Бях там: в Гърция, в Атина, на площад Синтагма, на 13 февруари 2012 година. Международните средства за масова информация отразиха събитието: сто хиляди протестиращи, нощ на безредици, насилие, пожари… Хаос.
Бях там. Двестахилядно множество препълваше площада, поне двойно повече бяха опитващите се да стигнат до него, въпреки полицейските блокади по улиците и на изходите от метрото.
Да допуснем, че неточността в цифрите е обяснима: репортерите не са разполагали със средства за преброяване, техен източник са били официалните данни. Следващите „неточности“ обаче не могат да бъдат оправдани с подобни „технически причини“.
Никъде не беше дори бегло споменато, че порицаваното насилие беше провокирано от полицията: още в началото (в седемнадесет часа!) срещу събиращите се на площада хора беше употребяван сълзотворен газ. Репортерите снимаха, но на другия ден почти всички световни медии (и българските – бел. на преводача) премълчаваха този факт. Писаха обаче, че била подпалена Националната библиотека. Отново „малка неточност“: библиотеката не е горяла! Да, в близост до нея пламваха огньове – в строшените витрини и преддверия на банки, луксозни заведения и магазини, свързани с мултинационалните финансови групировки, довели страната и хората в нея до безизходица.
Твърде лесно е описанието на протеста да се сведе до „младежки групи, обявяващи се против системата“. Никъде не се споменават възрастните мъже и жени, които носеха противогази на по-младите и силни демонстранти от „предната линия“ и ги окуражаваха. Часове наред тези граждани от различни възрасти свиреха, крещяха, удряха по металните огради на банките и многонационалните предприятия. Буря от викове и ръкопляскания се надигна заедно с пламъците в Алфабанк и Евробанк.
Основният коментар в медиите – че насилието не ще реши проблемите на Гърция – напълно премълчава всички други форми на съпротива чрез обединяване, възникващи постоянно на различни места – например междукварталните общи събрания в Университета Пантиос; окупацията на Университета на Номики, обявила го за място за обмяна на идеи и дебати между различните движения; свободните общи трапези; общите пазари за обмяна, които се реализират всяка седмица в кварталите…
Бях и в Солун.
Влязохме в работнически квартал. Малката ни група се стегна, издигна своите лозунги. По прозорците и балконите се показаха хора, вдигаха юмруци; заизлизаха от домовете си, заставаха до нас, възрастни жени насърчаваха възрастните си мъже… По дяволите! Старците запяха, пееха стари химни! Това не сте виждали, не можете да си го представите, медиите няма да ви го покажат! Старите работници пеят: ние съществуваме и го заявяваме!
Ние знаем, че не сме сами. Цяла Европа има същите проблеми. Но това, което ние не знаем, е: какво правят хората в Европа? Дали те въобще правят нещо? На медиите не вярваме, няма да го разберем от тях.
Ние виждаме не само днешното положение на Гърция, ние виждаме нашето бъдеще. •
Атина, 15.02.2012 г.
Педро Санос
Превод от есперанто: Александър Наков
Прекрасен материал.
Отдавна „обективната журналистика“ се свежда само и единствено до евтини сензации.
Истината е всичко онова, което реално се случва, а не това, което проповядват медийните шамани.
Светът се променя.
Лудоста, породена от лицемерието, алчността и чувството за безнаказаност на управляващите взе своя дан, но … светът се променя. Бавно и трудно. Болезнен и мъчително той върви към промяна. Това ми дава надежда.
Отдавна се каня да изразя мнение по „гръцкия въпрос“ и моля за извинение въпросния сайт-медия- или каквото е там. Мнението ми не е насочено срещу Вас.
Та гръцките граждани и гръцкото правителство не са едно и също нещо. Разликите са много – 1) гръцкото правителство е разумно мислещо същество, стремящо се да запаси държавата Гърция, 2) гръцкия народ е разглезен мързелив и нагъл (разбира се има изключения) – а това е така защото народа недоволства от това, че му съкращават годишните доходи с 30% и ги изравняват с тези на германския народ, това е така защото се появява грък на улицата и казва, че протестира защото досега имал апартамент в Атина и го давал под наем и вземал 1200 евро месечно, а сега вземал 600 евро – ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – той не се оплаква от липса на работа – а от това, че може да му се наложи да работи.
3) Докато гръцките полицай, които са част от гръцкия народя търпят несгоди, неуважение и болка – гръцкия народ предвождан от банди хулигани сипе по тях каквото има….. „Всеки един метеж се ВОДИ от хулигани и леко умни , леко верни люде, а се ръкоВОДИ от малцина избрани“.
Диане, ще си навлечеш гнева на сайтописачите тук :) Те са обсебени от Гърция и революцията. Даже не знам защо не са прекръстили сайта на БезЛогоГр. Аз не съм съгласен на 100% с теб. Съгласен съм с това, че гръцкия народ търпи неуважение. И че протестира като обидена херцогиня :). Аз лично познавам няколко гърка. Единият не работи, живее от наеми, точно както си посочил. Ходи по екскурзии по островите и се напушва от скука. Другият едвам сварва да върже двата края с едно магазинче за ел. кабели, щото строителния бум приключи и при тях и сега почват фалитите. Общо взето и двамата страдат от кризата. И двамата ще искат да протестират за промяна, но дали ще настояват за едно и също? Кого ще обслужи революцията? Някой ще каже – частен случай, обаче разслоението е факт. Имам един по-общ въпрос – трябва ли всички да обеднеят под определен минимум, за да се възбуди революция или става с половината народ само?
„Обсебени от революцията“ – благодаря, това е истински комплимент…:)
хаха…гръцкият народ бил мързелив….откъде си го чул това бе Диане, сигурно от БТВ или някоя друга смешна телевизийка….истината е че на Гърция и налагат да бъде финансов роб и няма нищо общо с мързела и даването под наем на квартири…….за мен те са велик народ и трябва да се учим от тях как се прави революция срещу робството в което ни поставят евроизродите от Франфурт!!!
Блогът на Мавракис
http://mavrakisbg.blogspot.it/2009/11/17-1973.html
Критиките единственото показват, че сайтът провокира хората да разсъждават. Без значение в каква посока.