Фамилията Блакиер – икономически групировки и политическа власт
Отнемането на земи в аржентинските селища Либертадор Хенерал Сан Мартин и Ледесма (провинция Хухуй) и последвалата репресия от страна на държавата и с “логистическата” помощ на фамилията Блакиер, която е мажоритарен собственик на акции в икономическата корпорация “Ледесма”, трябва да се разглежда като старателно прикрита политическа, икономическа и социална машинация, която се разработва и се извършва от десетилетия. Разбира се, отнемането на земите не се извършва просто така. То представлява организиран процес, който има за цел да концентрира огромна икономическа власт в ръцете на няколко на брой фамилии, а те, от своя страна, се разпореждат с настоящето и бъдещето на хиляди хора. Въпросните няколко фамилии управляват своя “бизнес” под попечителството и с благоразположението на местната и държавна власт. Пълна хармония на икономическа и политическа власт.
“Ледесма” е една от най – големите и могъщи икономически корпорации в Аржентина; тя е и една от малкото дружества, които могат да се похвалят, че притежават държавни капитали. “Ледесма” произвежда захарна тръстика, етилов алкохол, захар, целулоза, хартия, цитрусови плодове (авокадо), сокове и нектари на царевична основа; занимава се със селско стопанство и животновъдство, както и с добив на природен газ и петрол. Притежава 31 % от производството на хартия и 22 % от производството на захар. В нейните владения влизат 155 000 хектара земя или 80 % от земите на Ледесма (провинция Хухуй). 37 000 хектара от владенията на “Ледесма” са плантации, засяти със захарна тръстика. На свой ред, от 1982 г. насам корпорацията нахлува в друго селище (Сан Луис), където “поглъща” фирмата “Глоковил”, която самата “Ледесма” е субсидирала преди и която се е занимавала с мелене на царевица и с производство на сиропи със съдържание на фруктоза и глюкоза. За тази цел “Ледесма” си присвоява още 5 000 хектара в Сан Луис.
Но това не е всичко. “Ледесма” отнема още 2 000 хектара, за да произвежда и пакетира цитрусови плодове и да развива търговия с концентрирани сокове. Гигантската корпорация “си присвоява” и 52 000 хектара земи в района на Буенос Айрес и крайбрежието, за да развива животновъдство. След това – още 2 000 хектара за отглеждане на соя. “Ледесма” участва в производството на петрол и природен газ посредством гигантското мултидружество “УТЕ Агуарагуе”, в чийто състав “Ледесма” е съдружник на “Репсол”, “Текпетрол”, “Петробрас”, “Мобайл Аржентина” и “CGC”. Годишният оборот на “Ледесма” е 1 500 000 000 песо; корпорацията експлоатира наемния труд на 7 000 работници, като по този начин тя се разпорежда с бъдещето на огромна част от семействата, които живеят в района на градчето и околните села.
Тази мръсна и безсрамна икономическа и социална реалност поставя “Ледесма” и фамилията Блакиер не само в позицията на господари на земите в северна Аржентина, но и в позицията на абсолютни собственици на живота на хиляди хора, които са в положение на пълна зависимост и са принудени да отдават силите и времето си на цитираното по – горе гигантско икономическо чудовище. Именно “Ледесма” оформя социалния облик на северна Аржентина. Нищо не убягва от контрола на “Ледесма”; всяко едно държавно решение първо преминава през бюрата и канцелариите на корпорацията. Уникален парадокс – кирхнеризмът продължаваше своя почти кръстоносен поход срещу група Кларин; след резултатите от първичните избори на 14 август президентката на “Ледесма” Кристина Фернандес събра своя кортеж, която я придружи до Бразилия, където тя се срещна с Федерико Никълсън, един от високопоставените шефове на търговски център “Ледесма”. Това не е нищо друго освен жалко политическо лицемерие, което напълно потвърждава колко важна е ролята на икономическите групировки в политическия живот и което показва постоянното съвместно съжителство между капиталистическите компании и всяка следваща смяна на властта.
Както се разбира, икономическото могъщество на групировката “Ледесма” представлява и политическа власт. Фамилията Блакиер съзнателно упражняваше терор над огромен брой хора. В един момент напрежението в района ескалира и доведе до следните събития, които разтърсиха няколко селища. Събитията, които описваме в тази статия са напълно достоверни, защото са разказани от свидетели и очевидци.
На 26 юли 1976 г. местната полиция (от провинция Хухуй), националните полицейски служби, армията и жандармерията обсаждат градчето Либертадор Хенерал Сан Мартин и местността Калилегуа. В 22 часа едновременно в градчето и в местността токът спира напълно (с изключение на електрозахранването на фабриката на “Ледесма”, което остава включено).
Прикрити от тъмнината, полицайте се придвижват със служебни коли на “Ледесма”, които са управлявани от самите служители на фабриката. По този начин полицейските репресивни сили отвличат 400 души: работници, студенти, домакини. Всичките те са закарани на тайни места, където биват задържани, а след това полицията ги отвежда в машинните помещения на “Ледесма”. Там те биват завързани и прекарват дни и месеци с превързани очи и уста. Най – накрая полицията ги отвежда в главния полицейски участък в областта Хухуй. Там задържаните са били разпитвани от полицейски комисар на име Е. Хейг. Свидетели описват Е. Хейг като най – кръвожадния убиец в северозападна Аржентина. Там именно Е. Хейг е бил този, който е заповядвал кой да живее и кой да бъде убит. Тези, които са успяли да понесат мъченията и изтезанията, са били изпратени в затвор в Горити, а оттам са били депортирани в концентрационен лагер в местността Гереро (където в момента има полицейско училище).
Интересното е, че тогава този концентрационен лагер често е бил посещаван от епископ Хосе Мигел Медина, който по – късно, по време на “демократичния режим” е бил повишен в длъжност “военен викарий на Въоръжените Сили”.
“Окупация” на земи, репресии и убийства
Жилищната криза в областта Хухуй се изостря до краен предел след икономическите промени, които биват наложени в цяла Аржентина след 1990 г. Постоянното разрастване на плантациите с едногодишни растения и най – вече масовото им засяване с генетичномодифицирана соя доведе до обединяването на земите в предприемачески земеделски дружества, които от своя страна, отслабиха икономиката на местно ниво и предизвикаха огромна бедност в регионите. В селищата Ел Либертадор и Ледесма ситуацията е повече от тревожна: в Ел Либертадор около 3 000 семейства (едно на всеки три семейства) имат изключително сериозни жилищни проблеми.
Положението на териториално неравенство, жилищна криза и пълна зависимост на хората от захарната промишленост (като единствен начин за тяхното препитание) подтикна бедните жители на тези райони сами да завземат по малко земя и да я обработват, за да изхранват семействата си. Бедните жители на Ел Либертадор и на Ледесма вече не очакваха нищо в замяна нито от страна на сменящата се политическа власт, нито от разни социални организации като Тупак Амару де Милагрос Сала; най – малко пък се надяваха на правителството на Нестор Кирхнер или пък на фамилия Блакиер.
Действията, с които държавата, властта и полицията отговориха на инициативата на бедните аржентинци бяха същите, каквито са били винаги. На 28 юли тези, които си бяха разрешили да обработват земята, която не е тяхна, бяха подложени на нечовешки гонения и репресии от страна на полицията, заради заповед от местната и национална власт, според която гладуващите хора нямат право да обработват “чужда” земя и трябва да освободят нивите, които “принадлежат” на фирмените дружества. Полицейските репресии отнеха живота на трима души: Феликс Рейес Перес, Виктор Ередия и Ариел Фарфан – и тримата принадлежаха към аржентинското бунтовническо и революционно движение “Corriente Clasista y Combativa” (CCC). Повече от 30 души бяха ранени от полицейските куршуми. Измежду ранените имаше и деца. Бяха извършени безкрайни серии от арести, които имаха за цел да изплашат и да обезкуражат тези, които все още продължават да обработват “чужда” земя.
Статията е публикувана в “Либертад!”, бр. № 59, октомври – ноември 2011 г.
Буенос Айрес, Аржентина
Превод от испански език:
Ирис Ким