Изглежда, че всичко около нас се развива с принудителна двойственост: меморандум – анти-меморандум, драхма – евро, фашизъм – антифашизъм. Може би дори и сред нашите редици, е необходимо да заемем позиция, да вземем отношение, относно случващото се. Разбира се, ние нито за миг няма да забравим единствената реална алтернатива: революция или примирение със съществуващото статукво.

Ние отказваме всякакъв консенсус, дилемите на властта, социалния мир. Сигурността се отнася до печалбата на местния и международния капитал, а свободата се отнася до всички останали. Държавата и капиталът, фашизмът и банките, не са невидими сили. Те имат имена и адреси. Дните им са преброени.

През последните няколко години, ние водихме трудни борби. Как може барикадите и пожарите от 12-ти февруари да ги поберем в урните? Как можем да съберем гласовете, които казват „Стига!“. Гласове, надигнати от малкото достойни пролетарии във времена на страх от загуба на заплати и подчинение? Как да пуснем борбите ни в урните, борби развиващи се в град след град, квартал след квартал, с изметта от Златна зора? Как можем да поберем нашите братя и сестри, тези, които напуснаха редиците ни, но бидейки винаги до нас, дори когато са в затворите?

В тези размирни времена, в които няма място за уговорки, ние опитваме немислимото и правим по-горе казаното. Литърът бензин, с който запалихме 18-та избирателна секция в Екзархия, са нашите 1000 гласа, те са нашите 1000 предизвикателства в тази война.

Революцията на първо място!

Революционен поздрав за другарката Олга Економиду!