Много институт се навъди напоследък: тоне беше Център за либерални стратегии (ЦЛС) на Иван Кръстев и май на онова соц чедо Евгений Дайнов; не беше „Отворено общество“; не беше Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), известен още като „Центъра на Огнян Шентов”; не беше Център за икономическо развитие (ЦИР), основан от Александър Божков и ръководен от Георги Прохаски; не бяха и някои по-малки организацики като Център за либерални стратегии на и Институт за регионални и международни отношения (ИРМИ) на друго соц чедо – Огнян Минчев и т.н, и н,ам к,во си, и н,ам що си, та дори Институт за защита на капитализма!

Но, разбира се, флагман на тази флотилия е Институтът по пазарна икономика (ИПИ) на Красен Станчев!

Да му се чудиш на тоя институт каква работа върши! Щото, нали, без работа, без производство, какво ще изкараш на пазара? Каква стока произвежда ИПИ? И кому е нужна тя? Пък пазарът нали беше саморегулиращо се нещо и като така – от институти не се нуждае? Нали пазарът се саморегулираше, сам определя цената и стоките, които да се произвеждат – що тогава му е ИПИ? Ма нали цените се диктуваха само и единствено от търсенето и предлагането? Дигнеш високо цените – никой не купува. Смъкнеш цените – калабалък потребител се изсипва на сергията. Нали това беше философИята на  пазара? Простотийка, дето не се нуждае от институти! Кой и защо плаща тогава на разни „учЕни“ да разработват тая простотийката?

Да, ама плаща! Някой плаща! И сигурно добре! И сигурно има защо, идеологически погледнато…

И тъй като не мога да я проумея тази философИя, да се върнем в началото, в ежедневието на редовия потребител в така старателно изследваната и тълкувана пазарна икономика. Какво става:

1. Ежедневно ти вдигат цената на горивата, да речем, без да се впускаме в други подробности. Потреблението се свива, ама цената не падааа! Що така бе, ИПИ? Знам! Щото международият империализъм… пардон, изпуснах се, пазар исках да кажа… вдигнал цената и вътрешният няма как да я смъкнеее. Значи, който има пари в портфейла си Ше си кара колата, а който няма – Ше си я вдига на трупчета. Толкоз! Така е в пазарното стопанство! И да знаете – тука няма никакви социални сантименти, класови различия и разни други сълзи и сОполи за социално неравенство и други дивотии. Отнюд! Пазарна икономика ли сме или соц някакъв?
2. Да, ама горивата са необходими и за производстото на разни стоки от първа, втора и всякаква друга необходимост. И туку виж и те си вдигнали цените. Ей го е – комбайнче някакво жъне, ама и то гориво гълта. И хоп! – хлябът поскъпнааал! Що така? Ами щото производителят на зърно не може да го продава под себестойността – нали ще фалира! А хлябът… който има да плаща Ше си яде хляб, а който няма – Ше пита къде сЕрат гладните. То  си е така с всички стоки от първа, втора и всякаква друга необходимост. И сиренето (макар от палма!), и лучеца (макар от Китай!)… Няма безплатен обяд. И вечеря също. Нали така, ИПИ? Ами така е в пазарното стопанство! Толкоз! И тука няма никакви социални сОполи… ма това вече го казах…
3. И понеже от глад се умира (глей ти!) – туку виж, че някои екземпляри от „некачествения материал“ (Бойко Борисов, глава първа, Ню Йорк, 2009 год.) – пенсионери разни, 15% безработни (официално!), социално слаби от всякакъв етнос и  прочие оръфляци – взели та се гътнали. К,во ста,а тогава? Дянков (и Борисов, естествено!) печелиии! 20 социално слаби ритнали камбаната – те ти 8000 лева месечно печалба. Годишно – 96000 лева спестени. За кого? Не питам, не толко важно! Петдесетина души безработни хвърлили топа – 15000 за месец, 180000 за година сме кяр от неплатени помощи за безработни! Стотина пенсионери безвреме гушнали букетите – 30000 лева за месец, 360000 за година пестим! Сумите са осреднени, предупреждавам! Като турим и болните без поликлиники и линейки, без болници и лекарства,  дето ще опънат крайници; и самоубийците нещасти депресирани – милион! Ами ония без осигуровките? МИЛИОНИ! И хазната се пълни, и нови работни места на гробищата ще има, и нацията се чисти! Това е то пазарна икономика пар екселанс! И държавна пазарна политика! Няма тука… да де, това го писах по-горе…

Та, такава е „пикчата“ („картинката“, според Дянков, глава първа, София, 2009 год.), госпожи и господа, другарки и другари! И понеже това си е държавен геноцид върху собствения ти народ, както и да го гледаш, едно Найдено някъде (не е на пътя, на пътя беше друга една!) министърче реши да тръгне против законите на пазара! И – гле,й му акъла! – забрани на веригите магазини 3 месеца да вдигат цените! А бе ей, Найденов, къде се намираш, бе? Това да не ти е социализЪма?  Щото всяка цена си има и социален ефект и в края на крайщата се превръща в социална политика, колкото да не му се ще на ИПИ. Правиш ли му сметкат за последиците? Ами нали:

1. Печалбите на соствениците ще паднат! Ужас! Пазарната философИя се дискредитира! Още по-ужас! Къде отиваме тогава и какво става с ИПИ и подобните институти? Питам: къде отиваме, господа? Отговор не чакам, защото:
2. Народът сваля колите от трупчетата – презрял скъпотията на горивата! – и хукава по „Метро“, Кауфланд“ и „Лидъл“, „Пикадили“ и безброй други вериги (с чужди имена и собственици!) да купува, ама мнооого да купува и да се презапасява дори. А в съответствие с търсенето… Ама не, цените не се вдигат, щото Найденов най-социалистически се договорил, нали така? И ста,а к,во? Бой става – народът се изпотрепава да купува! Стъпкани бабички, размазани девойчета, разни други инциденти – и пак разкриваме работни места на гробищата! И пак Дянков кяр – повишава се стокооборота! И Цецо кяри – щото му дават пари да овладява тия инциденти – „со кютек“, естествено!
3. Да, ама собствениците на веригите магазини и те деца хранят! И след трите месеца въздържание вдигат цените шоково, та да си върнат и за трите месеца, и за шестте, па и за година. То, нали – ден година храни. И к,во ста,а тогава? Пак същото! В края на евтините летни месеци и в началото на скъпите зимни – отоплението, щото, също се плаща, нали? – гладните наблюдават с преголям интерес как паяжината по задниците им расте и се сгъстява! Гробарите потриват ръце и си броят виртуално премиалните. Щото тука няма социална държава, както го пише в конституцията, има пазарна икономика! Така де!

И ей тука се появява ИПИ! Институтът по пазарна икономомика с цялата си прелест (Николай Вълканов, при това небръснат!) и нАучност (Николай Вълканов, „Митът за евтинията от „онова” време“, в. 24 часа, 10.07. 2012 г.)! Та те ни заявяват най-нАучно и буквално, че:

„Сега покупателната способност е с поне 20% по-висока, отколкото във възхода на социализма“!

А стига бе!

Недей така, ай,ол, стряскащо е! Щото твойта лична покупателна способност може и с 45 % , па и с повече да е по-висока, ама мойта съвсем не е! И на комшийте ми също не е. И на приятелите ми. И на колегите ми. И на 3/4 от българите НЕ Е! От де го знам ли? Емпирика, драги ми нАучнен работнико! Като си бръкна в джоба и знам каква ми е покупателната способност. Убеден съм дори, че е най-„постна пица“ (Дянков, гл. втора, 2009 год.) и твойте графики не могат да ме измамят! Ама хич!

Не те знам с каква методология си постигнал тая пропагадна стъкмистика. Може, например, да не си турил в извадката си покупателната способност на безработните. Или пък да си изключил ония хора от ОЦК-Кърджали, дето хем са работили, хем пари не са вземали – най-пазарно при това. Или си пренебрегнал ония селяни, дето все висят с по повече от от една пенсия или заплата вересии в тефтерите на бакалина. Или…

Ти си знаеш – но без методика, нали, не е минало! Ама каква? Там е въпросът! Щото с една методика (обективна, да я наречем!) може да се постигнат относително истинска резултати. А с друга (пропагандна, да я наречем!) могат най-точно да се постигнат… твойте резултати. Вземаш, например, тархет групата на бюджетно осигурените и хоп! Задачката изпълнена, отговорът е какъвто са ти го поискали! И поръчителите доволни, и ти. Нали? Знам бе, знам… Ама какво става с ония, дето са на волята на частника да им плати или не? На волята на ония, дето никой не може да им каже колко дълбоко да се бръкнат. А? Схващаш ли я методиката?

И тук имам нещо да те похвля! Какво да правиш – педагогика! Първо дърпаш уши, после гладиш по главичката, накрая… а да не говорим за края. Та:

„Социализмът успява да осигури доста по-добър стандарт на живот спрямо този в Царство България.“ – пишеш ти. На база на изследване на ИПИ.

Благодаря, Николайчо Вълканов! Благодаря, ИПИ, за това, че извадихте на яве тази 23 години старателно крита истина! То, хората си го знаеха и без вашата продукция, ама все пак… Кураж се иска да изречеш такива антипазарни слова! Благодарско! Нищо, че откритието ти спори доста яко със заглавието ти, опровергава го дори. Ама такива работи се случват, когато човек е толкова ангажиран да защитава изсмукани от пръстите тези.

Ама знаеш ли защо беше така? Ха да не говорим за някои други неща, както искаш и ти, те не са предмет на настоящата статия. Дай да си говорим за икономиките. При Царя какво беше? Пазарно стопанство, нали? Точно такова, каквото вие го изследвате и защитавате, само дето сега е малко по-лъскавко от към опаковката. После дойде плановото стопанство, което създаде 4 нови Българии (Т. Живков, н,ам кой си конгрес, н,ам кога си).

Защото бе СОЦИАЛИЗЪМ (барабар с всичките му кусури!), а не ПАЗАРНА ИКОНОМОИКА (барабар с всичкте й институти!), затова успя да изгради всичко, което някои – а да не уточняваме кои, не е тема на статията – почти успяха да разграбят! 23 години се опитват окончателно да приватизират народната(!) собственост и още има неприватизирана – БДЖ, например! Защото „онова“ беше планова икономика, а не хаосът на пазарното ценообразуване и стопанско безхаберие. Защото в НРБългария неграмотни нямаше – за разлика от Царство България и РБългария, а отделни екземпляри – като Дянков, например – Партията, Правителството, и Людмила Живкова дори, ги пращаха по чужбините да се учат. Друг е въпросът кой колко се изучи, ако гледаме Дянков. Но в Народна Република България държавната политика, държавната икономика, държавното устройство, ако щеш, беше ангажирано да създава този икономически стандарт на живот за социума, а не само за гробарите. Защото всичко това ни качи на 26-то място в света по качество на живота! А днес, живеейки в пазарната ти икономика, може да сме на същото място по преждевременна смъртност, ама  по качество на живота сме на 78 място в света! И то ако информацията ми не е остаряла…

Знаеш ли как се нарича това? Регрес се нарича! Което трябва да се разбира като трайно завръщане в по-лошото. Преходът от социализма (колкото и повреден да беше!) към капитализма (който бере душа, както се разбра напоследък!) е точно завръщане към по-лошото! Регрес, пълен и отчайващ хората регрес!

Сега да не почнеш да ми вадиш аргументите за липсата на свобода и прочие истини от времето на соца? Щото вие това правите – сменяте правилата на играта по време на играта. И за да ти отнема тая възможност, веднага ще призная, че ако стопанската инициатива на хората се радваше поне на някаква свобода – 5 Българии щяхме да направим, 6 дори, ако не и повече! За тия 45 години, дето „стигали“. Аз да ти кажа – 23 години пазарна икономика стигат! В повече са дори!

И твоят мит за тия 20% повишена покупателна способност, и митологията на ИПИ, и митотворчеството на Дянков, Найденов и Борисов, че и всички предхождащи ги в тия 23 години, целият мит за свободния пазар служи единствено за агитация и пропаганда на тоя регрес! Това ти е продукцията, това ти е стоката – агитация и пропаганда на регреса! Ако въобще е стока, де! Щото тая стока не издържа на нормалните сетива на хората. Да имаш или нямаш, да си гладен или сит, да си щастлив или не – това са усещания на самия Човек. И никакъв новоизфабрикуван мит – от теб или който и  ще да е институт или учЕн – не може да ги промени. Само прави България още по-унило, по-тъжно и най-нещастно за живеене място, както го установиха някакви американци от Пенсилвания и още повече българи, напуснали Отечеството си, уви!

Не отричам, че пазарът е съществена част от всяка икономика. Но когато пазарът се абсолютизира, когато е НЕРЕГУЛИРУЕМ, икономиката става бездуховна, неморална, антисоциална, антихуманна, гробарска! Щях да напиша и пожарникарска, ама то се подразбира от самосебеси.

Ей го, и Дянков казал, че бедността у нас е мит, а стъкмистиката – реалност. Сигурно твойта статийка е имал предвид, а? Гачели сте си плюли в устата, ма,а му стара! Щото тоя, финансовият министър имам предвид, обещва над 7% (мале мила!) скок на пенсиите след Нова година, а тия от синдикатите с есенни бунтове на гладните го плашат! Що така бе, Николайчо? Какви са тия гладни, дето с 20 до 45% им се повишила покупателната способност, както твърдиш ти? Що с бунтове плашат, като и ти, и ИПИ разрушихте окончателно мита за „оная“ евтиния, и най-откровено и ангажирано пропагандирате мита за пазарните „прелести“? Лоши хора, ей! И неблагодарни, отгоре!

Не нося ни най-малко носталгия по идеологията на миналото! Но дълбоко съжалявам, че идеите

– за социална солидарност,

– за социална справедливост,

– за върховенство на интересите на социума

– и пр. социалистически идеи,

(а всяка икономика в края на крайщата се превръща в социална политика!) бяха така старателно укривани от хората, че днес не само цяло едно поколение, а и мнозина други, се кланят само на парата, на пазарната печалба. „Покупателната способност“ надмогна разбирането за добро и зло; грехът на криминалното, безконтролно забогатяване бе обявен за „кадърност“; и пр., и пр. неолиберални „ценности“,  формиращи митовете на капитализма. Ей го – и „Фонд за финансова стабилност“ си формираха капиталистите му с капиталисти, та да не им фалират банките. Що не направиха „Фонд за социално развитие и солидарност“? Ще ти кажа защо – защото на капитализма, на пазарната икономика, на ИПИ, и на теб лично не ви пука за ни за отделния човек, ни за социума! На тях вие гледате само като на потребители и ви интересува само покупателната им способност…

Но той, капитализмът, явно усеща слабостите си, та за това са му така необходими подобни инситути, затова плаща на митотворците като тебе и ИПИ – за новите догми на пазарната ИДЕОЛОГИЯ. Защото тези институти не са икономически, политически, исторически или каквито там и да се наричат – те са ИДЕОЛОГИЧЕСКИ, чиста проба идеологически! И ти, Николайчо, си само винтче в тази агитационно-пропагандна машина. Проумей го! Излъгал те някой за основния закон на пропагандата – „една лъжа, повторена три пъти – истина става“. Не става! И за да не бъда голословен, ще ти цитирам един от вашите. Слаб агитпропричк, по-става за поет. Иван Кръстев се вика и пише следното:

Слуги провъзгласени за пророци,

ний вярваме в достойното мълчание.

Проклинаме злощастната си дарба,

омесила в едно и истината, и лъжата.

Каквото имаше да кажем, друг го каза.

Каквото казахме, не беше наше.

Това е, Николайчо, поетичната, съкровена и изповедна истина за вашего брата! Не съм го писал аз, нали? Писал го е един от агитпопчиците на капитализма, провери в интирнет. Пък когато идеологията с целия си пропаганден апарат се опита да надвие нормалното човешко светоусещане – стават революциите… Казвам ви го от личен опит!

Дерзайте, агитпропчици на пазарната икономика! Вие самите вече сте толкова слепи и глухи, че повярвахте на собствените си митове. А където митологията замени реалността, там остава гола идеологическа пропаганда и агитация – „со кротце, со благо (от вас), и со малце кютек (от „органите“)“, както е било винаги (и при соца!) и както е сега у нас при „демокрацията“ + пазарната икономика = при Бойко, Цецо, Дянков, Найденов, Цецка, Фидосовището, външния Николайчо, Мозъка и пр. (все чада на соца!). И при вас (тоже!).

А това вече е началото на края ви…

Проф. Чавдар Кръстев

(авторът е организационен секретар на партия „Българската левица“)