Минаха матури, минаха кандидатстудентски изпити. В медиите се появиха коментари и вайкания – с кофа на багер да ги ринеш! – за падналото ниво на учениците и абитуриентите. Избуява и обикновена неграмотност, не само хроничното бъркане на правописа, грешки с употребата на пълен член, подвеждащ словоред, но и истинско неумение да се чете и пише. При това съпроводено от мнения, че „от граматичните правила няма нужда“. Войнстващо невежество.

По време на т. нар. „социализъм“, реално – държавен капитализъм, съчетан с политически и идеологически монопол, еднопартийна диктатура, – страната се индустриализираше. Нужни ѝ бяха специалисти по материално производство, както и по информационно обслужване. И двете сфери на дейност, даващи осезаеми в бита блага, бяха обаче сбъркани – поради глупостта на управниците се „развиваха“ технологични задънени улици. Въпреки това, подготвяните специалисти криво-ляво успяваха тук-таме да свършат нещо полезно и нужно на населението.

После се разрази „демокрацията“, реално – реставрация на капитализма, превръщането на партийната бюрокрация в действителна собственическа класа – и се започна сива деиндустриализация. Закриха се множество производства, прекъснаха се производителни традиции, стигна се дотам, че аграрната в миналото страна започна да внася плодове и зеленчуци, които преди е изнасяла в значителни количества и с нелошо качество. Малцина вече си спомнят истинския вкус на доматите, а изделията на китайската ширпотреба надминаха по ненадеждност и най-калпавите образци български стоки.

Средното образование и техническите вузове обаче продължиха по инерция да бълват вече никому ненужни „кадри“. Без перспективи за професионална реализация, но със сравнително широка обща култура, с недоубити искрици на способност за критично мислене, поне в областта на технологиите – и при пълна заблуда в сферата на обществените науки. Голяма част от тези хора си плюха на петите и изчезнаха в чужбина, но пак останаха достатъчно, които взеха да проглеждат какво става около тях. Върна си популярността един виц, но този път не за смях, а като тревожен размисъл: „Комунистите (болшевиките) ни излъгаха за комунизма, но за капитализма казваха истината“.

Тази социална бомба със закъснител беше лесно обезвредена от системата – просто понижиха нивото на обучение. Хаос в учебните програми, влошаваща се подготовка на преподаватели, пренасочване на интереса на младежта към „престижни“ специалности, изключително псевдонаучни (Може ли икономиката да бъде наука като физиката или поне приложна дисциплина като архитектурата? При толкова различни буржоазни „школи“, всяка от които може да се „похвали“ с поне една предизвикана стопанска и финансова криза?), изключително от „сферата на услугите“.

Потокът гастарбайтери не секваше, но с всяка година тяхното ниво се понижаваше и все по-малко от тях успяваха „да успеят“. България се превърна в износител на неквалифицирана (но с остатъчно самочувствие на такава) работна ръка, а на Запад и без това им е в повече от същата.

Последният хит сред студентите на батака, отбелязан на географските карти като „България“, е да следват психология. Няма значение, че инженерите станаха кът. Нали има достатъчно икономисти, юристи, богослови! Новоизлюпеният психолог си прави сметка да отвори кабинет по психоанализа – разривът между действителността и бляновете поражда къси съединения в масовото съзнание – пазар за нова услуга! Лекуваме душата!

Как обаче я лекуват? Чрез внушения да се примирява, да стане „по-гъвкава“ до пълна загуба на етичния си гръбнак. Терапия „как да се впишем в системата, за да не ни пука какво вършат с нас“.

Междувременно техническото и културно оглупяване ще бъде фатално за този народ. Не по-малко фатално ще бъде и социално-идейното видиотяване, а то не се лекува с психоанализа, а с отваряне на очите пред простата истина, че днешната социална система е вредна и трябва да се премахне. Грешката не е в неспособността на отделния човек да се приспособи към нечовешките ѝ изисквания, грешката е, че човекът я търпи, а не въстава, не се бори против модата да бъдеш глупав,… но успял кариерист! •

Николай Теллалов