Малко светлина върху Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА), която спечели второ място в последните парламентарни избори от 6 май в Гърция с 16,78% и 52 депутатски места, по-специално отношенията, приликите и разликите й с други леви партии, основно с Гръцката комунистическа партия (ККЕ ).
Малко предистория накратко:
Връзката между ККЕ и СИРИЗА е, така да се каже, кръвна.
– През 1989 г. ККЕ и ЕАР (това е „Гръцката левица“, наследница на „ККЕ Вътрешна“, сформирана в резултат на разцеплението на ККЕ през 1968 г., представителка на еврокомунизма в Гърция) сформират предизборна коалиция с наименование „Коалиция на левицата и прогреса”, по-известна като Синаспизмос (т.е. ”Коалиция”).
– През 1991 г. в Синспизмос възникват идеологически разногласия под влияние на разпадането на социалистическия лагер в Източна Европа. ККЕ се оттегля от Коалицията, но много нейни членове, в т.ч. и много членове на ЦК, които не са съгласни с „твърдия” марксистко-ленински курс на партията, а са за реформи в идеологическата линия, остават в Синаспизмос. Основен спор е отношението към режима на страните от бившия „реален социализъм”. ККЕ до днес остава поддръжник на онзи режим.
– През 2004 г. Синаспизмос, заедно с други по-малки леви партии и движения сформира Коалиция на радикалната левица (СИРИЗА) – труден експеримент, преминал през много перипетии.
– От 2008 г. председател на партията е Алексис Ципрас, който на младини е бил активен член на КНЕ (Гръцка комунистическа младеж, това е младежката организация на ККЕ). От 2010 г. е вицепрезидент на ЕЛП. Той също е и председател на парламентарната група на СИРИЗА.
– През 2010 г. една част от Синаспизмос, която не е съгласна с участието на партията в СИРИЗА, се отцепва и сформира новата партия „Демократична Левица” (ДИМАР) начело с Фотис Кувелис, с идеологическа платформа по-близка до социалдемокрацията. Тази партия за първи път участва в избори на последните избори и получи 6,11% и 19 депутата. На предложението на Нова Демокрация и ПАСОК за участие в правителство, постави условие участието на СИРИЗА.
Днес в СИРИЗА участват 12 партии и движения, от политическия спектър вляво от социалдемокрацията до крайнолеви, маоисти, троцкисти и др. Обединява ги лявата идея, която в Гърция може да се каже, че е запазила своята чистота, далеч не се отъждествява с това, което разбират в България или други страни от Източна Европа. Тоест, левите в Гърция изхождат от основното положение, че главното противоречие в обществото е между капитала и труда. Проблемите на обществото започват да се решават при твърда конфронтация с притежателите на капитала.
Но да се върнем на ККЕ.
Покойният вече съпруг на Алека Папарига (Ген. секретар на ККЕ) написа книга, в която прави анализ на световните събития от 20 век. В тази книга той прави извода, че когато и където комунистическото движение влезе в коалиция с други сили, накрая излиза с големи загуби както за самото движение, така и за народа. За пример той дава Испания през 30-те, Гърция през 40-те и 90-те години и други.
И така, ККЕ изчаква да узреят субективните условия, за да се намеси сериозно. Друг е въпросът, дали дотогава ще е останал народ, поне в Гърция, предвид хуманната катастрофа, която се извършва в момента, с който народ да бъде направена дългоочакваната революция!
Разбира се, не може да се каже със сигурност, дали СИРИЗА ще удържи докрай, че няма някой от кадрите й да се огъне, да бъде купен или сплашен, че няма да се превърне в поредния корумпиран апарат, че ще се противопостави толкова жестоко на финансовия елит, както засега декларира. За това се иска и подкрепата и участието на народа, в който последните години твърде се съмнявам, но в края на краищата, наистина докога ще чакаме?
ККЕ във всички нейни изявления атакува СИРИЗА, точно както прави и за партиите, които явно защитават капиталистите, третира СИРИЗА като партия на класовия враг, отхвърля предложението на СИРИЗА за коалиция на всички леви партии за сформиране на ляво правителство. ККЕ с тази си позиция за съжаление губи доста и от своите дългогодишни подръжници (казвам го с отрицателна лична емоция). Народът иска обединение, поне левите. Главната причина, поради която СИРИЗА имаше такъв успех, е именно това й послание, за сътрудничество с всички леви сили, включително ККЕ и ДИМАР.
И продължава в същия дух.