Ами ,ако не желаем да ни отразявате, какво правим ? Ако смятаме, че вие имахте достатъчно време за да се сетите, че е необходимо да ни отразявате, но не се възползвахте от него? Когато се зараждаха протестите, къде бяхте тогава? Ако смятаме, че сте неспособни да ни отразявате, че сте подвластни на бизнес и политически интереси, тогава какво? Ако смятаме, че манипулирате фактите, че ги изкривявате, че ги потулвате, тогава защо да желаем да ни отразявате? Ако смятаме, че самите вие нямате възможност да отразявате адекватно случващото се в държавата, в обществото, именно защото вие вече не сте журналисти, а сте се превърнали в добре платени служители, тогава?

Ами, ако ние вече се научихме сами да отразяваме това което правим, това за което се борим, това в което вярваме, това което защитаваме, тогава за какво сте ни вие? И, ако правим всичко това подтикнати от вътрешното си чувство и собственото си светоусещане, а не от заплатата която получаваме, тогава защо вие да ни отразявате? Нима не е логично, че ние ще представим нашата гледна точка, много по-добре, по-ясно, по-обосновано, по-обширно, по-свободно, чрез новите възможности които ни предоставят социалните мрежи, отколкото ако гостуваме за петнадесет минути при някаква истерична журналистка или в секундите които ни отделяте в новините си?

Вие вече сте излишни. Вашата роля на посредник, между човека и обществото свърши. Вашата роля на прекупвач, на търгаш с възможността си да разпространява дадено, спуснато от заинтересовани лица гледище относно случващото се в държавата и обществото, губи своята стойност. Вие вече не можете да ни манипулирате, не можете да ни втълпите това което вашите шефове желаят да ни втълпите. Вие се продадохте, вас ви използваха и скоро ще ви изхвърлят. Вие убихте журналистиката, сега ние самите станахме журналисти. Ние самите се борим за това нашата дума да се чуе, нашето мнение да се уважава, нашите искания да се зачитат. Вие все още съществувате, благодарение назадничавостта на вашите собственици, които все още не могат да проумеят, че света се променя и че тази промяна не идва от тях, а от нас.

И защо по-дяволите, наричате себе си журналисти? Какви журналисти сте вие, дали имате собствено мнение и кураж да го изкажете, ако то е в разрез с политиката която води вашата медия? Нима това, че четете новините вечер, новини които някой друг е написал някъде в някоя канцелария, така както му е казано да ги напише, нима това ви прави лица на българската журналистика? Нима това, че правите репортаж по начин по който ви е казано да го направите ви прави журналисти? Нима вие сами избирате какво да отразявате и как да го отразявате? Нима имате свобода на словото? Не драги медийни служители, вие нямате свобода на словото, свобода на словото имат вашите собственици, вашите началници, не и вие. Вие дори нямате свобода на емоциите, на вас ви се казва какво да чувствате, как да говорите и дори как да мислите, разбира се срещу съответното заплащане. Вие не сте журналисти, не петнете това понятие с имената си, вие сте добре платени служители, ето какво сте! Вие треперите не за истината, а за заплатата. Вие се борите не за свобода, а за оцеляване. И затова вие получавате не любовта на народа, а благосклонността на тези на които служите, живейте с нея и бъдете щастливи, но не искайте от нас да ви уважаваме. Ние не можем да ви уважаваме повече, отколкото уважаваме стока която се продава на пазара.

И защо трябва да позволявам на която и да е частна медия да ме отразява? На медия която не само, че ме снима без мое позволение, но и най-нагло, безочливо и безцеремонно манипулира, изкривява и опошлява това което правя, това за което се боря, това което мисля. Ако искате да ме отразявате, ще трябва да си плащате. Да си плащате защото сте частна медия, наблягам частна и печелите от това което правите. Да си плащате, защото всичко което правите го правите за пари. Е аз не желая да ме отразявате. Отразявайте се сами в огледалото! Успех!