Мините, транспортът, образованието – това е само началото на една ситуация, която е обхванала всички трудови сектори не само в Астурия, но и в цяла Испания. Добивът на метали, търговията, хотелиерството, обществените услуги и т. н. също са сред онези сфери, които все повече и повече попадат под агресивната манипулация на работодателите и държавата. А именно работодателите и държавата искат да бъдем покорни и мълчаливи роби. От подобни агресии страдат не само споменатите трудови сектори. Цялото гражданско общество е свидетел на бруталното отнемане и погазване на нашите права, които и без това стават все по – малко. Отнемането и погазването на правата ни се извършва както по законен път, така и по криминален. Трябва да се подчертае, че от страна на ограбваната работническа класа никога досега не е последвала подобаваща ответна реакция на насилието, упражнявано от работодателите и от държавата. Такъв е и случаят с миньорската стачка в Астурия. Пътят, който трябва да се следва, вече е набелязан – стачка! Но този път стачката трябва да е всеобща и да е израз на цялостна солидарност; да е безсрочна до постигане на окончателна победа; да съсредоточим цялата власт в наши ръце; да изчистим нашите редици от всички онези, които единствено се стремят да извлекат полза от нашите борби, страдания, несправедливости и победи.
От 2009 година насам една след друга се редуват серии от вероломни грабителства под формата на трудови реформи, пенсионни реформи, промяна в пенсионната възраст, намаляване на заплатите, постоянно нарастващ брой на хората, които живеят под прага на жизнения минимум, затваряне на печеливши предприятия, корупция в Генералния съвет на съдебната власт и т. н. Никой от властващите не носи отговорност, никой не е разследван и виновниците за кризата и за нашето трагично положение излизат “на чисто”.

Лъжат ни и ни се подиграват в очите!
Плюят отгоре ни и ни казват, че вали дъжд!

В момента, въпреки това, изглежда, че по някакъв начин можем да отговорим на гаврите и на подигравките; още повече след стачките и протестите, които разтърсиха Испания и които бяха смазани с помощта на озверено полицейско насилие. Именно стачките на миньорите ни показаха пътя на борбата; протестите в транспортния сектор ни показаха пътя към победата (този факт упорито се премълчава от “официалните” медии, а всъщност транспортните служители действително постигнаха пълно удовлетворение на своите искания!), протестите в образованието ни показаха пътя за борба против несправедливостите и т. н. Единственото, което видяхме от политическите партии, беше тяхното променливо отношение – те реагираха всеки път по различен начин в зависимост от обстановката и според частните си интереси (от Народната партия до Испанската социалистическа работническа партия, като специално внимание заслужиха също така и радикалните извънпарламентарни групи).

Поради тази причина всички трудещи се и цялото гражданско общество трябва да следват една – единствена посока: да окажат подкрепа на работниците във всички сектори за борба с цел постигане на човешки условия на живот и сигурно бъдеще без мизерстване. От такава подкрепа се нуждаят изключително миньорите – заради техните действия, протести и стачки те бяха обявени за вандали и терористи, а протестите и стачките им – за криминални престъпления. Никой не обърна внимание на факта, че истинските терористи са тези, които искат да унищожат минните басейни (а заедно с тях и цяла Астурия), както и тези, които изгонват работниците, като оставят хиляди семейства на улицата.

Трябва да бъдем солидарни с различните сектори в борбата
и освен това да създадем връзки с всички сектори,
които се борят против политиката и стратегиите на капитала!

Най – важното е борбата да се глобализира и да се превърне във всеобща, както това се случва в съседните миньорски селища. Всички работнически и обществени сектори трябва да се обединят в едно – както когато тряба да изразим нашите собствени искания, така и когато трябва да отстояваме исканията на нашите другари (като представяме тези искания за свои) и най – вече да представим нашите основни и най – съществени искания, които засягат всички нас.
Пътят, който трябва да се следва, вече е набелязан – стачка! Но този път стачката трябва да е всеобща и да е израз на цялостна солидарност; да е безсрочна до постигане на окончателна победа; да съсредоточим цялата власт в наши ръце; да изчистим нашите редици от всички онези, които се стремят единствено и само да извлекат полза от нашите борби, страдания, несправедливости и победи.

За всеобща безсрочна стачка!

За солидарност между работниците!

Иберийска федерация на анархистичната младеж (ФИХЕЛ)

Превод от испански език:
Ирис Ким