Ходих и аз на Орлов мост да подкрепя протеста. Со кротце, со благо така, в извънработно време, без насилие и провокации, без да рискувам повече от няколко часа арест и административна глоба.

Когато стигнах, кръстовището вече беше блокирано. Няколкостотин души се разхождаха насред шосето. Между тях и останалите няколко хиляди, покрай тротоарите от двете страни на шосето, имаше кордон от робокопи. Попитах хората – защо сме разделени на две? Отговориха ми, че онези по средата били „пробили“ (иронията не си я измислям, беше в отговора) кордона и сега протестирали там. Пообиколих кръстовището, поослушах се. Викахме „Всеки ден ще е така…“, полицаите ни гледаха накриво. Викахме „Цеко в затвора…“, Цеко сигурно си го премести в другия крачол. Реших, че по-интересно и по-важно ще е, ако отидем повече хора на шосето – единственият смисъл в цялата работа, който виждах, е да се привлече вниманието на хората чрез набъркване в личният им живот и чрез показване на „гражданското неподчинение“ в медиите.

Издебнах когато между полицаите се отвори дупка и се мушнах вътре. Нещо ме сдърпаха, мрънкаха, но явно решиха, че не си заслужава да вървят след мен. И хоп – и аз се оказах много незаконен.

Видях се с разни познати „вътре“, поговорихме си… Хората бяха вече уморени и искаха да си ходят. Обаче как да си тръгнеш – последните останали може да ги приберат като нищо. И така, ние си седим, полицаите ни се мръщят, колите не минават.

Точно в 9 часа полицаите се стрегнаха и започнаха безцеремонно да ни избутват. За няколко минути по-малко от 200 полицаи изхвърлиха 3000 души от шосето, колите тръгнаха и ние вече можехме да се прибираме спокойно у дома – циркът беше приключил.

Днес отново ще отида. Трябва цирк да има. Без насилие, без провокации, без да рискувам повече от няколко часа сред полицаи, които ме мразят, че съм им отворил работа. И без изгледи да уплашим някого – в края на краищата и децата имат право да си играят… до 9 часа. После полицията прибира децата, за да могат отрудените гласоподаватели да се приберат у дома си, да научат от телевизията, че правителството се грижи добре за тях и да се наспят, та на другия ден да могат да прислужват добре. Пък горите на Витоша не ги дават по телевизията, едва ли гласоподавателите ще се трогнат заради тях.