Ако четете новините, особено в „Дневник” и „Капитал”, които са медиите най-близки до мозъчните тръстове, сигурно сте забелязали прокрадването на определени нишки по отношение на българската икономика. Една такава беше „износът спасява икономиката”. Ама износът взе че спря да расте, че даже и взе да намалява. Е, напоследък има пак леко съживяване на тази нишка, само че под доста по-скромната форма „износът в страни извън ЕС расте”. Друга една нишка обаче стигна дори до министерствата или излезе от тях, но доведе до нов закон. Това е нишката „населението пести и трупа пари в банката”. Премиерът каза, „има много пари в банките, а не влизат в потребление” (1) и измислиха знаете кой закон. Периодично се изкарват данни как растат спестяванията на населението. Прокарва се тезата, че хората се запасяват със спестявания, за да се подсигурят в кризата. Някои „еретици” обаче под сурдинка пуснаха мнението, че повечето хора нямат спестявания и може би дори обедняват, а нарастването на общата сума спестявания нараства заради бързо растящите спестявания на малка част богати хора. Макар и „експертите ” (от (без)мозъчните тръстове) да не одобриха закона за облагане на лихвите по депозитите, те се солидаризираха с правителството в отхвърлянето на тази еретична идея. Разбира се, по други причини – не искат да признаят обичайния ефект от ретроградната политика която прокарват – че живота на хората се влошава, масите обедняват, а едно малцинство забогатява. Бидейки сред „еретиците” аз няколкократно споменах, че народът обеднява, а едно малцинство забогатява, като окомерно прецених, че около на 90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. При поредното споменаване на тази теза (2, коментар 9) ми бяха хвърлени в лицето данни от БНБ с твърдението, че се „вижда кристално ясно че парите на домакинствата РАСТАТ във всички сегменти включително и на депозитите до 1000 лв.” (2, коментар 11). Анализирах данните на БНБ (3) за март, юни и септември и долу следва разрешението на въпроса кой е прав, правителството и „експертите” или „еретиците” и какво следва от това за потреблението.
Какви са данните?
Данните на БНБ (3) се отнасят до „домакинства и НТООД”, където НТООД представлява „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата”, което включва синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви, читалища, спортни клубове и т.н. , а сметките на едноличните търговци са смесени с тези на „домакинствата”, които пък всъщност са на физическите лица, тъй като банките не събират информация за това, кой с кого има сключен брак. Това ще коментирам по-нататък, но в първо приближение се приема, данните за домакинства и НТООД представляват депозитите на физическите лица.
Фигура 1 представя общата картина на нарастване на сумата на депозитите на „домакинствата” и НТООД и намаляване на броя депозити в края на всяко тримесечие от началото на 2012 година. Онова, в което правителството е вперило очи е нарастването на общата сума на „спестяванията”, докато за намаляването на броя депозити не съм чул да се говори. Така представяна, картината не значи нищо и не показва кой печели и кой губи. Вярно, данните на БНБ са представени по начин не позволяващ детайлен анализ, но и това което може да се извлече от тях не съм чул да е направено. Нека най-напред видим как се изменят сумите по депозитите разделени в сегменти по големина, а след това прегледаме изменението на броя сметки.
На Фигура 2 са дадени разликите в сумите на депозитите подредени по размер на депозитите според категориите, в които БНБ ги е разделила. Черните блокчета са разликите между март и юни, а белите между юни и септември. Например, черното блокче надписано с „10-20 хил. лв” означава, че сумата пари на всички депозити с размер между 10 и 20 хиляди лева е нараснала с около 75 млн. лв между 1-ви април и 30 юни 2012. Веднага се вижда, че се оформят две области: едната е на депозитите с размер под 5 хиляди лева, в която преобладава намаляване на сумите, и над 5 хиляди лева, в която сумите преобладаващо нарастват. Фигура 3 представя същите данни, но разликите са дадени в проценти, като относително изменение. Такова представяне е по-полезно, тъй като отчита различния брой депозити във всеки сегмент. За съжаление обаче дори то не и ви казва с колко средно се е увеличил или намалил всеки депозит от даден сегмент, тъй като броят депозити също се изменя в дадения период.
Макар и да не може все още да се твърди със сигурност, до тук данните не потвърждават, а по-скоро опровергават твърдението, че спестяванията на хората нарастват във всички сегменти. Напротив има сегменти с преобладаващо намаляване за двете тримесечия и те са точно сегментите на най-малките депозити – тия под 5000 лв. Същевременно Фигура 3 показва, че има тенденция по-големите депозити да нарастват или с по-големи суми или с по-голям брой, общо достигайки до 9% за депозитите с размер над 1 милион лв.
Ако обаче искаме да разберем „къде е народа” следва да разгледаме броят депозити във всеки сегмент, който е показан на Фигура 4. Както се вижда, 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия – 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. На Фигура 3 са дадени данни за месеците март и септември. На тази графика се вижда, че рязко изменение в съотношенията няма. Измененията са части от процента, например в края на март трите сегмента под 5000 лв обхващат 89.7% от депозитите а в края на юни – 80.3.
Относителен брой депозити във всеки от сегментите от Фигури 1 и 2. Вижда се, че 75% от депозитите съдържат под 1000 лв. На вмъкнатата графика вертикалната ос е в логаритмичен мащаб за да се види броят на големите депозити.
Следващата Фигура 5 ни показва нещо интересно – средната сума по депозит във всеки от сегментите и нейното изменение. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Второто, което може да се забележи е, че изменението на средните суми в никой сегмент не е повече от 2%. Като сравним по сегменти с увеличенията от -1.5 до 9% на Фигура 3 стигаме до извода, че измененията от Фигура 3 се дължат преобладаващо на изменение на броя сметки, откриване, закриване или преминаване в друг сегмент, а не на увеличение на сумите в рамките на всеки сегмент.
Изменението на броя сметки във всеки сегмент е дадено на Фигура 6. Най-солидно изменение има разбира се в категорията под 1000 лв, тъй като там са 75% от депозитите. Интересна е обаче явната тенденция под границата от 5000 лв броят депозити да намалява, а над нея да нараства. Вариантите тук са два: забогатяване – сумите по депозитите под 5000 лв са нараснали над 5000 лв и са преминали в по-горен сегмент и обедняване – сумите от долните сегменти, и в частност този до 1000 лв намаляват, следствие на което хората си закриват сметките.
БНБ не предоставя сведения за преминаването на депозитите от една категория в друга затова ще трябва да се задоволим с грубата сметка произлизаща от графиката долу в ляво на Фигура 7. От края на март до края на септември броят депозити над 5000 лв нараства с 43543. Това е максималният възможен брой депозити преминали в по-горна категория. Същевременно, за същия период броя депозити под 5000 лв е намалял със 147987. Следователно, минималният брой закрити депозити в сегмента под 5000 лв е 147987-43543=104444, което е точно разликата между март и септември на Фигура 1. Тази схема обаче не предполага откриване на нови депозити в рамките на 6 месеца, което не е никак вероятно. Следователно, „забогателите” сметки (преминаващи сумата от 5000лв!) са под 43543, а закритите над 104444. Тъй като сегмента под 1000 лева е краен и средната сума по депозит в него, 114 лв, е практически смешна, то е логично да очакваме, че колкото по-малка е сумата в сметката толкова по-вероятно е тя да бъде закрита. Следователно, по-често се закриват сметки под 100 лв отколкото над 100 лв и по този начин средната сума по сметките в сегмента до 1000 лв нараства (Фигура 5), но не отразява „забогатяване”, а „обедняване”, тъй като се дължи на отпадане на най-малките депозити от статистиката.
Изменение на броя депозити по сегменти.
Общата картина
Фигура 7 представя общата картина на състоянието и изменението на депозитите и сумите по тях. Двете горни графики показват, че към края на септември 2012 89.3% от депозитите съдържат 5.25 млрд. лева или 15.8% от сумата по всички депозити, а 10.7% от депозитите съдържат 28.02 млрд. лева или 84.2% от сумата по всички депозити. Измененията за шестте месеца се дължат главно на изменения в броя депозити, като главната тенденция е закриването на над 100 хиляди сметки от най-ниските сегменти, тези със суми под 5000 лв, докато нарастването на сметките със суми над 5000 лв е едва 44 хиляди (от над 12 милиона депозита!). Същевременно графиката долу в дясно на Фигура 7 показва, че сумата на депозитите под 5000 лв намалява докато тази над 5000 нараства значително. Именно на това нарастване се дължи нарастването на „спестяванията” на населението. Само че това нарастване е концентрирано в 10.7% от депозитите докато останалите 89.3% от депозитите не само са нищожни по сума (под 5000 лв) ами и сумата им намалява. Още повече 75% от депозитите са на средна сума от 114 лв!
Фигура 7 Разпределение на броя депозити под и над 5000 лв в проценти от общия брой депозити (горе ляво), обща сума на парите във депозити под и над 5000 лв (горе дясно), изменение на броя депозити (долу ляво) и сумите във депозитите (долу дясно) под и над 5000 лева.
Тук е мястото да отбележа, че „вододелът” от 5000 лв се оформя сам от данните на Фигура 3 и особено на Фигура 6. Разбира се, ако човек желае да скрие намаляването на сумите по депозитите под 5000 лв, то той може да използва около 5% от депозитите и да премести границата на 10 хиляди лева, но и тогава няма да избегне заключението, че сумите по над 95% от депозитите, ако не намаляват то и не растат, докато сумите по под 5% от депозитите растат значително и на тях се дължи общия „растеж на спестяванията”.
Кой депозит чий е?
Населението на България от последното преброяване (2011 година) е 7 364 570 души, като 15.9% от него са деца до 17 годишна възраст. Нека сметнем, че децата без детски депозити са 10% от населението, тогава хората с депозити биха били 6 628 113 души. Като се има в предвид, че общия брой депозити е около 12 милиона, то излиза че се падат по около два депозита на човек. Бихме ги увеличили до 3 тъй като определено има хора, които нямат сметка в банката, предимно пенсионери. Тъй като няма логика човек притежаваш примерно 100 000 лева да ги разхвърля във 1000 сметки по 100 лева, както и е невъзможно човек разполагащ със 100 лв да има сметка от 10000 лв то е нормално да приемем, че разпределението на депозитите по размер в много голяма степен отразява разпределението на хората по парично богатство. Това правят и „експертите” и правителството, като говорят че „хората спестяват” в условията на криза.
Две-три банкови сметки на човек е реалистична цифра, въпреки, че е нормално да се очаква по-богатите хора да имат повече депозити 4, 5 дори 10. Същевременно дори да допуснем, че оня, който има сметка над 5000 лв има и такава под 5000 лв, то тогава процента на хората разполагащи с пари под 5000 лв остава приблизително 80%; при две сметки под 5000 лв на човек имащ сметки над 5000 лв процента на тия с под 5000 лв пак остава 70. А е логично да се мисли, че човек може да има и повече от две сметки със суми над 5000 лв. Ако един човек има повече от 5 сметки, то няма причина да смятаме, че разпределението на сумите в тях ще копира разпределението на сумите по депозити в цялата банкова система. По нормално е да се предположи, че разпределението на сумите по сметките му ще гравитира около общото му парично състояние делено на броя сметки. Така факта, че един човек има повече от една сметка едва ли прави разликата между разпределението на депозитите по суми и разпределението на хората по парично богатство много голяма. Контрастът между малко на брой големи депозити и много на брой малки до нищожни депозити не може да бъде заличен от притежаването на повече от една сметка и почти сигурно се пренася върху разпределението на хората по парични средства.
Населението в трудоспособна възраст е 4 789 967 души и е логично, да мислим, че около 5 от 11 те милиона сметки със сума под 5000 лева вероятно са тези, по които тези хората си получават заплатите, т.е. това не са спестовни депозити, а текущи сметки. Фактът, че повечето от тези сметки (около 9 милиона) съдържат по около 100 лв говори за такава схема. Като се има в предвид, масовото ползване на дебитни карти и страхът „да не ти я хакнат”, то е нормално също да се мисли, че всеки който иска да спестява си е отворил и втора сметка. Така получаваме 9 милиона лесно обясними депозити. Ако сметнем, че и половината пенсионери ще имат поне по една сметка то се добавят още около 700 хиляди сметки. Така че общия брой от 12 милиона сметки на физически лица и НТООД не е необясним.
Както беше казано, в графата „домакинства и НТООД”, се включват още едноличните търговци и НТООД, което означава – синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове (4). Депозитите на всички тези лица и организации едва ли надхвърлят 2 милиона. Освен това, ако един търговец или културен клуб разполагат с депозити от около 1000 – 5000 лв то очевидно са бедни, а ако разполагат с над 100000 очевидно не са толкова бедни и макар и да не са физически лица собствената им картина на паричните средства едва ли е по-различна от тази на физическите лица. Да, има богати спортни клубове и политически партии, но те пък се броят на пръсти и ако ги махнем, контраста в притежаваните суми може би ще намалее, но не съществено. От друга страна, свръхбогатите държат парите си на Каймановите и други острови осигуряващи „данъчен рай”, и са изключени от статистиката на БНБ. Тяхната липса би могла да прекомпенсира наличието на богати спортни клубове или политически партии. Фактически, няма причина, поради която да считаме, че разпределението на депозитите по суми няма да отразява разпределението на хората по доходи или по парични средства.
Покупателната способност и данъка
Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанкови кредитни институции (5, 6), според които „най-честата причина за теглене на бърз кредит е плащането на битови и комунални сметки. От юли до септември с всеки трети бърз заем са се плащали сметки”. Според анкета на „Маркет тест” сред 400 души (без да съм пресмятал ми се струва, че тази извадка е малка за да бъде представителна) с постоянни доходи домакинствата ”срещат най-големи финансови проблеми при плащането на сметки за ток, парно, вода (за 70.3 от анкетираните), при намирането на спешни пари за непредвидени нужди (59.3 на сто), както и преди заплата (55.3 на сто).” (6). Така се оказва, че на наличието на това огромно количество депозити с нищожни суми съответстват реални хора, които свързват двата края само с „бързи зами”. Дори да допуснем, че всеки човек притежаващ депозит до 1000 лв има и втори депозит над 1000 лв, то отново 67% ((75-25)/25) от хората практически нямат спестявания и не могат да посрещнат внезапен непредвиден разход, като средно тежко заболяване, погребение и сериозен ремонт на колата или жилището. Оценката от 67% не е много далеч от тази на Европейската комисия, според която (7) „56% от българите живеят в лишения, тъй като имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, да посрещнат непредвидени разходи или да се изхранват и обличат. Близо 43% не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна.” Още по близо е до оценката на „Маркет тест” от 59.3%.
От останалите 25% от депозитите около 14% са под 5000 лв. Вероятно това трябва да е „средната” класа. Ако има хора, които спестяват за черни дни то това са точно тези 14%. Останалите 11% са ония които могат да си позволят да не ограничават потреблението си, но пък да очакваме 11% от населението (или по-малко) да генерират потребление за икономически растеж е малко прекалено, просто и те като всички останали имат „само един стомах”. Още повече, че хората със солидни спестявания и вероятно доходи ще купуват повече вносни „качествени” стоки, които допринасят повече за отрицателния търговски баланс отколкото за растежа на българската икономика. Така спадът в продажбите на дребно (2) е напълно естествен. Оказва се, че няма начин тия „спестявания”, които Борисов е набелязал (1), да се превърнат в потребление.
Според обявените намерения данъкът върху лихвите (1, 8) трябва да вземе от богатите за да даде на бедните по специално на пенсионерите. По последни данни няма да се облагат лихвите по безсрочни депозити, разплащателни сметки, детски влогове и сметки по които се получават пенсии. Предполага се, че това обхваща по-голямата част от депозитите под 5000 лв. Така облагането действително ще засегне хората с по-големи спестявания и ако парите наистина се раздадат като пенсии то това наистина ще подпомогне потреблението. С колко обаче? Сумата, която Дянков очаква да се събере, е около 120 милиона (около 30 милиарда спестявания, по 0.04, т.е. 4% средна лихва, и по 0.1 прави 120 милиона) което е 0.16% от БВП (75 млрд. лв) за 2011 година. Дори да допуснем, че тези пари ще се превъртят 5-6 пъти то ефекта пак няма да надмине 1%, но при 1.7% растеж дори и 0.5% повече изглежда нещо. Така че този данък действително представлява преразпределение от богати към бедни и е правилен ход от страна на правителството в дадените условия. Лошото е, че и този данък е плосък. Практиката е доказала, че плоският данък не е достатъчно силна обратна връзка за да стабилизира доходите на населението. Освен това би могла да се събере двойно по-голяма сума чрез прогресивна ставка, например на 4 стъпала; лихви по депозити под 2500 лв да не се облагат, от 2500 до 5000 лв да се облагат с 10% от 5000 до 100000 с 20% и над 100 000 с 30%. Тогава събраната сума е 234 милиона.
Друг добър ход би бил облагането на изходящите банкови транзакции към чужбина с 1-2% от прехвърляната сума. Плащанията на внос от чужбина може да се изключат от този данък, но не е задължително. Така богатите няма да могат да си прехвърлят безнаказано парите в банки на разни съмнителни острови. Не бих се учудил обаче, ако такава мярка противоречи на правилата на ЕС, МВФ, СТО и подобни организации, в които по погрешка членуваме.
Пропуските на правителството и „експертите”
Данните на БНБ показват, че нарастването на „спестяванията” на хората всъщност означава нарастване на сумата на около 10-11% от депозитите и намаляване на сумата на останалите 89%. В достатъчно добро приближение това означава точно, че около 10% от населението забогатява значително над средното докато останалите 90% имат намаляващи спестявания със средни суми около 230 лева (2 депозита на човек по средно 114 лв), като около 0.8% от вложителите закриват (по една от) сметките си поради липса на пари. Така се оказва, че в България се развива класическа картина на обедняване на мнозинството и забогатяване на ограничено малцинство. Именно тази картина съвпада с усещането на българите, че обедняват, с данните за високия коефициент на Джини за дохода на домакинствата (за съжаление последната известна на мен цифра е от 2007 година, но е достатъчно голяма дори и да е намаляла от 2007 година насам) със споменатата статистка на ЕК (7), с данните за бедността, които синдикатите често изкарват, с нарастващата безработица, нарастващия брой лоши кредити и нарастването на броя „бързи кредити” за плащане на сметки за ток, вода, телефон и т.н. От друга страна единствената логика, по която „спестяванията” могат да „нарастват във всички сегменти” е, че „Хората се уплашват от кризата и започват да спестяват за по-лоши времена.” (Дянков (8)). Това може да е така в Западна Европа, където за по-голямата част от хората доходите са по-високи от разходите, но не и за България, където както виждаме средната сума в 75% от депозитите 114 лева. Така първият ефект, който правителството и „експертите” пропускат е обедняването на преобладаващата част населението.
Вторият ефект, който пропускат е ефекта на кризата, който в България се проявява по същия начин, както и в Западна Европа. Потреблението е свито, у нас защото хората са бедни и обедняват, в Западна Европа защото хората „спестяват за черни дни”. Следователно, стоките не се продават, което обезсмисля инвестирането в производство на още повече стоки. Затова парите влагани във фирми като инвестиция излизат от там и отиват в банките като депозит. Оттук и увеличението на сумата по депозитите с размер над 5000 лева, т.е. сумата на 10-тина процента от депозитите, които правителството и експертите бъркат с увеличение на „спестяванията на населението”.
Така правителството и „експертите” бъркат реалните ефекти от кризата – обедняване на населението и забогатяване на малцинство; с желания ефект от тяхното управление – забогатяване на населението. Правителствената реторика от последните месеци относно „политика на доходите” и увеличаване на пенсии най-вероятно е свързана повече с наближаващите избори, отколкото с повишаване на доходите и покупателната способност. Въведения данък върху лихвите може да се превърне в нещо положително, ако събраните пари наистина отидат за пенсии. Като имаме в предвид обаче, че правителството на Борисов отклони парите от приватизация от Сребърния фонд (предназначен за пенсии) към съмнителната „Българска консолидационна компания”, то бихме могли да кажем, че отношението му към пенсионерите не е съвсем еднозначно.
Независимо от това, законът за облагане на лихвите по депозитите е „лява” мярка на преразпределение и затова беше нападната от „експертите”. Дали намеренията ще се изпълнят обаче ще разберем само при условие, че народът прости на ГЕРБ обедняването, на което е подложен и което макроикономистите и правителството отказват да забележат, множеството гафове с „калинки”, „смеещи се” и т.н. неудачни кадри, опорочаването на първия „демократичен” референдум, толерирането на „свои”, като Мишо Бирата, фаворизирането на полицаи и военни за сметка на всички останали, войната с БАН, спирането на проекта Белене и не на последно място арогантността на правителството. Но кой знае, всеки народ заслужава управниците си.
Заключение
Данните на БНБ за депозитите на „домакинствата и НТООД” не потвърждават създаваната от правителството и „експертите” картна на забогатяващо население, което пести пари в депозити поради несигурността породена от кризата. Вместо това, данните на БНБ, разбира се косвено, говорят за развитие на класическа картина следствие от неолиберална политика – забогатяващо малцинство от около 10%, липса на средна класа и обедняващи 90% от населението. Тази картина се съгласува с данните за безработицата, данните за затруднения на домакинствата да си плащат сметките, данните за бедността и за големия процент хора без спестявания за спешни непредвидени нужди. Обратно, представите на правителството за забогатяващо население противоречи на всички тези данни и както виждаме и на данните на БНБ за депозитите. Грешката на правителството и „експертите” е „класика” – гледат общата сума, но пренебрегват разпределението – и по този начин бъркат забогатяването или преместването на парите на 10% от населението със забогатяване на цялото население.
Очевидно, при близо 90% бедно и обедняващо население покупателната способност няма как да е висока и съответно потреблението е ниско. Това означава, че стоката не се купува. След като не се купува, то няма смисъл да се инвестира в производството на още стока. Печалби не се реализират и богатите хора вместо да инвестират, паркират парите си в банкови депозити. Естествено, кредитите не са особено търсени и разликата между лихвите по депозити и кредити нараства. Правителството и експертите бъркат точно това изтегляне на пари от бизнеса и оставянето им на депозит със забогатяване на населението.
В този контекст данъкът върху лихвите по депозитите е правилна мярка, но половинчата, тъй като и той е плосък. Освен това е само половината от необходимия процес на преразпределение, чрез който потреблението би могло да се пробуди. Другата половина се определя от целите, за които правителството ще употреби тези пари.
Кихано
20 ноември 2012
1. dnes.bg, 13 окт 2012, Вземаме от богатите, даваме на бедните…
2. Капитал, 13 ное 2012, Инфлацията се забавя, но остава висока – 4.4%
3. БНБ, Депозити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД по количествени категории и икономически дейности към март, юни, септември 2012
4. БНБ, Методологически бележки, Депозити и кредити по количествени категории и икономически дейности
5. Капитал,18 ное 2012, Бързите заеми спадат бавно, но постоянно
6. Капитал, 20 ное 2012, Липса на пари пречи и на дребните предприемачи
7. Капитал, 27 юни 2012, Европейската комисия: България е с най-голяма сива икономика
8. Мениджър, 03 фев 2012, Кабинетът умува как да изкара семейните депозити от банките
9. Капитал, 15 ное 2012, Окончателно: Лихвените доходи на физическите лица ще се облагат
10. Капитал, 12 окт 2012, Изстрел в десния крак на ГЕРБ
Браво Авторе, успял си да докажеш Очевадното :)
Посещавам споменатите форуми и мнението ми за повечето пишещи там е ,че са или идиоти, или неинформирани, или роби. Имаше един Иван Митев,дето му препоръчваха да си пие апчетата, та той горе долу беше прозрял истината. Хората (даже икономистите) са масово финансово неграмотни и не разбират значението и смисъла на парите. Живеят си по времето когато парите са били разменно средство, със златно обезпечение и са показвали стойността на една стока и оттам тръгват всички проблеми.
На тия хора все още не им е ясно ,че парите са стока, зад който не стой никакъв ресурс, а стойността им е единствено в количеството в обръщение и лихвения процент.Както е казал един:
This shit has to stop! работниците са там, машините са там, ресурсите са там и изведнъж… криза.
И прословутата инфлация!!!! Класическото определение, без разни Фридманци и Кенсианци е, че ако няма стока ,има много пари. И като няма стока , тя става скъпа и се печатат още пари.
А сега магазините са пълни , стоките чакат да бъдат изкупени , ама парите ги няма. Защо??? Прибрани са и не се печатат достатъчно. Защо?? Отговорът е прост ,ако погледнеш през очите на тия дето държат печатницата !!!