Този случай го следим отдавна. Откакто през 2009 година студенти и преподаватели от Спортната академия организираха масов протест в защита на базата.

Протестите продължиха и през 2011 година, когато някои институции си дадоха вид (а и обещания), че проблемът ще бъде решен в полза на публичния интерес.

Какъв всъщност е проблема и от кого пазят студентите базата. Става дума за любимата ни реституция, чиито законни основания са проследими колкото косъм в обор. Кметът на Несебър, който е голям привърженик на идеята т.нар. собственици (да се разбира мутри) да си върнат предполагаемите бивши ниви под формата на хотели, хотелчета и хотелченца на последното петно незастроен плаж около Несебър, а именно на територията на базата на НСА. Не искам да се впускам в излишни обяснения колко е важна тази база не само за спортистите, но и за хората с увреждания, а косвено и за цялото общество; как тя е построена с пари на обществото, за да се ползва от обществото и т.н. Това са неща, ясни на всеки човек, мислещ като социално животно, а не като побеснял реститут с кървясали очи. Реститутите всъщност са много интересно племе. Те напомнят повече на глутница настървени кучета, досущ като ония, които нахапаха един професор и го убиха. Паралелът е още по-точен, като споменем, че и кучетата, и реститутите ги защитават „правозащитници“, защитаващи правата на всичко и всички освен на обществото. Едните обясняват за необходимостта от хуманно отношение към животни (което е нон сенс само по себе си), а другите – за исконното право на някакви хора да вземат парче земя все едно, че те са го създали. Без значение от последствията.

Но да се върнем на конкретната тема. През 2011 година кметът на Несебър Николай Димитров позволи и спомогна на реститутската пасмина незаконно да съборят портата на НСА. Студенти и преподаватели отказаха да се примирят с подобна несправедливост, в следствие на което по-нахалните от тях бяха поступани от реститути, грижливо пазени от полицията. После настана време за популизъм и 1-2 министъра излезнаха пред медиите да кажат как няма да допуснат тази несправедливост. И уж така щеше да бъде.

Обаче 2012 година нещата загрубяха. На 15 март реститутите, подкрепени с багери и мутри, започнаха нов щурм срещу базата. Студенти и преподаватели отново решиха, че няма да се предадат без бой и организираха денонощно дежурство в Равда, чрез което да възспират строителните машини. И всичко звучеше някак познато, докато вчера не стана ясно, че реститутите или по-право строителните предприемачи са загубили търпение и са решили да преминат към физическа саморазправа със студентите.

Резултатът – двама студенти, бити посреднощ с метални тръби, се намират в болница. Това не е просто поредният спор за собственост излезнал извън рамките на съда. Това е война на частния срещу обществения интерес. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-бързо ще се ориентираме от коя страна на барикадата попадаме ние. Щом мутри могат безнаказано да пращат биячи срещу студенти в името на финансовия си интерес, утре ще пратят убийци. Щом досега държавата не ги е спряла, значи не иска. Затова на война – като на война. Всички студенти и въобще всички честни хора сме длъжни да подкрепим колегите от НСА. Защото парите са силни, но не са всичко. По-силни са идеите, стремежът към доброто, честността, смелостта и други думи, които май сме позабравили. Двама студенти, пребити, защото са отстоявали принципи като гореизброените, значи война на идеи, разбирания, ценности. Пред такъв конфликт дълг на всеки човек е да вземе страна по съвест.

ДА ПОДКРЕПИМ КОЛЕГИТЕ ОТ НСА!