Докато си пиех кафето една сутрин миналата седмица попаднах на поредното безумно интервю в един от сутрешните блокове – някакъв възрастен човек обясняваше как ще влезе в затвора за пет години, защото застрелял крадец в дома си. Не задържа вниманието ми дълго – първо, историята ми се стори стара, пък и се почувствах некомфортно от арогантността, с която въпросния говореше за човешкия живот, който е отнел- пък било то на наркоман и обирджия.

По необясними за мен причини обаче до вечерта историята се беше превърнала в основна а медиите, които я предаваха по възможно най-непрофесионалния начин – повтаряйки папагалски версията на осъдения на трета инстанция Йордан Опиц, без какъвто и да е бекграунд, камо ли представяне на друга гледна точка – било то на съда или потърпевшите.

Подпомогната от този журналистически мързел и непрофесионалност, избуя и поредната верижна вълна на гражданско недоволство в социалните мрежи, които често са инкубатор на справедливия народен гняв, но далеч по-често – на стадното слабоумие. Вълната веднага беше подгонена и от нелепите „патриотични“ организации, които подобно на медиите не са обръщали внимание на случая 5 години, но пак така не пропуснаха да се възползват.

След първоначалната ударна доза подписки, призиви за помилване и прочее виртуални активности, в интернет пространството се появиха и някои разумни мнения по въпроса – като това, това и това. Общото между авторите на тези текстове е не само, че прилагат нормалните морални норми, като разсъждават за тази история, но и че са си направили минималния труд да прочетат решението на Върховния касационен съд.

Една неизменна черта на виртуалния борец за справедливост е, че той действа на принципа “чукча не читател”. Съвсем наскоро имаше друга фейсбук истерия по същата схема – тогава пък се бранеше присъствието на Ботев и Левски в учебниците. И тогава никой не се реши да погледне въпросния доклад в сайта на образователното министерство, за да се убеди в абсолютната липса на такава заплаха. Отделен е въпроса, че юначните фейсбук чукчи са чели нещо от и за Ботев и Левски само като част от задължителната програма в началното училище. Преди няколко години пък всички се възмущаваха от „отричането на баташкото клане“, отново без да проверят въпросното твърдение или поне да проверят значението на „мит“ и „митологизиране“ в речника.

В конкретният случай нежеланието на виртуалните и медийни активисти да се информират доведе до  повтарянето с пълна убеденост на историята за невинния иконописец, осъден, защото е застрелял при самозащита кръвожаден рецидивист-наркоман, който е нахлул в дома му и го е нападнал с отвертка.

Както в онзи стар виц обаче, филмът не е шведски, а съветски, не е ероточен, а драматичен и т.н. Всъщност историята е съвсем друга – група квартални бабаити, в това число и бившия милиционер Опиц, забелязват подозрителни младежи около блока си и решават превантивно да ги задържат. Докато единия от набедените обирджии се опитва да избяга от въпросната саморазправа, е застрелян в гръб с незаконно притежаван пистолет.

Фактите обаче не пречат на възмутените „активни граждани“ да повтарят как в нормална държава Опиц нямало да бъде осъден. Точно в „нормална“ (По-строга? По-качествена? Какво трябва да означава това клише всъщност?) държава Опиц щеше да получи 5 години само заради модифицирането на газов пистолет в боен, а предумишленото убийство щеше да му коства доста повече. Всъщност въпросния квартален отмъстител трябва да е безкрайно благодарен на родната система, която след всички обжалвания е намалила присъдата му двойно, а най-вероятно ще излежи само около две години при лек режим.

По-смислен е аргумента, че в „нормална“ държава човек с 90 ареста щеше да е в затвора, вместо да става жертва на саморазправа. А пък в по-добро общество може би младежа нямаше да е станал наркоман и престъпник на първо място… При всички положения обаче намирането на оправдание за хладнокръвно убийство не влиза в границите за „нормално“, а лекотата, с която виртуалната тълпа се хвърля да защитава такава аморална позиция е страховита.

Остава ни да само да чакаме откъде ще изскочи следващия заек на народното фейсбук недоволство. Може да сме сигурни обаче, че както обикновено ще става въпрос за нещо реално несъществуващо, маловажно или плод на напълно грешна интерпретация. Виж, наистина застрашаващите моралните и законови устои на обществото проблеми неизменно остават извън полезрението на последното.

Представете си само каква демокрация щяхме да имаме, ако се реагираше със същата жар когато например премиера харчи народните пари, за да развозва селския си футболен отбор. Или когато правителството направи за наша сметка поредната услуга на някои близък олигарх… Може би електората наистина смята новото метро и недовършените магистрали за достатъчна компенсация? Или може би просто не се чувства съпричастен в случаи, когато не може да симулира позиция с шумно повтаряне на клишета…