На 24 април в Пловдив и на 26 април в Пазарджик беше представена книгата на доктор Константин Кантарев „Един безвластник в лапите на властта“.

За качествата на книгата говори литературният критик Марин Кадиев, а за автора ѝ – неговият син доктор Николай Кантарев.

Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е разделен между медицината, литературата и анархизма.

Като лекар се дипломира през 1928 година и след десетина години практика на участъков лекар в Пазарджишките села, от 1940 г. работи като педиатър в Пловдив. Има над 100 публикации за български писатели и възрожденци. Сътрудничил е на анархистически издания.

С анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Юруков загива през 1923 година, а Кантарев минава през десетки полицейски участъци и затвори преди и след 9.9.1944 година.

В книгата е направено психологическо изследване на преживяванията на затворника и портрет на представителите на властта.

В Пазарджик представянето стана по-интересно. Може би защото д-р Кантарев е роден в този град, тук е станал анархист, тук е чул от баба си да казва за затвора: „Един богат няма вътре! Само сиромаси“. Двете му книги „Пролетта на един град“ и „Песента на мама“ са свързани с родния град.

Много пазарджиклии сега научиха, че заради анархистическите си убеждения този прекрасен лекар и литературен изследовател е бил постоянно в лапите на властта.

Доктор Константин Кантарев умря през 1992 година, без да довърши последната си книга „Моите тъмници“. Тя излиза благодарение на дъщерята и сина с прекрасното заглавие „Един безвластник в лапите на властта“.

Аз бях чувал добри думи и знаех името на д-р Кантарев от баща ми. Заедно са били в концлагера Богданов дол. По-късно, като студент, с него ме запозна Митко Димитров – също пазарджиклия, също живеещ в Пловдив, също анархист, също бил в Богданов дол.

Когато почина дядо Петър Манджуков, авторът на „Предвестници на бурята“, доктор Кантарев организира погребението и говори на гроба.

Месеци преди да почине, посетих доктора вкъщи. Лежеше. Записах отговорите на няколкото ми въпроса. Последният беше: „Доволен ли си, че беше анархист и като такъв ли приключваш живота си?“ „Да!“ категорично отговори той, а в очите му прочетох задоволство. А на въпрос към съпругата как е минал животът ѝ с анархиста доктор Кантарев чух: „Трудно, но красиво!“ •

К. Зяпков