Дръзвам да дам в тази статия рецепта за светло бъдеще, като си давам сметка с колко иронични, да не речем саркастични асоциации е претоварен този израз. Но ако не копнеем за светло бъдеще, значи настоящето ни е в здрач и животът губи своя вкус и смисъл.

Колкото и да сме анархисти по убеждение, колкото и да занимаваме акъла си с теории, на практика системата ни принуждава да работим за нея: плащаме сметки на монополисти и данъци на държавата, работим за разни чорбаджии, теглим заеми от банки (и не смеем после да гъкнем, иначе ще ни оставят по гол задник и без покрив над главата), пазаруваме, продаваме, консумираме… Въртим мелничните камъни на системата, която ни е поробила и ни смила на годно за употреба брашънце.

Нима имаме друг изход? Параграфите на закона достигат до нас под формата на полицейска палка. Когато ни нападнат, нямаме легитимното право да се защитим, когато ни притиснат отгоре, залъгват ни, че само с преговори и компромиси ставала оправията. Убежденията ни са едно, а живеем според действителността – сърбаме я, каквато ни е надробена от властниците.

Да, сам човек трудно би успял пълноценно да живее според убежденията си, особено ако те са истински алтернативни на сегашния строй, без да представляват „подобрени“ аналози на капитализма и държавността.

Именно поради това търсим и се събираме с единомишленици. От групи за взаимопомощ получаваме организация, изградена на федеративни начала, с формулирани стратегически цели, с набор тактически похвати. Целта ѝ е да води последователна пропаганда и да привлича в своите местни сдружения нови и нови хора. Именно тя може да играе ролята на гръбнак и комуникационна среда, около която да се развиват групите за взаимопомощ, да възникват нови общности. Разбира се, тези общности могат да възникнат и самостоятелно, проблемът е, че по-трудно биха устояли на интеграционния натиск на „околната среда“.

Какви общности?

Например всяко задружно домакинство е пример за подражание. Сдружение на няколко такива апартамента в един жилищен блок правят впечатление. Ами съюз, скрепен със свободен договор, между два-три блока – това вече е зачатък на анархическа самоуправляваща се община, същинска комуна с „предмет на дейност“ междусъседско погаждане във всекидневието и солидарно решаване на битови проблеми на общи събрания, без оглед на „външните“ законови нормативи. Събранията могат да изглаждат спорове и конфликти, без да се стига до официалните съдилища (и залудо хранене на юристи), според разбиранията за справедливост. Възможностите на такава комуна да живее по-хубав живот многократно превишават възможностите на всеки отделен човек от нея.

Начините за конкретни подобрения са безброй.

Работилници в гаражи и приземни етажи за обслужване на участниците в комуната. Доброволни бригади за ремонт на жилища и автомобили. Самите автомобили, според точна всеобща уговорка, превърнати в „обществен транспорт“ на комуната – значи рязко намаляване на разходите на отделно домакинство за гориво и поддръжка. Колективно обсъждане на всеки проблем за търсене на най-доброто решение без оглед на „външните“ законови нормативи. Собствена комуникационна мрежа – независимост от мобилните оператори. Собствено полувиртуално-полуреално читалище. Неформална детска градина (съглашение между майките и просто доброволки с достатъчно свободно време), защо не и училище, професионални курсове (немалко пенсионери владеят занаяти и майсторлъци, кому ще ги оставят?) – важни са знанията и уменията, не тапията. Облагородяване на междублоковите пространства според желанията на хората, по техни собствени проекти, не според приумици на чиновници и претенденти за апетитна собственост.

По силите на една подобна комуна е да си построи съоръжения, които намаляват енергийната консумация на сградите, включително за генериране на ток и топлоенергия (за което сега е необходимо дълго блуждаене през разрешителни инстанции). Доброволни дружини за опазване на реда и взаимна помощ в екстремни ситуации (полицията ясно кого пази – мутрите, работодателите и министрите, но най-вече собствените заплати). Преки контакти с еднолични и наистина кооперативни селски стопанства за набавяне на продукти – и тяхното премислено и солидарно разпределение между комунарите. Та дори и собствени такива стопанства – пак на село и във вилните зони (като вилните имоти на комунарите биха могли да станат чудесни почивни станции за цялата комуна – и всеки ще ги пази и поддържа, защото ги възприема като „свои“). Здравни консултации от страна на живущи в комуната медици, защо не и собствена „Бърза помощ“ – част от задълженията на доброволните дружини.

Има още много други форми и дейности, които самите хора ще измислят, за да живеят добре и достойно.

В същото време нищо не ограничава отделните лични и семейни контакти и отношения на комунарите с „външния свят“.

Важното е подобни островчета на анархия да осъзнават себе си като зародиши на светло бъдеще. Като унищожители на гнилата тъкан на сегашните обществени отношения, която тъкан да заместят със собствената, социално здравословна плът.

Друг въпрос е доколко мирно това заместване би станало поради съпротива и даже агресия от страна на двуглавата гангрена „държава – капитализъм“.

Шаркан