По отношение на затворниците, САЩ са извън всякакви класации
Глен Гринуолд е американски юрист, журналист и писател, автор на четири книги и редица статии в най-тиражните всекидневници в САЩ и Великобритания като Ню Йорк Таймс, Лос Анджелис Таймс и Гардиън. Носител е на наградата за журналистика в интернет за своя разследващ материал върху ареста на редника Брадли Манинг, обвинен за изнасянето на секретните материали в Уикилийкс. Публикуваме откъс от последната книга на Гринуолд „Свобода и справедливост за някои: как законът служи за премахване на равенството и защита на властниците“, издадена през октомври 2011 г.
Когато обикновените американци се сблъскат с правосъдната система, всичко се променя. В Съединените щати от елита не се търси отговорност, докато за всички останали няма милост. Докато нашите политици продължават да претендират за правото да вършат престъпления безнаказано, едновременно с това те увеличават тежестта на наказанията, налагани на обикновените американци дори за най-дребни нарушения.
В резултат се получава точно онова, от което най-силно се опасяват основателите на САЩ – двоен стандарт на правосъдието, при който изходът се определя не от самия закон, а от положението, богатството и властта на нарушителя. Освен това, напоследък хората, които защитават имунитета на елита, често са същите, които твърдо настояват за строго и безкомпромисно прилагане на правилата към нас, останалите. Наистина, когато става дума за престъпление и наказание, тенденциите при властимащите и обикновените американци се движат в диаметрално противоположни посоки. За същите четири десетилетия, през които политическата класа в САЩ успява да разшири имунитета за политическия и финансовия елит, тя успява да наложи все по-тежки присъди със затвор за все по-голям брой от гражданите.
Прекомерната толерантност към елита сама по себе си е достатъчно несправедлива. Ако тази толерантност обаче се прилагаше еднакво към всички, би могло да се смята, че в това има някаква справедливост и определено нарушава в по-малка степен основните принципи на правосъдието. Именно настояването от страна на елита обаче отношението към всички останали да бъде точно обратното на отношението към самия него е пагубно за обществото.
Днес Съединените щати вкарват в затвора повече свои граждани от всяка друга държава, както на човек от населението, така и в абсолютно изражение. Цифрите са потресаващи. Едва 5 процента от населението на света живее в САЩ, но 25 процента от всички затворници в света се намират на американска територия. „Накратко, ние станахме народ от тъмничари – пише професор Глен Лаури от университета Браун. – Американската система на затворите се разрасна дотам, че се превърна в невиждано в човешката история чудовище“.
Според Международния център за изследвания на затворите на Кингс колидж, в края на 2008 г. Съединените щати са вкарали над 2,2 милиона от своите граждани във федерални, щатски и местни затвори и арести по цялата държава. През м. юли 2010 г. списание Икономист цитира подобни цифри – „между 2,3 и 2,4 милиона“. Държавата с второто по големина затворническо население, Китай, държи 1,6 милиона души в затвора, което означава, че Съединените щати със своето население от 300 милиона, са вкарали в затвора 700 хиляди свои граждани повече от страна, чието население е 1,3 милиарда.
Нещо повече, този брой продължава да расте. В доклад на института Джей Еф Ей от 2007 г. пише: „ако всички лишени от свобода се съберат на едно място, затворниците [в Съединените щати] само за пет години ще станат по-многобройни от населението на градовете Атланта, Балтимор и Денвър, взети заедно“.
Съединените щати имат също така най-високото съотношение на осъдените на затвор от всички държави в света – 756 затворници на 100 хиляди души. След тях по този показател се нареждат Русия (629) и Руанда (604). В повечето от останалите страни по света тези цифри са далеч по-ниски. Средното съотношение за южноамериканските страни е 154, за Западна Европа – 95, а за западноафриканските държави – 35. На човек от населението Съединените щати на практика са извън всякакви класации.
Общият брой „изтърпяващи наказания“ в САЩ, който включва не само затворниците, но и тези на изпитателен срок и с различни други мерки за неотклонение, е още по-огромен и продължава да расте. По данни на Министерството на правосъдието на САЩ, в края на 2008 г. над 7,3 милиона души – един от всеки трийсет и един пълнолетни – са на изпитателен срок, в затвор, арест или с някаква друга мярка за неотклонение. Тук дори не са включени 4,3-те милиона вече изтърпели своите наказания бивши затворници.
Най-лошото е, че американското углавно правосъдие върви само в една посока: към все повече обвинения, присъди и затвор. През последните четирийсет години американската затворническа държава неумолимо се разраства. (Общият брой на пълнолетните изтърпяващи наказания съвсем леко намалява през 2009 г. след десетилетия на непрекъснат растеж, но намалението е толкова незначително, че най-вероятно се дължи на статистическо отклонение, а не на някакви промени в политиката.) През 1970 г. по-малко от 190 хиляди души лежат по затворите в САЩ. Оттогава досега сме свидетели на повече от десетократно увеличение. През 2008 г. изследователският център Пю публикува своя изчерпателен доклад върху затворническата държава на Америка, в който пише: „за пръв път в историята повече от един на всеки 100 пълнолетни в Америка е в затвора или ареста“. Увеличението при изпитателните срокове и другите мерки за неотклонение е не по-малко драстично.
Тези тенденции се запазват през периоди на растяща и намаляваща престъпност, на просперитет и икономически затруднения, на война и мир, на правителства на демократи и републиканци. През 2007 г. институтът Джей Еф Ей отбелязва, че „броят на затворниците расте стабилно вече цяло поколение, макар престъпността днес да е приблизително на същите нива като през 1973 г., когато започва лавинообразното запълване на затворите“. Съвсем точно е заключението на института, че „повечето научни свидетелства сочат, че има малка до никаква връзка между колебанията в нивата на престъпността и нивата на затварянето. В много случаи нивата на престъпността се повишават или намаляват без никаква връзка с нивата на затваряне“.
Става ясно, че ръстът в броя на затворниците не е предизвикан от някаква промяна на обстановката в страната. Той по-скоро е умишлен избор на политическата класа да затваря все повече и повече хора за все по-дълги периоди и за все по-тривиални нарушения. Докато богатите и властимащите американци все повече успяват да избегнат всякакви последици от своите нарушения на закона, обикновените американци нямат почти никакви възможности за съпротива срещу наказателния щурм.
Екстремизмът на „реда и законността“ става двупартиен
Американската система на затворите започва да се разраства през 60-те години на ХХ век, когато дясното крило на Републиканската партия, водено от кандидата за президент Бари Голдуотър, се зарича да превърне „нарушенията на реда и законността в тази страна“ в основен въпрос. На езика на републиканците това означава по-агресивна полиция, по-дълги присъди затвор, по-строги критерии за изпитателен срок и другите мерки за неотклонение – по-малко „снизходителност“ като цяло. Социалните брожения през 60-те години – движението за граждански права, антивоенните демонстрации, атентатите и расовите безредици – правят платформата за ред и законност още по-популярна. Роналд Рейгън умело използва тези настроения, за да спечели губернаторските избори в Калифорния през 1966 г., а Ричард Никсън, на чиито нарушения се гледа с изключителна снизходителност само шест години по-късно, ги яхва здраво, за да стане президент през 1968 г.
Консервативните политици често прибягват до призивите за ред и законност, за да дегизират своята съпротива срещу социалните програми като „Голямото общество“ на Линдън Джонсън. Голдуотър например непрекъснато обвинява социалната държава за растящия според него (без сериозни доказателства) проблем на Америка с престъпността:
„Щом правителството може спокойно да взима от едни, за да дава на други, тогава защо някои да не решат, че спокойно могат да взимат от всеки, който има повече от тях? Нищо чудно, че редът и законността са в криза, престъпните банди тормозят големите американски градове, а нашите съпруги се страхуват да излязат на улицата“. …
Двупартийният акцент върху реда и законността води до повсеместна промяна на приоритетите. Държавните програми вече не се насочват към създаване на възможности за бедните, а към това те да бъдат вкарани в затвора. От годините на Рейгън през годините на Клинтън рязкото увеличаване на държавните разходи за полицията и затворите е съпътствано от стръмно намаляване на разходите за бедните.
Днес за политиците от двете партии на федерално, щатско и местно ниво е нещо нормално да се съревновават по това кой ще иска по-свирепи наказания за обикновените американци. …
Като президент самият Обама демонстрира готовност да следва своите предшественици и да играе ролята на политик на реда и законността. През м. април 2010 г. той дава интервю за „съдебната самоинициатива“ – т. е. съдилища, които надвишават своите правомощия, – в което отекват Никсъновите оплаквания от твърде снизходителните съдии. Както пише Ню Йорк Таймс, „президентът Обама се изказа пренебрежително за такива постижения в гражданските права“ като задължението арестуваните да бъдат запознавани със своите права и гарантираната адвокатска защита на обвиняеми без достатъчно средства. •
превод А. Ванчев
[…] Публикувано от Свободна Мисъл на 4 юни 2012г. Източник: БЕЗ ЛОГО […]
А защо така да е само в САЩ? В България нещата не са ли същите – властимащите се измъкват, а останалите стават жертви на съдебната машина. Скоро присъствах на дело, в което подсъдимия получи присъда от 2 години лишаване от свобода за 2 /две/ въдици, на обща стойност 36 /тридесет и шест лева/. Това са 2 години, при които част от нашите данъци ще отиват за изхранването на един затворник и превръщането му от млад и сгрешил човек в обезверен и мразещ обществото индивид с унищожена ценностна система………