Първото нещо, за което трябва да си подготвен, когато слушаш професор Шломо Занд е, че не можеш да бъдеш подготвен за онова, което ще каже. Докато г-н Занд развиваше онова, което имаше да съобщи на присъствалите в Новата конферентна зала на СУ, видимо някои се изнервиха. Последваха намусени или изопнати физиономии – онова, което слушателите чуваха, не е по вкуса на мнозина. И то на мнозина от еврейската общност.

Историкът Шломо Занд вече неведнъж е обвиняван от ционисти (попадащи най-вече под ударите на неговите думи) за “себеотричащ се евреин”, заради антинационалистическите си възгледи. Въпреки, че е професор и преподавател в Университета в Тел Авив, той е недолюбван след написването на книгата “Изобретяването на еврейския народ” (The invention of the Jewish people, издадена тук от БГкнига ЕАД) през 2009 година. С текста си авторът просто разбива митове, заложени в израелското общество и, които според Шломо Занд, могат да застрашат израелските устои. Затова е и наричан ”историкът, дръзнал да предизвика Израел”. Според това, което видях на лекцията му в СУ, има защо да бъде известен с това си постижение.

Струва ми се, че когато заяви, че предпочита да говори на иврит, но не са могли да намерят преводач (усмихвайки се), някак допълни сцената, че сред самата еврейска общност има един вид бойкотиране. Със сигурност видях недоволни физиономии, а дали ще го отрече някой – няма никакво значение. Защото Шломо Занд показа колко неподготвено е обществото – независимо дали израелското, българското или което и да е – да проучва и намира отговори, които биха могли да разбият представата му за самото него. Да, абсолютно неподготвено е обществото. Шломо Занд отправя, както той казва “детски въпроси”, запитвания относно митовете около еврейския народ, смело заявява, че не се страхува от палестинците или Иран, удря по устоите на ционисткото движение, по същността на Израел, която според него трябва да се промени, за да може държавата да оцелее. Работи с историческите факти по начин, който оставя без думи онези, които дръзнаха да му зададат глупави въпроси. А такива се намериха – въпроси около Иран, около Палестина, около мирната инициатива и др. Лекотата, с която дойде отговорът на всеки един този въпрос е смразяваща и това си пролича по лицата на някои присъстващи.

В думите на Шломо Занд прозира онази слабост обща за евреи и араби, която създава проблеми от много години – невъзможността да се посрещне реалността в очите и да се признаят грешките. Той е привърженик на идеята за две държави – две републики, една палестинска и една израелска – осъжда политиката, довела до постулата “еврейска държава”, защото за него Израел може да бъде страна равна за всеки един от своите граждани. Занд смята, че заради грешната политика на израелските политици, е възможен сценарии като с Косово, но в Галилея, където живеят много араби с израелско гражданство. Но заради дискриминационната политика на Тел Авив, желанията да има автономия там, могат да се развият бързо. Според Шломо Занд определението “еврейска държава” е абсолютно неприемливо и недемократично.

Някои цитати от лекцията му в СУ, които предизвикаха въпроси и реакции сред публиката; те биха предизвикали реакция у всеки, който малко или много е поглеждал към Близкия изток и конфликта между израелци и палестинци:

“Национализмът създава нациите, не обратното.”

“Като израелец, аз се страхувам от ядрено оръжие в Иран. Но не смятам, че Израел, като страна с ядрено оръжие, може да казва кой може и кой не да притежава такова оръжие.”

“Ако човечеството не се самоунищожи в ядрена война, смятам, че конфликтът между израелци и палестинци е напълно разрешим.”

“От книгата ми много евреи се подразниха. Особено онези в Ню Йорк и Париж.”

“Аз нямам нищо против Уди Алън – напротив, искам да имам много добри отношения с него. Но той не иска да живее в Израел заедно с мен, разбирате ли?”

“Опирането на исторически претенции е нещо много опасно.”

“Едно е когато евреин в Сен Дени се смята за част от богоизбран народ, а друго когато войник, навлиза в окупираните територии с оръжие и вярва, че е богоизбран. Напълно различно е.”

“Възможността един палестинец да е наследник на древните евреи е много по-голяма отколкото аз или някой от евреите в тази стая.”

“Ционизмът е вид национализъм, както всеки друг национализъм по света. Но, докато българският национализъм е имал за цел да създаде българска нация, еврейският национализъм не успява да създаде еврейска нация. Много от онези, които се считат за евреи, не желаят да живеят в Израел. За мен това не е проблем – не се чувствам самотен. Но докато българският национализъм успява да създаде българска нация, ционизмът успява по-добре от всеки друг вид национализъм да създаде два народа – палестински народ и израелски народ. Но ционизмът не иска да признае, че това е негово дете – това е опасността за съществуването на Израел днес.

И това един Нетаняху го припомня всяка седмица, че Израел не е държава на нейните граждани. Над 20% са араби, 5% са руски имигранти, не евреи, 25% не са признавани за граждани на Израел – т.е. тези хора не са смятани за нейни граждани. Според Нетаняху Израел е много повече на българските евреи, отколкото на моите студенти в Тел Авив, които са араби и говорят по-добре иврит от мен. Израел няма бъдеще, ако ще бъде държавата на Уди Алън, а не на моите студенти. Ционизмът не се преобразува в граждански национализъм, а продължава да бъде ориентиран към даден етнос.

Опасявам се от “Косово в Галилея”. Днес израелските граждани в Галилея с арабски произход са повече. Ако те утре си спомнят Косово (а косоварите са албанци, които не искат да принадлежат на Албания) може моделът да се повтори. Те са палестинци, които не искат да бъдат в палестинските територии. Говорят и двата езика перфектно. Но Израел казва, че е “еврейска държава”. Именно поради тази причина мога да кажа, че Израел не е истинска демокрация. Държавата продължа да бъде по-скоро “етнократична”.