В средата на месец септември парламентът направи откритието, че родните служби за сигурност типично по нашенски не разполагали с нужните им агенти теолози и арабисти. Броени дни по-късно се пръкна и дело против предполагаеми „ислямисти“, обвинени в това, че членуват в нерегистрирана организация. Само че вчера, 29 октомври, се оказа, че делото вече било в защита на демократичните устои.

До колко демокрацията в България е нещо повече от повтаряна до гадене лъжа и колко дълбоки са устоите на шпионско-мафиотския режим, знаят само тези, които го създадоха.

Но изниква въпросът защо в деня на вчерашното гледане на делото беше забранено на забрадени жени и брадати мъже да се съберат пред съда, а в същото време се разреши на крайно десните националисти да си направят протеста. Нима пропагандата на последните и призивите им за разправа с цели малцинства не са против „демократичните устои“?

Накрая да се върнем към началото – между изтеклата от парламента информация за липса на кадри арабисти и започването на делото срещу световния ислямизъм дните се броят на пръстите на едната ръка. Колко нови агенти успяха да си вербуват службите, само те и техните жертви знаят.