(Репресивният и дезинформативен пир на биячите от властта –
история, която никога няма да свърши!)

За пореден път станахме свидетели на брутални репресивни действия (в областта Араукания) от страна на военно – полицейските механизми, управлявани от чилийския потиснически и колониален държавен апарат, както и на нагла манипулация на информацията от страна на буржоазните медии. Тези медии най – нахално криминализираха борбата на комунарите от “Мапуче” от автономната местност Темукуйкуй; нарекоха ги “терористи”; обявиха се за защита на частната собственост (предприятията и горите в региона); подкрепиха държаваната милитаризация; подкрепиха постоянните и нелегални полицейски обиски, при които много мъже, жени, деца и старци (представители на “Мапуче”) бяха пребивани, измъчвани, ранени и разстрелвани. Само като примери ще цитираме два от многобройните случаи, които наистина са показателни и са разкрити от Териториалния Съюз на Мапуче. Първият е случаят с 10 – годишния Фелипе Марийан Моралес, който беше интерниран в помощен център във Виктория. Момчето е било ранено, докато е прибирало животните си в близост до имението на олигарха и фашист Рене Урбан, охраняван от платени наемни убийци. Другият случай е този на Пабло Катриянка Киепул (син на Хуан Катриянка Антин), който беше прострелян от полицията в гърба и в лявото око и без малко щеше да го загуби. Също толкова брутално беше и залавянето на 14 – годишния представител на “Мапуче” с инициали Ф. П. М. в местността Рофуе (на територията на Макеуе). Момчето събирало билки за водача на комуната Фидел Транамил. Полицаите подгонили момчето с хеликоптер и стреляли по него със сачми. Детето се опитало да избяга, но ченгетата го хванали и го завлекли във Вилкун. Докато е бил в хеликоптера, Ф. М. П. е бил измъчван, а полицаите са го заплашвали, че ще го хвърлят от хеликоптера ако не каже имената на хората, които са участвали в грабежа на някакво имение.

Истината е, че след убийството на един от членовете на комуната (Хайме Мендоса Колио), беше извършен грабеж на имението Сан Себастиан де Анхел, което доведе до изострянето на конфликта между чилийската държава и народа мапуче. Буржоазната преса обаче извърши брутална дезинформативна манипулация, като напълно съзнателно “пропусна” 500 – те години на експлоатация и на насилствена колонизация, на която беше подложен мапуче (първо от испанската империя (XVI в. – XVIII в.)), а после от независимата вече чилийска държава – нация (от нейното утвърждаване през XIX в. до наши дни). Стремежът на буржоазните медии е напълно очевиден: те целят единодушно да изопачат контекста на настоящата социална борба като разпространят объркване и смут в “чилийската гражданска общност”, която едновременно е и лишена от достоверна информация, и пренаситена с предразсъдъци. От своя страна, авторитарните бюрократи на буржоазната държава са се свързали неразривно с репресивните полицейски сили и са подкрепяни от медийните ченгета. Както се и очакваше, представителите на властта цинично и системно отричат унизителните злоупотреби, на които са подложени членовете на мапуче при провеждането на многобройните обиски и на полицейско – репресивните операции (както и жертвите на парамилитаристичната и прото – фашистка банда Трисано). В същото време достоверните факти очевидно не могат да намерят място в буржоазните медии; дори и когато фактите наистина не могат да бъдат отречени, тогава средствата за масова комуникация дават точно противоположната информация. Снимките на бруталното залавяне и побоя над Карлос Куринао (син на Хуан Карлос Куринао) от общността Гуаняко Мияо, който беше арестуван пред сградата на съда, могат да се видят на следния линк: http://www.youtube.com/watch?v=MmdWyO29irc. Придружен от своя баща и от други комунари от Мапуче, Карлос Куринао отива в сградата на съдилището, но бива задържан, защото искал да получи сведения за свои другари, които са били заподозряни в предполагаемо участие в опожаряване на камион – поредната идеално изработена “схема”. Отношението към Карлос красноречиво потвърждава расистките и произволни акции на полицейските сили в района, които действат в “сътрудничество” с местните и столични власти, за да защитават и да пазят буржоазния капиталистически ред.

В края на юни, след като си възвръщат предишните заграбени територии, автономните общности мапуче решават да се мобилизират. От този момент полицейско – военните и медийно – буржоазните атаки против тях не са спирали и до сега. Изправено пред фактите, сегашното правителство възприе проста и очевидна стратегия: нагнетяване на напрежение между различните социални групи в обществото с цел провокация и криминализиране на бунтовете от страна на общностите мапуче в Темукуйкуй, които искат само право на законна защита против репресивния апарат на чилийската държава. Сегашното чилийско правителство повече се страхува да не загуби своите предизборни дивиденти, което би означавало огромен триумф за дясната партия. Тази форма на управление залага на “законното” криминализиране на борбата на мапуче, като се стреми да отклони центъра на “общественото внимание” с помощта на манипулации и да го насочи към “безпредметните акции на насилие” от страна на мапуче. Целта на чилийското правителство в момента е просто да избегне отговорите, които ще трябва да дава пред националните и международните форуми, до които мапуче (отчаяно и наивно!) са изпращали формални и простодушни обвинения, с които разобличават полицейските произволи. Факт, който вече е доказван многократно – за да постигне целта си, чилийското правителства разчита на неограничената подкрепа на буржоазната преса, която не пести никакви средства (все пак тя е много добре платена!), когато трябва да представи пред широката публика “образите” на “терористи – мапуче” които, маскирани с качулки, нападат пазителите на капитала със страшните си боздугани. Всеки следващ път продажната преса показва все по – млади и по – млади (почти деца!) “злодеи с гаднярска усмивка”. Но това не е всичко. През последните няколко дни правителството обяви, че ще постави камери за наблюдение по пътищата на Араукания, за да охранява с още по – засилен контрол именията на алчните и расистки настроени земевладелци от областта. Всъщност, никога нищо не е могло да бъде скрито от “очите” и от “ушите” на полицейските служби в региона.

Както се вижда, съзнателно провежданата дезинформация и страхът са двата основни криминални метода, които чилийската държава използва, за да се противопостави на мобилизацията на местните хора. Чилийското правителство (в ролята си на инквизитор и палач) разчита изключително много на политиката на “медената питка и камшика”. От една страна, правителството (с помощта на паразитната Национална Корпорация за Местно Развитие (CONADI)) разпространи навсякъде новината, че ще отдава земя на представители на мапуче (само на “добрите” и на “послушните”, разбира се!). От друга страна, същото правителство обсажда, репресира и подлага на постоянно насилие най – революционните общности, които отричат чилийската държава и най – вече общността от Темукуйкуй. Властите всяват терор и смут не само във вътрешността на самата общност, но и сред чилийската “нация”, която, от своя страна, криминализира революционната борба като използва расистки фрази от рода на: “защо да се дават земи на индианците; те не ги обработват, защото са физически слаби и са пияници”. Много е важно да се подчертае, че този начин на мислене е плод на формалното образование в Чили. Обществената дезинформация се практикува не само от патерналистката политика на господство, възприета от държавния репресивен апарат, която, освен това, не полага никакви усилия, за да анализира ситуацията в дълбочина; защото в случая все пак става въпрос за териториална автономия. Обществото е дезинформирано и от полицейските агенти, които извършват атентати и пожари с цел после за тях да бъдат обвинени “непокорните” мапуче и да се узаконят (в очите на чилийското общество) обиските и арестите сред населението на мапуче. Не трябва да се забравя обаче, че човешката памет е къса. Преди известно време точно благодарение на камери за видеонаблюдение (същите като тези, които охраняват частната собственост и пазят обществения ред) беше разкрит един ПОЛИЦЕЙСКИ МОНТАЖ, който имаше за цел да обвини несправедливо членове на мапуче в кражба на дървен материал, собственост на могъщата компания “Форестал Арауко”. Тази полицейска манипулация доведе до изостряне на конфликта на местните хора против чилийската държава. Така е било и по времето на геноцидната диктатура на Пиночет (Perrochet ) полицията е предприемала престъпни и неморални действия против мапуче, след което е обвинявала членовете на комуната, че организират бунтове и че извършват “престъпления от общ характер”; целта на полицията е да криминализира формите на протест от страна на мапуче. Това е същата полиция, която чилийските граждани финансират като плащат данъци!

С пълно основание може да се очаква, че проявите на солидарност с борбата на мапуче няма да спрат. Разбира се, буржоазната преса съвсем съзнателно “пропуска” да отрази тези прояви. Необходимо е навсякъде да се организират и да се провеждат повече граждански движения, митинги, дискусионни форуми и най – вече разобличаване на невярната информация, което е изключително важно за разкриването на хитрите манипулации от страна на властта, която облагодетелства единствено и само земевладелците, крадците и убийците. В крайна сметка борбата на мапуче, както и борбата на анархистите, е борба против капитала и държавата. За представителите на властта “изкупителната жертва” са както анархистите, така и хората от мапуче. Необходима е Активна Солидарност!

НИКАКВА АГРЕСИЯ БЕЗ ОТГОВОР!
СВОБОДА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗАТВОРНИЦИ ОТ МАПУЧЕ!

Статията е публикувана в “Ел Сурко”, бр. № 9, ноември 2009 г.
Сантяго, Чили

1  В  оригиналния  испански  вариант  на  статията  името  на  Пиночет  е  заменено  с  Перочет  (Perrochet);  perro  –  куче  (исп.)  (бележка  на  преводача)

Превод от испански език:

Ирис  Ким