила. Има определено аргумент да се твърди, че това ще се увеличи с времето, защото бунтовете стават повече екстремистки с течение на времето, но засега движещата сила зад тази революция е светска.”

Привържениците на строгото течение на салафизма се появяват в много демонстрации, но те също трябва да се отличават от дижихадистите, смята пък Йезид Саийг от центъра “Карнеги” за Близкия изток, базиран в Бейрут. Много активисти се опасяват обаче, че влиянието на екстремистите се разраства сред сирийските бунтовници, заради продължаващия вече над една година бунт и разочарованието от липсата на реакция сред международната общност.

“Разбира се, че се разраства (екстремизмът), защото никой не прави нищо, за да го спре”, заявява сирийски активист пред “Уошингтън поуст”, пожелал анонимност заради страх от отмъщение от радикали, опитващи се да влязат сред протестиращите в северна Сирия.

“Те имат правила”, казва активистът, “те казват: ако ви даваме пари, вие трябва да се подчинявате на нашите поръчки и да приемете лидерството ни.” Все повече зачестяват случаите сред младежи, които решават да покрият разходите си, като се присъединяват в тези групи. Кризата на обществено и политическо ниво се отразява най-много в ниските слоеве на сирийското общество, сред чиито пластове се настаняват радикалисти, търсещи нови съмишленици. Тяхната цел не е да падне режимът, да се смени управлението или да има подобрение в живота на сирийците, а да набират членове, които да бъдат използвани. Често покровители на подобни групи са правителства, които използват тези формации, за да оправдават репресивните си действия срещу реформаторските движения.