Партия “Орлов мост” се пробужда в нета

 „Направи ми впечатление, че почти всички, които вчера бяха на Орлов мост, по времето на големия митинг на СДС през 1990 г или не са били родени, или не го помнят. Но изглеждат досущ като нас!“, възкликна във Фейсбук ветеран от синьото демократично движение. Устремът и еуфорията на митингите в защита на природата накараха мнозина да си спомнят с носталгия за пълните площади от  зората на демокрацията.
Два протеста, блокиране на централно кръстовище с двайсетина арестувани, съпроводено с буря в социалните мрежи и блоговете – и властта побърза да седне  на масата на преговори с разбунтувалите се граждани по спорните поправки в Закона за горите.
Гражданското общество у нас си остава загадъчен феномен – сума ти важни теми като данъците, приватизацията, социалните системи и т.н. не предизвикват никаква организирана реакция въпреки виртуалния ропот пред мониторите. Но дори и при

най-малкото посегателство 
срещу зверовете и птиците,

планините и горите хиляди гневни младежи заливат улиците и площади и на шега влизат в сблъсъци с униформените.
Да напомним, че камъчето, което преобърна каруцата на комунистическия режим през 1989 г., бяха екологичните каузи – Комитетът за защита на Русе, подписката на „Екогласност“ и боят пред „Кристал“ си останаха запазената марка на съпротивата от последните дни на бай Тошо.
Преди няколко години зеленото множество се вдигна срещу унищожаването на Странджа и съпротивата им даде резултат –
в момента багерите разрушават
скандалния комплекс „Златна перла“. По-късно протестите спряха опитите в парламента да бъде отворена вратичка за отглеждане на генномодифицирани организми в България. Миналото лято пък избухна недоволството срещу проучванията и добива на шистов газ в Добруджа и Лудогорието. Серията митинги, които приличаха повече на хепънинг и карнавал, принудиха Народното събрание да забрани фракинга и охлади последвалите мераци за заобикаляне на мораториума.
В ядрото на бунтовете са хиляди млади хора, които настина милеят за горите, планините, реките и езерата. Занимават се активно с планинарство, катерене, планинско колоездене, делтапланеризъм, риболов, ски и всички възможни спортове, които могат да се упражняват далеч от бетонните джунгли в градовете. Много от тях не пропускат събота и неделя, в която да не тръгнат на лов за земни красоти. На проявите от типа на „Окупирай Орлов мост“ се събират хора, които
често имат противоположни убеждения
в случая членове на СДС, БСП и дори ГЕРБ. Обединява ги именно силната любов към природата.
„Извинете за неудобството. Опитваме се да спасим и малкото останало от България“, гласеше лозунгът, с който младежите, нахлули на пътното платно, показваха на шофьорите. Посланието трябва внимателно да бъде прочетено от родния политически елит – от управляващите, но и от опозицията. Защото последните събития подсказват, че предстоят

трусове и разместване 
на пластовете

Все повече хора успяват да се организират по мрежата и да действат без помощта на никого от традиционните партийни играчи. Те нямат нужда и от посредничеството на традиционните медии – вестници, радиа и телевизии. Информират се сами, сами си пишат и снимат събитията и изригват като „мексиканска вълна“ в нета.
Като цяло тези будни граждани нямат днес свое представителство във властта. Ако се появи стегната Зелена партия и еколозите се разберат кой да води бащина дружина, те със сигурност на избори ще преминат 4-процентовата бариера и ще влязат в следващия парламент. Основният проблем и при зелените обаче е, че вождовете са повече от индианците.
Опитите на традиционните партии да яхнат вълната в нета обаче са обречени. „България е била и до голяма степен остава природно мислеща – земята като ценност, гората като ценност, слънцето, въздухът, водата. Защитата на природата е много благородно нещо и явно лежи на душата на българите“, заяви наскоро пред „Стандарт“ проф. Никола Георгиев. Според него обаче защитата на природата не е явно действие против властта, тъй като логиката на еколозите е: „Ние защитаваме Добруджа, за да защитим и вас, управниците“. „Зеленото движение на Запад е много силно, но там не стига до политически резултати, остава си защита на природата. Хубаво е, нека я има, но защитата на сиромаха, на гладния?“, попита именитият преподавател по теория на литературата.
Движението „Окупирай Орлов мост“ е бойното кръщение на бъдещи политици и общественици.
Днес обаче е трудно да се каже дали ще доживеем до деня, в който, както казваше Ботев, „робът ще извика на господаря си: кой си ти, що плачеш?“

Адрес на статията
Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Pingback: peshko

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*


Warning: A non-numeric value encountered in /home/bezlogoc/public_html/wp-content/plugins/all-in-one-seo-pack-pro/all_in_one_seo_pack.php on line 40