Въпросът е кого ще наказваме? Една голяма част от народа смята, че „всички политици са виновни”, слагайки в един кюп управлявали и неуправлявали политици. Друга част търси виновник в онези политици и партии, които са управлявали Гърция през последните четири десетилетия, т.е. дясната на практика ПАСОК (социалдемократи) и баш дясната Нова Демокрация (НД). Тези две мнения се открояваха в проучванията от последните месеци, които от една страна даваха за двете досега управлявали големи партии значително малък процент, като все повече се увеличаваха процентите на левите партии, както и на новосъздадени от политици, отлюспили се от „големите”, вече в кавички, партии. Безпрецедентно голям е и процентът на потенциално негласуващи, или до последния момент нерешили за кого да гласуват.

Какъв е смисълът от изборите щом очевидно политиката и икономиката на Гърция все повече зависят от чуждестранни решения, би попитал някой. Да, това е така докато на власт са, както и народът ги нарича, „продажни политици”, по-точно колаборационисти. Това мнение надделява в Гърция. Та, зависи от гледната точка. Господстващата „правилна” позиция я знаем, но знаем ли другата? Повечето леви партии твърдят, че в преговорите с чуждестранните партньори биха могли да се отстоят позиции, което нито правителството на Папандреу, нито това на експерта-банкер Пападимос са направили. Те просто са прилагали политиката на безотказност, на Yes Men. В Гърция тръгна един каламбур, че да сложиш банкер да оправя задлъжняла държава е като да назначиш наркотърговец за директор на клиника за наркомани!

Има ли алтернатива?

Да, алтернативи се предлагат. Спиране на плащанията за 3 години, или поне докато държавата стъпи на крака и/или опрощаване на част от дълга като омразен („омразен“ е дълг, натрупан против интересите и без знанието на един народ, от политически и финансов елит, който се облагодетелства, подобно на договор, подписан под принуда, от което следва, че народът не е длъжен да го плаща) е предложението на СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) като се позовава на практиката от миналото на други държави изпаднали в подобна ситуация, като например Германия, където се постъпи по подобен начин след Втората световна война. Мнението на ККЕ (Гръцка комунистическа партия) е за излизане не само от еврозоната, но и от Европейския Съюз, „докарал това положение, за което ние от самото начало на членството ни в ЕИО сме изказали отрицателно становище”. Противниците на подобни предложения изтъкват заплашителни сценарии, като липса на необходими вносни продукти и мизерия за народа, което би предизвикало едно връщане на драхмата например. Интересното е, че тези сценарии се описват точно от онези политици, които със сервилното си държание към директивите на ЕИО по-рано и ЕЕ впоследствие, унищожиха местното производство. А между другото, много малко се знае, че една страна-членка на еврозоната не може току-така да бъде изгонена от другите. Не се предвижда. Плюс това, излезе ли една, тя завлича и другите след себе си – всяка страна от еврозоната е като брънка от една обща верига. Това е коз, от който според Ципрас (председател на СИРИЗА) Гърция въобще не се е възползвала. Общото между тези „еретици” политици и икономисти, които предлагат подобни алтернативи, е схващането, че намират вината в неолибералистичната политика, водена от десетилетия насам от западните държави и че кризата далеч не е само гръцка, тя е на системата, а още по малко намират за сериозно твърдението, че „мързелът на гърците” предизвика всичко това.

Една видима разграничителна линия между партиите на Гърция в момента, най-изтъкваната, е позицията им към договореностите на страната с МВФ-ЕЕ-ЕЦБ (Меморандум 1 и 2), като от една страна застават тези, които ги поддържат – ПАСОК, НД и новата малка партия на отцепилата се от НД Дора Багояни, а от друга – почти всички останали. Но всъщност, според мен, истинската разграничителна линия е позицията спрямо прилаганата политика от десетилетия насам, която доведе до тези договорености. Каква е разликата ако другата нова дясна партия „Независими гърци”, е против Меморандума, но всъщност няма против самото устройство на обществото да си продължава по същия начин, т.е. абсолютна свободия на крупния капитал, което рано или късно закономерно довежда пак до тези ексцесии?

По закон е забранено да се публикуват последните проучвания в страната 2 седмици преди изборите. Последните публикации от тогава, коригирани с информация, която имам за актуални проучваяния, както и от настроенията сред народа към днешна дата, сочат че:

Изразът „двете големи партии” за ПАСОК и НД, вече е анахроничен. ПАСОК се срина и трудно ще стъпи на крака, въпреки новия, наглед стабилен председател – Елефтериос Венизелос. Според всички проучвания тя не събира повече от 15-16%. Нова Демокрация успява да се задържи на първо място, но с не повече от 20-23%, което означава, че не може да сформира самостоятелно правителство, въпреки бонуса от 50 депутати, който се дава на първата партия според действащия в момента избирателен закон. Председателят й Самарас с първоначалната си позиция против първия Меморандум успя да задържи поне твърдия електорат на партията, но след като свали маската и участва в правителството на Пападимос, а и гласува за втория Меморандум, дори негови депутати се отцепиха от партията и тя отдавна премина под бариерата от 30%.

По всичко личи, че най-малко седем ще са партиите, които ще минат 3-процентовата бариера, за да се представят в парламента. Сигурно е, че ако това оправя нещата, ПАСОК и НД пак биха сформирали заедно правителство, въпреки досегашните декларации от техни представители в подкрепа на противното. На ДИМАР (Демократична левица) – партия, отцепила се от Синаспизмос – главен коалиционен партньор в СИРИЗА, проучванията отпреди 2 седмици отреждаха втора позиция с 15-18%. Идеологически тази партия може да се каже, че е близо до ПАСОК и затова привлича недоволния от ПАСОК електорат, претендира да запълни пространството ляво-център. Няма да се учудя, ако след изборите ДИМАР се съюзи с ПАСОК.

НО, последните дни СИРИЗА носи все повече изненади, по-скоро нейният млад лидер Алексис Ципрас. Колко му е на народа да бъде убеден. Трябва му лидер, който да покаже мъжество, дързост, решителност! Всъщност това липсваше на левицата – витрината.

„Ние няма да върнем мандата на президента, ако народа ни го даде, ще направим всичко възможно чрез коалиции да не позволим на досега управляващите да доунищожат народа ни”,

„Призоваваме за обединение на всички леви сили, сега е шансът на левицата”,

 „Ще обложим със сериозен данък свръхбогатите”,

„Ако корабопритежателите свалят гръцкото знаме от корабите си и вдигнат примерно флага на данъчния рай Либерия, тогава ще им кажем да изнесат луксозните си коли и охолните си резиденции и да си живеят в Либерия”,

„Ще плащаме на кредиторите само след като сме изплатили заплати, пенсии, болници, училища ..” и т.н.

Всъщност това не е нещо ново. Това е  позицията на СИРИЗА много отдавна, някои затова клоним натам също много отдавна, но много хора сега вече видяха и витрината. За съжаление това иска народа – витрина. А витрината никога не е била в приоритетите на лявомислещите. Нека отбележим, че симпатиите към СИРИЗА се увеличават и от кандидатурата в листите й на легендата на съпротивителното движение по време на германската окупация Манолис Глезос – човекът, свалил знамето със свастиката от акропола под носа на немските войници!

Та, в момента се допуска сериозно, че СИРИЗА може и да е на второ място! Ако е така, говори се, че вероятността следващите дни да видим истинско ляво правителство в Гърция е твърде голяма. Ако парламентарно представените леви партии ДИМАР, СИРИЗА и ККЕ, както и други леви партии (засега извънпарламентарни, но с тенденция за увеличаване на поддръжниците си) постигнат коалиция, биха могли да сформират самостоятелно правителство. Това е много малко вероятно обаче според мен. Най-вече заради идеологически различия. Например, по въпроса за членство в ЕС и Еврозоната, ДИМАР е категорично за, в СИРИЗА са без категорична позиция по въпроса, а ККЕ категорично е против ЕЕ и еврото. Факт е засега, че всички оправени покани от Ципрас за лява коалиция са отхвърлени и най-категорично от ККЕ.

„Независими гърци“, учредена неотдавна от отцепилите се депутати на Н.Д. начело с Панос Каменос – бивш министър, е другата нова дясна популистка партия, която несъмнено ще се представи в парламента сериозно – може би с около 8-10 %. Но без бъдеще, ако не си смени лидера, който по мое мнение е с нисък инделект.

На първо място е НД, но без сила за самостоятелно правителство, освен ако не се коалира с „противника” си ПАСОК, ако събирателно получат необходимия брой депутати.

За второ място ще се борят ПАСОК и СИРИЗА.

Следват „Независими гърци“, ККЕ и ДИМАР „.

Под въпрос е дали ще минат 3% еколозите.

Нов момент за гръцкия парламент е, че неонациската партия „Хриси Авги” (Нова Зора) минава 3-процентовата бариера. За това допринесе от една страна безразличието на управляващите спрямо проблемите около икономическите имигранти, а от друга сервилното отношение към директивите на финансовия елит на по-умерената крайнодясна партия ЛАОС, която изгуби поддръжка и е паднала до прага на 3%.

Какъв парадокс! В парламента от понеделник ще бъдат Манолис Глезос – човекът свалил свастиката от Акропола, и същевременно депутати от Хриси Авги, които искат да я сложат! Позор!

Едно уточнение: За разлика от България, в Гърция партията, която представлява социалдемокрацията – ПАСОК, не се смята за лява, а за ляво-центристка. А според много гърци, тя не се различава по нищо от дясната Нова Демокрация. За леви се смятат парламентарно представените партии СИРИЗА, ККЕ и новата ДИМАР. За крайнолеви се смятат някои извънпарламентарни леви формации.

А сега малко за моя избор.

Не го крия в тайна, че от край време съм ляво-ориентиран. Но винаги подлагам на съмнение този избор. Като политично същество, какъвто би трябвало да е всеки човек, проучвам и се задълбочавам в събития от минало и настояще, анализирам и синтезирам, наблюдавам позиции и практики на политици от целия спектър. Не се оставям да бъда воден от коментатори „специалисти”. Възрастта ми не позволява грешки. И мисля, че много малко съм се лъгал досега. До такава степен, нека не звучи самохвално, но е факт, че много стари приятели, които знаят и помнят моите позиции от миналото, се допитват до мен да ги ориентирам за техния вот.

Покрай кризата се опитах да се образовам малко финансово, за да мога да разбирам термините които напоследък станаха популярни в ежедневието ни. Но все пак не съм финансист. Затова решавам да повярвам на онези експерти и политици, чиито думи преди са се оказали верни днес. И обратно, да игнорирам мнението на онези, чиито твърдения се оказаха балон. И така да направя съответния политически избор.

Някои „екстремни” политици и финансисти допускаха преди две години, че за Гърция е по-добре да обяви фалит, да се рестартира икономиката. Управляващите, техните екипи от финансисти, както и основните медии, проклинаха това предложение и жонглирайки със страха на народа, заплашваха, че по този начин Гърция ще стане Албания или България, ще се върне драхмата и едва ли не ще настъпи края на света за гърците. Според официалните „експерти” през първото тримесечие на 2012 г. Гърция трябваше да натрупа първичен излишък. Днес това твърдение предизвиква само смях. Сега, две години след първия меморандум, разбираме, че пенсиите се смъкват с реална тенденция да стигнат тези на Албания или България, а с този сценарий ни плашат ако се върнем към драхмата. Какво се случи през последните две години, през които се спазваха директивите на „експертите”? Върху плещите на гръцкия народ се стовариха нови заеми с високи лихви, защото нима има още заблудени – няма безвъзмездна помощ от Европа. Всичките „помощи“ са нови дългове плюс нови високи лихви. А същевременно не съществуват, не са предвидени инструменти, с които да се излезе от рецесията.

И какво днес? Ликуваха неотдавна, че прословутата процедура PSI за обмяна на гръцките облигации била успешна! Само след два месеца Гърция пак няма да е в състояние да обслужва дълговете си. За какво точно бе ликуването?

Няма да се уморя да напомням факта, че преди десетина години господстващите политици и финансисти високомерно обявяваха едва ли не края на историята. Нямало смисъл да се измислят и търсят нови обществени системи, защото сме постигнали идеалната. Гърция „цъфтеше” според цифрите, а и цяла западна Европа. „Еретиците” и „догматиците”, какви ли не ги наричаха, удряха звънеца за идващата опасност. Още през далечната 1982 г. намерих статия във архива на в. Ризоспастис (орган на ККЕ), в която пише, че е фатална грешка тогавашното правителство на Андреас Папандреу да приема така лесно директивите на ЕИО, с които се внася свинско месо от страни-членки, унищожават се местни насаждения, за да не се свалят цените, защото така иска ЕИО. А днес са толкова учудени, че Гърция вече няма онова собствено производство. Нека това прозвучи като предупредителен сигнал към българските сервилни политици.

Защо тогава да вярвам на тях, а не на другите, които отдавна предвиждаха какво ще стане?

Трябва да съм наивник, за да не разбера, че тези, които мислят варианти за Гърция с опазване на статуквото, имат една основна грижа – как да не се засегнат интересите и богатствата на единици, като тежестта се разпредели и плати от обикновените хора.

Аз от кои съм – от единиците, или от обикновените хора?