За първи път в заключителна декларация на годишната среща на Г-8 се споменава една малка държава, каквато е Гърция.
Лидерите в Европа обсъждат предположения, свързани с евентуално ново управление в Гърция след 17 юни, което би отхвърлило Меморандума (финансовия „спасителен план”, договорен с Евросъюза и МВФ). В повечето от тях господства опитът да се всее страх сред народите на Европа, все едно ще настъпи апокалипсис, ако се отклонят от „правилната” линия, която финансовият и политическият елит е начертал пред тях. Предлагат даже (телефонно обаждане на Меркел към гръцкия президент Папуляс), както и нещо много еретично допреди няколко месеца – да се проведе референдум дали гърците са „за” или „против” еврото.
Но, най-важното! Принудени са вече да признаят, че линията, която довчера защитаваха яростно като единствена възможна, би могла да бъде ревизирана. Принудени са от пробуждането на масите. Усеща се вече, че политиката на безкрайно затягане на коланите за средни и по-бедни слоеве от населението, за да се обслужват свръхбогатите и пазарите, е опасна за самите тях – политическия и финансов елит на Гърция, Европа и света. Виждат, че лека по лека народите се усещат какво им кроят. В Гърция СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) е с тенденция да е първа партия в идващите избори. Саркози загуби. Меркел – най-яростният застъпник на неолибералната политика, губи позиции сред партньорите от Европа и Г-8, но и в собствената си страна.

Решиха без нас, продължаваме без тях
Експериментът, приложен в Гърция, им показа докъде могат да стигнат.
Гърците много ясно казаха „СТИГА!”
Народът с вота си наказа досега управлявалите „големи“ партии, гласува против договореностите с тройката, каза „НЕ” на експертноното правителство на Пападимос, наложено без да го питат.
Страната се намира едновременно в следизборен и предизборен момент. Нови избори са обявени за 17 юни, малко след тези от 6 май, от които не можа да се сформира правителство.
Всички анализатори са единодушни, че надделя позицията против меморандума. Двете бивши големи партии ПАСОК и Нова Демокрация, които подписаха и разпалено защитаваха договореностите с тройката, се сринаха. За Меморандума са също и някой малки партии, които не са успели да минат прага на 3%, за да се представят в парламента. Всички останали партии са против Меморандума.
Безспорен победител на изборите и същевременно кошмар за елита се смята лявата коалиция СИРИЗА, която от 4,60% през 2009 г. скочи на 16,78% и зае второ място след НД, която изгуби 15 процента спрямо предишните парламентарни избори и има 18,85%.
ПАСОК изгуби 30,74% и е на трето място с 13,18 %.

Общо седем са партиите които влязоха в парламента с най-кратък еднодневен мандат, защото се наложи да се разтури и да се обявят следващите избори.
Партиите, които за първи път минаха 3% бариера са:
Новата дясна „Независими гърци” с 10.6%, не толкова новата крайнодясна „Златна Зора” с 6,97 % и лявата „Демократичната левица” с 6.11%, макар и нова, имаше участие в миналия мандат защото ядрото й се състои от депутати, отцепили се от парламентарната група на СИРИЗА.
ККЕ – гръцка комунистическа партия, увеличи силата си с около 1%, но се смята, че това не е успех, предвид очакваната тенденция в посока ляво на избирателното тяло по време на криза.
В таблицата се виждат подробно процентите и депутатите на всяка партия от последните избори и сравнение с изборите от 2009 г. Също така класификацията по мое мнение в политическия спектър, както и позицията им за или против меморандума.

Може би нескромно, но истина, резултатите са почти в синхрон с моите предвиждания, както съм ги писал ден преди изборите! За разлика от много медии, които въобще не подозираха, или им забраняват да подозират степента на недоволството на народите и начина то да бъде изразено.
Също така, резултатите от изборите показаха, че бях прав преди няколко месеца, критикувайки един репортаж на БТВ:
„Много съм любопитен кои гърци е попитал репортерът, а те пък му казаха, че одобряват външната намеса? Разбира се има и такива, но не са представителна извадка. … защо „гърците гледат с надежда към новия премиер“, а не „кредиторите гледат с надежда към новия премиер“?
И така, щом онези им твърдения излязоха криви, как да приемем сериозно констатацията „Демокрацията победи, Гърция загуби”. Така започна БТВ коментара за гръцките избори, един ден след провеждането им. За каква Гърция говорим? Защото аз знам, че има две Гърции, както има две Българии и две Германиии. Тази на свръхбогатите и лакеите им и тази на останалите.
Медиите продължават да заблуждават хората – опасенията и тревогите на европейския и световен финансов елит се представят като опасения и тревоги за и на обикновените хора, без да обясняват, че интересите на едните са в конфликт с интересите на другите. Елитът, за да си множи богатствата, нали трябва отнякъде да ги взема? Ние създаваме богатствата, те се присвояват от елита, който използва държавния механизъм чрез инструменти, пригодени за тази цел (законова уредба, полиция, армия и т.н.). И обратно, за да се случи нещо в полза на обикновените хора, трябва да се засегнат интересите на елита.
Ето защо са в паника от увеличението на процентите на СИРИЗА и в момента се води яростна война срещу нея, още повече заради първото място, което й отреждат повечето проучвания. Защото, поне засега, СИРИЗА показва, че има сериозно намерение да се противопостави на тези интереси. Ето коя Гърция губи!

Характерно е посланието, което Алексис Ципрас, лидерът на СИРИЗА отправи вчера от Париж, където е бил за разговори с представители на френската левица при обиколка из европейските столици с посланието „Време е за разговори“, на съвместна пресконференция дадена с Жан-Люк Меланшон и Пиер Лоран:

„Дълговата криза не е само гръцки проблем. Тя засяга всички народи на Европа, от което следва, че трябва да потърсят едно общо европейско решение за един общ европейски проблем. Да принудим европейските лидери да осъзнаят, че няма народ, никъде по света, още повече в Европа, който да бъде доброволно доведен до самоубийство. Защото това, което се случва от две години в Гърция, е подпомагане, дори в името на солидарността, на самоубийството на гръцкия народ…

Борбата на Гърция е важна и за френския, и за немския, и за останалите европейски народи. Защото, ако експериментът продължава в Гърция, ще бъде изнесен във всички останали европейски страни и защото войната, на която сме потърпевши в Европа, не е между нациите и народите. От едната страна са силите на труда, а от другата е невидимият финансов капитал, пазарите, банките, притежателите им. А истинският враг е труден за събаряне. Политическите опоненти можем да победим и това се доказа от резултата на изборите в Гърция, но битката с истинския враг е трудно да бъде спечелена, защото той няма лице, няма програма, не е партия, която участва на изборите, но ни управлява. Това е финансовият елит, банкерите и притежателите на капитала, те са тези, които са се коалирали в един европейски съюз срещу народите и днес атакуват гърците, искат да унищожат Гърция, за да могат да атакуват Европа, нейната култура, постиженията й, способността й да играе една съществена и незаменима роля в света.”