Статията е публикувана в “Ел Сурко”, бр. № 23, януари 2011 г.; Сантяго, Чили

Цялата история на Чили е ярко наситена с многобройни събития, свързани с полицейско насилие (независимо дали полицаите, които практикуват това насилие са цивилни или униформени). Жертвите на полицейското насилие в Чили са най – вече гражданите, които са имали “неблагоразумието” да пренебрегнат някакъв буржоазен закон (или някаква норма на буржоазния морал), върху който са изградени частната собственост и системата на господство. В началото на XX век обаче чилийските анархисти открито се противопоставят на полицейското насилие, което се прикрива не само от страна на службите на Националната Сигурност (гражданската полиция, която се явява предшественик на по – късно създадената Чилийска Разузнавателна Полиция), но също така и от страна на Корпуса на Чилийските Карабинери (униформената полиция). Анархистката преса остро критикува отношението на всичките тези полицейски служби спрямо анархистите. В своите вестници анархистите разобличават физическите изтезания, малтретирането, униженията, претърсванията на домовете чрез взлом, произволните арести и всякакви други подобни начини, които полицията използва против революционно настроените борци за социална справедливост. Освен това анархистите смело критикуват произвола на полицейските биячи от властта, действията на които са насочени против работническите и народни съсловия в рамките на социално – трудовите конфликти, както и във всекидневния живот. Злоупотреби, злоупотреби и злоупотреби! На тези индивиди (които в по – голямата си част произлизат именно от работническите прослойки) просто им е дадена една незначителна власт и те старателно я използват; готови са да преследват дори собствените си родители и братя, за да запазят собствеността и реда на богатите и за да бъдат техни покорни наемници.

В началото на XX век злоупотребите от страна на полицията са били толкова многобройни, че дори властта не е могла да си затвори очите за тях. В крайна сметка правителството решава да превъзпита и да “накаже” (съвсем безболезнено, разбира се!) униформените и цивилните полицаи като за това не изтъква техните престъпления спрямо хората, а посочва липсата им на . . . “патриотизъм”. Това показват държавните архиви на министерствата. Изнасилвания, сексуални агресии, кражби, грабежи, убийства, съвокупления в пияно състояние, солидни връзки с пазара на сексуслугите и т. н. – все ситуации, в които чилийската полиция се оказва пряко замесена. Интересното е, че полицаите никога не са посягали да ограбят нищо от богатите, а винаги са грабили от най – бедните, от тези, които не са имали нищо, като са им демонстрирали своята власт и наглост. И днес тази ситуация почти не се е променила особено. Многобройни са случаите (и не само най – нашумелите), в които полицията вероломно е нападала работници, студенти и хора от народа. Така, между 1990 и 2004 г. във военните съдилища (където са били дадени под съд униформените полицаи) са били предявени 6 400 жалби заради “излишно полицейско насилие”. Нещо повече, в крайните квартали на градовете униформените биячи са безчинствали и са се разпореждали най – безнаказано пред примирителния поглед (и сдържания гняв) на хората. Връзките на униформените полицаи с наркотрафикантите са публична тайна. Безскрупулните и нагли ченгета най – безсрамно продават нискокачествени “прахчета” на деца и на бедни младежи, които всъщност самата полиция би трябвало да защитава най – внимателно от наркотрафикантите. В крайна сметка се оказва, че един наркоман (или един алкохолик) е по – полезен на правителството отколкото един революционер за социална справедливост, който открито е обявил война на системата на господство. И какъв е смисълът да се говори за паметни дати за човечеството като 11 септември, 29 март и т. н.? Нали точно ченгетата дават пълна воля на своето насилие върху човечеството (което трябва да помни тези дати) като използват сълзотворен газ, куршуми, бой с палки, малтретирания и други.

Въпреки това, много е важно да отбележим, че такива полицейски злоупотреби не се извършват само на паметни дати и че случаите на полицейско насилие съвсем не са изолирани случаи (както се опитват да ни внушават именно медиите, които всъщност се контролират от богатите). По този повод, моля, отворете следния линк: http://www.hommodolars.org/web/spip.php?article3738. В селището Ла Легуа (област Сан Хоакин) полицейските злоупотреби датират от много дълго време и виновниците за тях са една група от болни ченгета, които дишали “наполитано” (разновидност на сълзотворния газ) в техните патрулиращи коли или в самия полицейски участък (50 – ти участък; Сан Хоакин) и след това подлагали на изтезания и гаври всеки, който се появи на пътя им. Такива събития се случват всеки ден въпреки стремежа на Върховното Командване на цивилната и униформена полиция да “изчисти” истинския образ на своите подчинени, особено в случаите, когато жертвите на полицейското насилие, злоупотреби и произвол публично обявяват това, което са преживяли и / или подадат жалби в съда. “Изчистването” на истинския образ на чилийските полицаи (в което медиите, контролирани от богатите, играят много важна роля) се извършва едновременно с криминализирането на социалните протести. При това, на другия ден, след като 6 – те униформени ченгета все пак бяха уволнени от полицейския участък в Ла Легуа и срещу тях беше заведено съдебно дело във Военния съд (а не в гражданския), по което бяха обвинени, че са измъчвали Хуан Алехандро Бериос, жител на Ла Легуа. Та, точно в същото време медиите неуморно повтаряха легендите и митовете за “добрите дела”, извършени от карабинерите през предишните дни и излъчваха изявленията на шефа на Корпуса на Карабинерите, който заяви, че проявите на неговите служители били просто “младежки грешки” и че това били “изолирани случаи”, които опетнявали усиления труд на целия полицейски състав.
Нещо повече, съществуват телевизионни програми като “Полицаи в действие” (която се излъчва по “Чиливижън” (“Chilevisión”)), както и различни (уж) документални реалити – формати, които всъщност се подготвят предварително (да се разбира “изрязани”!) с цел да бъдат излъчвани по общодостъпните телевизионни канали. Тяхната главна цел е да покажат “достойната и саможертвена работа” на полицаите, които рискуват живота си, за да “защитават гражданите”. От друга страна тези предавания внушават социална параноя, защото съвсем съзнателно и целенасочено показват на зрителите образа на общество, управлявано от законите на джунглата, в което общество всички действия на репресивните полицейски институции се оказват оправдани, препоръчителни и напълно легитимни. Като заключение следва да добавим, че от края на военната диктатура в Чили, гражданската и униформената полиция в страната продължават да упражняват тотален обществен контрол и да пазят властта и реда на богатите.

* Иван Голденберг Ролдан е 23 годишен чилийски работник, анархист. Задържан е заради фалшиви обвинения в извършване и участие в бомбени атентати в Чили. Прекарва повече от два месеца в ареста. През това време е бил разпитван всеки ден: какви са политическите му убеждения; каква дейност и пропаганда е развивал във фабриката, в която работел; кои са другите хора, с които е участвал в “нелегалните” срещи на анархистите; защо е помагал на хора от индианската малцинствена народност “Мапуче” (която живее най – вече в Араукания (област в Чили)); защо се е изказвал против управлението на Себастиан Пинера и т. н. По време на всекидневните разпити нито веднъж не е станало въпрос за “бомбените атентати”, които той уж бил извършил и в които бил участвал. Официално съдебно обвинение срещу него също не е имало. Докато е бил задържан в ареста обаче, Иван Голденберг Ролдан многократно е бил пребиван жестоко с полицейски палки и измъчван с електрошок в подземията на полицейския участък. При един от побоите, той е получил фрактура на черепа и счупена долна челюст. (бележка на преводача).

Превод от испански език за „Без Лого“:

Ирис Ким