Преди време закърнелите ни от блаженството на социализма мозъци, бяха озарени от идеите на други просветители. В противовес на свободата, братството и равенството, те проповядваха независимост на индивида, оставен свободно да се конкурира със себеподобните си, благодарение на което да създава благата си. Тези нови носители на светлина, естествено както и предходните, смятаха себе си за единствените имащи право. Те твърдяха, че всеки има право на мнение и те ще се съобразяват с него, градейки идеалното ни общество. Така казваха. За всеки случай, понеже човекът е лошо същество, заченато в грях, те като пазители на справедливостта си запазват последната дума. В името на нашето добро, разбира се.

Мина време и понеже съм човек греховен, от онези низши твари спиращи прогреса, съмнявайки се, си зададох въпрос. Какво става, ако нашите пазители не са толкова чисти и духовно извисени и от векове градят монопол над справедливостта. Което разбира се е невъзможно, защото те самите твърдят, че монополът е ужасно зло.

Изглежда съвсем съм се побъркал, защото това нечисто съмнение ме кара да виждам невъзможни неща.

Кажете ми нормално ли е да се съмнявам в справедливостта на английската футболна висша лига. Този бастион на феърплея. Умело управляван от FA. Единствен пазител на правилните решения и защитна стена за жадуващите справедливост зрители, пред развилнелите се варвари футболисти, техните вождове треньори и тем подобни.

Не е нормално да се съмнявам в доблестните рефери, отсъждащи постоянно в полза на едни, ощетявайки други. Още по лошо е, че не съм единствен. Има и неверници, които с безкрайни тв повторения сеят съмнение и почти са ме убедили, че целомъдрените служители на истината бъркат целенасочено. Не е възможно FA да не отменя несправедливите решения на служителите си, след като от най-различни гледни точки им е показано, че грешат. И вместо да се извинят – заплашват с двойно наказание несъгласните.

Но такава несправедливост е невъзможна. Това са само шизофреничните бълнувания на няколко варварски недоверчиви мозъци, противници на цивилизацията, хапещи ръката, която ги храни духовно.

Това, че футболистите нямат право да обсъждат съдийските решения е само в името на справедливостта. Защо е нужно всеки да има мнение и свободно да го изказва, в следствие на което в главата му да се зараждат ненужни мисли. При положение, че има едни които го правят от векове и е очевидно, че го правят най-добре.

Та нали преди време ни беше казано, че за нас се грижат умни и справедливи хора. Що за позитивно мислене е това да се съмняваш в решенията на по-мъдри от теб. Ти който не виждаш по-далеч от носа си!

Добре, че от време на време здравия разум се обажда в мен, един иначе очевиден безумец. Защото както съм тръгнал може да съзра нещо нередно в поведението на феодален владетел, който иска от близките на отвлечено и убито момиче, да се извинят на стражите му, за това, че именно те – стражите не са си свършили работата на време и са бездействали престъпно. Аз не разбирам, защо тези хора не са се извинили, нали работата е свършена? Нищо, че разкриването на престъплението (не до край, разбира се) е станало почти случайно и въпреки нехайството на градската стража. Същият този справедлив владетел искал да храни кучетата помогнали при разследването с сочни пържоли. Вероятно месото е трябвало да бъде отрязано от кървящите рани на близките на жертвата, за да покажат колко съжаляват, че са се усъмнили в справедливостта на владетеля си.

Дори да е възможно в този случай да се намери нещо леко нередно, аз съм спокоен – та това се случило толкова отдавна. А случило ли се въобще? Кой знае?

Ох, не знам защо изобщо се сещам за такива неприятни истории от миналото. Да се съмнявам в правотата на владетелите ни е все едно да виждам в безкористните дела и стремежи на религиозните ни водители някакъв си долнопробен монопол над истината и справедливостта. Как въобще може да мине през ума на някой, че на този свят има хора, които биха се възползвали от най- съкровените блянове на човечеството, за да властват над него.

Що за негативизъм?!

При положение, че пазителите на истината са казали, че трябва да се мисли позитивно. Защото е добре за самите нас .Ама то по пътя на негативното мислене съвсем спокойно можем да решим, че:

Има същества , които са нахални чак до безочие, за да твърдят, че единствената възможна справедливост е тяхната. За съжаление има обаче и късогледи наивници, които неистово подкрепят самозваните съдници само защото имат моментна изгода.Да подкрепиш фалшива истина само защото ти е угодно в момента е доста жалко, тъй като следващия път ти ще си на губещата страна, разбира се ще има други за които това е удобно и така до безкрай.

Винаги в печеливша позиция са монополистите над справедливостта, нахалниците, които винаги крещят по-силно от нас, въпреки че са доста по- малобройни. Не че ние не можем да викнем по-силно от тях и да им затворим устата за винаги. Но често не ни се занимава или увлечени в изкарване на прехраната не ни остават сили и време, под достойнството ни е или е твърде незначително, за да обръщаме внимание.

Излиза, че който е достатъчно нахален, дребнав, не подозира за съществуването на достойнство, разполага с достатъчно време, защото е мързелив може лесно да се качи на главата на благородното мнозинство. В началото предимството на тези хора би било незначително, но с течение на времето узурпаторите натрупват значителна преднина. След тях идват отрочетата им, следвани от своята челяд, които вече са убедени в божествения си произход. Те вече са готови да бранят предимството си дори с цената на човешки животи (какво значение има, нали жертвите са низши същества).

Така с течение на времето би се получила олигархия на егоизма, късогледството и фалшивата справедливост. Винаги съм си мислел, че ако някой има желанието и способностите да направи нещо, да строи, да рисува, да пее не са му нужни привилегии, за да го прави или поне не са му били нужни. Не може ли да си вършим работата без да ни досаждат?!

Извинявам се, размечтах се нещо. Какво тогава биха правили онези, които не могат нищо, но са достатъчно хитри, за да ни манипулират? Един момент! Ама разбира се – те ще казват на можещите как да вършат това което те и без тях могат. Ще създават ненужна йерархия. Не на последно място ще убеждават останалите, че те държат монопола над справедливостта. Че единствената възможна истина е тяхната. Така или иначе една лъжа повторена безброй пъти се превръща в истина.

Моля ви! Нека бъдем благородни, да не оставяме мързеливите некадърни лъжци извън системата, нека не ги изхвърляме! Ние трябва да повтаряме след тях: „Има нужда от нас!Ние сме истината и справедливостта! Ние мислим вместо вас, за ваше добро! Има нужда от нас! Ние, ние,ние…Има нужда…

Бъди благороден,

мисли позитивно.

Hoi Polloi