Смята се за историческа аксиома, че мощен стимул за обединение на държави е някаква външна заплаха. Съвременна Европа обаче е заплашена от вътрешен фактор – финансово-икономическата криза. Никакви монетарни мерки не ще отърват европейската валута от гибел през близките няколко години. Затова овластената евробюрокрация, сама по себе си политическа сила, търси изход в структурни реформи, без да изоставя монетаризма – колкото да не се срине еврото веднага. Доброволната бюджетна дисциплина вече е минало (към 2008 г. 20 от 27-те държави са в нарушение на Пакта за стабилност от 1997 г.), тя ще стане задължителна за националните правителства. Цената за 3% бюджетен дефицит и не повече от 60% държавен дълг ще платят предимно обикновените граждани.

Според буржоазните коментатори причините за кризата на еврото са следните:

– бедните европейски страни били свикнали да живеят на кредит;

– поради глобализацията долнокачествената, но евтина неевропейска продукция победила в конкурентната борба европейското производство (например френското вино отстъпило на латиноамериканското, а испанският текстил направо изчезнал след като през 2005 г. паднали квотите за внос на китайски дрехи и обувки);

– криза на социалната система в ЕС поради демографските проблеми на континента, а именно – социалните програми и застаряването на населението.

От трите причини либералните анализатори са улучили като вярна само третата. Нима бедните страни са изтръгвали кредитите със сила? Някой им ги е давал. Не е луд този, който яде харизана баница, но и баничарите не са я давали на аванта, а водени от алчност за лихви по заемите. Оттук първата причина в действителност е лакомията на кредиторите, не „навикът“ на гърци, португалци и ирландци да се ширят на вересия.

Победата на долнокачествени, но евтини стоки на европейския пазар означава само едно – не са чак толкова големи социалните помощи за безработните, щом потребителите предпочели евтиното, макар и скапано.

Така остава единствената причина, а останалите са нейно следствие – социалната. Застаряващо население и младежи без изгледи за добра работа, понеже предприемачите изнасят производствата в Азия, Източна Европа, Латинска Америка, за да не плащат извоюваните с бунтове и революции високи работнически заплати.

Буржоазните коментатори изтъкват още една причина – психологическата. Виновни били медиите, които рекламирали „по-малко работи, повече консумирай“. Чудноват аргумент. Държавите и бизнесът владеят медиите, държавите и бизнесът са авторите на проекта „Евросъюз“. Ако с една ръка градят, а с другата си подливат вода, това е проблем на шизофреничното капиталистическо съзнание. Капитализмът сам се е вкарал в задънена улица. Оправданията с „психологията на другите“ не минават. Пък и девизът „не работи, за да ядеш“ твърде приляга на борсовите спекуланти, да не говорим за политиците и бюрокрацията.

Какви са нужните на ЕС структурни реформи според властниците?

Обичайните: съкращаване на социалното подпомагане, повишаване на пенсионната възраст, приватизация на държавни предприятия, икономии в административния апарат, определяне на приоритетни отрасли за всяка една страна, по-ниски данъци… но само за бизнеса.

Точно това, за което вече бе споменато: цената на реформите да плати населението, което не носи пряка отговорност за кризата. Болен здрав носи.

Тук идва наред любопитният момент: прокарването на тези реформи в условията на либерално демократичен режим не е лесна задача. Избирателите, макар и веднъж на 4-5 години, получават все пак възможността да сменят управниците, а с тях – и части от политиката. Саркози тръгна да повишава пенсионната възраст и това му коства втория мандат.

Когато демокрацията се превръща в проблем за богатите, печатайте некролозите ѝ. Предстои орязване и на политическите свободи на самите граждани. Надали чак по примера на Китай, но близко до „направляваната демокрация“ в Путинова Русия. Надеждата е, че самочувствието на западните европейци все още не е толкова смачкано, за да мине номерът, но кой знае?

Споменатите реформи вече заемат стартова позиция. В края на юни беше приет Пакт за ръста и заетостта (който вече тежи 120 милиарда евро). Евроинституциите ще получат повече властови пълномощия. Дотук с икономиите за администрация – в отделните страни това ще се изисква, и то сурово, но управляващата ЕС бюрокрация ще се множи – как иначе ще контролира националните икономики и политика? Полека-лека Европа ще започне да наподобява централизирана империя.

Прелестите на централизацията съвсем неотдавна бяха илюстрирани от голяма токова авария в Индия. Половината страна остана на тъмно за близо 12 часа. Това обаче е авария. Ами ако се случи като санкция за неизпълнение на някое решение на Еврокомисията?

Хасан Девринджи