“Няма алтернатива!” – There is no alternative (TINA)– е лозунг на Маргарет Тачър от 80-те години, който настоява, че няма алтернатива на икономическия неолиберализъм и капиталистическата глобализация. Сходна е и централната теза в “Краят на историята” (1992) на неолибералния идеолог Франсис Фукуяма. Оказва се, че сега, 20 години по-късно, има хиляди автономни общности, кооперативи и екоселища в 70 страни, които показват на живо как може да се живее устойчиво, справедливо и щастливо, напук на мантрата “Няма алтернатива”. Три от по-известните са Мондрагон, Twin Oaksи Финдхорн. Главата “Експерименти по сътрудничество” от книгата “Икономическа справедливост и демокрация” (Economic Justice and Democracy: from Competition to Cooperation) на Робин Ханел е добро начало за интересуващите се от алтернативни икономически експерименти в тъканта на глобализирания капитализъм: местни парични системи, работническо участие и собственост, работнически окупации и асамблеи в Аржентина, световно кооперативно движение, пряко демократично бюджетиране в Керала, Индия и Порто Алегре, Бразилия, и егалитарни и автономни общности по света. Главата “Посткапиталистически визии” пък прави преглед на теоретични икономически модели като Икономика на участието (Парекон). Други два добри източника по въпроса са Живот след капитализма(на български) и Мрежа за икономика на солидарността

.

Откъде накъде този манифест претендира, че предлага най-доброто решение за проблемите на системата?

Този манифест не предлага най-добрата или единствено възможната, а някаква алтернатива на системната криза, в която ни е наложено да живеем. Да си представим, че сме на Титаник, който започва да потъва, и ни предлагат да се качим на една от спасителните лодки. Изведнъж някой започва да пита: Това ли е наистина най-добрата лодка? Не е ли много малка в сравнение с Титаник? Ще има ли зала с кристални полилеи и симфоничен оркестър? Какви други екстри ни предлагат? Не е ли в крайна сметка по-лесно да си стоим на Титаник? Такъв човек явно не схваща размера на вече започналата катастрофа около нас и от там най-важната характеристика на лодката – спасителна. Както стана ясно, съществуват огромен брой теоретични и реално съществуващи социалноикономически модели. Централната идея на манифеста е, че “алтернатива има” и най-вероятните опорни стълбове, на които тя е базирана, а не конкретните строителни детайли, които могат да бъдат многообразни и зависими от началните условия. Това не е партийна програма или платформа, която се разпростира на стотици страници. Текстът е кратък и призовава към консенсус, затова езикът е по-скоро поетичен, отколкото политически.

Не е ли по-лесно да приемеш синьото, а не червеното хапче, и да останеш и се адаптираш в системата, такава каквато е?

Всъщност не. Неолибералната ценностна парадигма абстрахира хората като егоистични социопати, мотивирани от ненаситен стремеж за натрупване и консумиране за сметка на другите и природната среда. Тя насърчава лъжата, манипулацията, неравенството, страха, отчуждението, йерархичността, насилието, неразрешими антагонизми, омразата и страха, и в крайна сметка вкостенява участниците във влудяваща социална система с непрестанно намаляващи степени на свобода. Тази мирогледна рамка е, и винаги е била, дълбоко противоестествена, но парадоксално именно тази противоестественост я прави толкова натрапчива и заразна – както телето с две глави, от което не можеш да откъснеш очи, или божественото дете, родено от девственица. И за съжаление точно сега тази епидемия е стигнал апогея си и глобална нормализация в съзнанието на толкова много вирусоносители, които са дълбоко нещастни, но в същото време примирени с привидната неизбежност на отчужденото си мизерно съществуване.

Защо тези, които поддържат статуквото и служещите им медии, хвърлят толкова усилия да клеймят и громят алтернативни идеи, като изказаните в този манифест, ако те действително са за ”свобода” и “демокрация”? 

Както е известено ”изключителни твърдения изискват изключителни доказателства”. Тъй като мирогледната рамка на неолибералния капитализъм е дълбоко противоестествена и съдържа контраинтуитивни постулати като ”липсата на алтернатива”, вездесъщата ”невидима ръка на пазара” и непоправимата социопатия на хомо економикус, тя изисква мощна пропагандна машина, за да се поддържа нормализирана в общественото съзнание. ”Вярвам защото е абсурдно” може да бъде кредото на неолибералния фидеизъм, който дава приоритет на вярата пред здравия смисъл. Но това е и неговата слабост, защото извънредно трудно се поддържат твърдения за уникална истинност. За да бъде подкопано изключителното твърдение ”Титаник няма алтернатива”, е необходимо да бъде показана само една спасителна лодка, а не всички други възможни плавателни съдове, големи или малки, които са порили, порят или ще порят вълните на световния океан.

Ако принципите на справедливост, солидарност и самоуправление са естествени и лесно достижими, защо мнозинството хора са толкава цинично и песимистично настроени?

Това е въпрос на мащаб на разглеждания феномен. Да си представим селище в Африка, където повечето жители са болни от СПИН. Млад човек, който наблюдава по-възрастните си роднини, а също и много други хора в съседни селища, съсипвани от болестта, най-вероятно ще заключи, че това е фатална неизбежност, на която той и неговото поколение са също обречени, защото винаги и навсякъде е така. Но този песимизъм е всъщност продукт на неправомерна екстраполация. Да, болестта върлува в този район в последните 30 години, но стотици, хиляди и десетки хиляди години преди това, тази вирусна мутация не е съществувала. Тази зараза е всъщност ограничена не само във времето, но и в пространството, тъй като в други райони и континенти не е такава тотална и неизбежна реалност, каквото изглежда тук и сега. Тук и сега тези, които съзнателно отхвърлят или имат вродена защита срещу вируса на егоистичната социопатия, паричната фетишизация и метастазите на алчността, могат да изглеждат малцинство или аномалия, но на фона човешката история през последните 60 хиляди години, откакто хомо сапиенс излезе от Африка, те са нормата и гаранцията за оцеляването на човещината.

Какво общо има този манифест с протестното движение срещу промените в закона за горите?

Тези конкретни протести са само поводът. Целта на манифеста е именно да говори за големите системни проблеми, чиято проява са закони и разпоредби, прокарвани от корумпирани политици в изгода на корпоративните лобисти. Законът за горите, за шистовия газ, ACTA, ГМО и прочее, това са клапаните на недоволството, което е нагнетявано в продължение на десетилетия от систематичната национална и глобална неолиберална политика с общ вектор – обогатяването на 1% световен елит за сметка на останалите 99%.

Мога ли аз работя, ползвам или разпространявам този манифест?

Да. Този текст е от проект “отворен код”. Визиите за по-добро бъдеще не могат и не трябва да се заключват с лицензи и патенти. Ако искате можем да работим заедно в работна група за изграждане на единна позитивна визия за по-човешки живот след капитализма

. А ако искате можете да използвате манифеста за собствени проекти, доколкото се придържате към основните принципи в текста. Солидарност!