Испания: капитализмът на гумените куршуми

„Фашизмът трябва по-точно да се нарича корпоратизъм, защото именно той създава връзка между държавата и корпоративната мощ”.

Тези думи, учудващо, не са плод на лявата политическа мисъл. Не ги е изрекъл нито Ноам Чомски, нито Наоми Клайн, а камо ли Улрике Майнхоф. Човекът, който ги изрича всъщност не критикува капитализма и корпорациите, за него това изречение е… дефиниция. Той се нарича Бенито Мусолини, а оттук нататък не мисля, че имам нужда да обяснявам какво е сторено, когато отвързаната корпоративна мощ започне да се налага от хора с черни униформи и пушки по улиците. Страшно, но това определение намира все по-явно своето модерно изражение в друга страна, която има горчив опит с фашизма – Испания.

Испанската полиция откри огън с гумени куршуми по протестиращите в Мадрид, съобщиха днес новинарските агенции по света. Дори и по-консервативните от тях не спестиха факта, че милиони испанци са по улиците на над 80 града в страната. В страни от безстрастното отразяване на събитията, което понякога оставя чувството, че да стреляш по студенти, учители, хора на изкуството, работници, лекари и пенсионери (неизброените са доста повече) е нещо нормално, видяхме нещо друго. Нещо страшно и разтърсващо – кръв и сълзотворен газ се разляха за пореден път през последните няколко години по площадите на Испания. Други хора с черни униформи, камионетки, каски и пушки се движеха на групи и „отстрелваха” хладнокръвно всеки, който е пред очите им, независимо дали студентка на 19 или пенсионер на 70. Протестиращите този път бяха на крачка да нахлуят в конгреса, а „пазителите на реда” трябваше да се изправят срещу барикади в някои от градовете.

Мисълта за барикади звучи романтично и някак остаряло-революционнo. И ако романтиката и революцията в този случай никак не са изключени, то идеята, че това е нещо, принадлежащо на миналото, изглежда все по-абсурдна. Уви, сянката на черните униформи на фашизма сякаш също не са си отишли напълно и разбира се, сега отново се подвизават под лозунга „опазване на реда”. Чий ред, обаче и защо милиони испанци решиха да прекарат още една топла южна вечер, преглъщайки сълзотворен газ вместо сангрия?

Испания е в криза. Това обаче не е испанска криза, не е местен проблем и не е проблем на испанците. Испания е част от глобалната икономическа криза на капитализма, която ограби и остави без работа десетки милиони хора по света. Криза, която съществува не заради разширения публичен сектор, не защото сме си позволили „лукса”  да имаме обществено образование и здравеопазване или защото не сме „дисциплинирани” финансово. Това е криза на самата проваляща се система, която в разрухата си се опитва да ни убеди, че трябва да пожертваме себе си, за да спасим тези, които я причиниха.

Испания е добър пример – докато дясното правителсто на Мариано Рахой договори 100 милиарда заем(спасителен пакет го наричат „спасителите” в капиталистическата ръж), за да напомпа провалящите се испански банки, 65 милиарда ще бъдат съкратени от всеки един сектор, който по някакъв начин работи в полза на самото общество – от образование, здравеопазване, транспорт, социални дейности до обичайните първи жертви – наука, култура и изкуство. И докато 40% от младежите и 24% от цялото население са без работа, испанското правителство , бясното социално клане заплашва с още десетки безработни, срив в здравната и образователната система и затваряне и приватизиране на публични предприятия. Малката подробност обаче е, че този род мерки се провалят повсеместно, където и да са използвани и единствения им ефект е, че една малка група от хора придобиват все по-космически богатства и от космическите кораби на своята алчност учат обществото, че коланът му не е стегнат достатъчно.

Тук обаче не става въпрос за некомпетентност. Цялата тази картина не е резултат от лошо управление или неспособно правителство. Тя е част от идеологическа война на две основни идеи – едната, наречена неолиберален капитализъм, проповядва, че социалните функции на държавата трябва да бъдат сведени до нула – образование, здравеопазване и социална сигурност трябва да са за тези, които си плащат за тях и единствената закономерност, която трябва да определя отношенията в обществото е…”пазарът”. Именно тази идеология причини глобалната икономическа криза, източи трилиони държавни пари, спасявайки спекулиралите до безумие банки, а в момента приватизира и окрупнява все по-голям капитал в ръцете на все по-малка група хора, неконтролируеми по никакъв начин. Защото според неолибералния капитализъм, обществото няма право да контролира икономиката.

От другата страна застанаха…хората. Или поне тези хора, които вярват, че 1% не може да живее на гърба на останалите 99%, че здравеопазване, образование и социална закрила трябва да има за всеки, независимо дали е богат или беден. Същите тези хора, които окупираха площадите в стотици градове по света, за да поискат истинска пряка демокрация, в която те наистина да създават бъдещето си. Същите хора, които отхвърлиха идеята, че няколко маниакални шизофреника в световните финансови центрове могат да трупат милиарди, източвайки ресурсите на Африка, Латинска Америка и Азия, водейки войни за петрол и влияние и превръщайки планетата в пустиня.

Това е и битката за Испания. Битка, в която от една страна сме ние, хората, а от другата, тези, които утре ще се събудя по-богати, докато хиляди ще се събудят без работа, образование, образование и каквато и да е сигурност. Това е битка за това кой ще решава за бъдещето на хората и целия свят, дали те самите или тези, които го водят към пропаст, за да се удавят в цифрите на болната си алчност. Това е битка за истинска демокрация, в която решенията не се взимат от политически и икономически елити с различни цветове, съзтезаващи се в измислени избори. Това е битка, в която ни забраняват да искаме промяна, обяснявайки ни, че не разбираме сложни неща, каквито са икономиката и финансите, а когато се осмелим, камионетки, пълни с хора с черни униформи, идват да ни покажат къде ни е мястото. В тази битка ще има един победител – ние или те.

По-малко от век след испанската гражданска война над Мадрид звучи „No pasaran”. Този път, обаче, те няма да преминат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *