На 5-ти ноември  пред парламента “имаше напрежение”.
Международната инициатива за протест срещу всички правителства у нас се проведе традиционно – като гаф, като пародия.
Пародия като количество: едва 1500 души от над 9000 заканили се. Пак е нещо, нали?
Уви, това е по-малко от нищо. Защото качество пък хич няма, само един дебел гаф. И то още на старта: организаторите предупредили полицията (!), че се очакват провокации. Странно, нали? Хем протест против правителствата (или “статуквото”), хем сътрудничество с репресивните органи на държавата.
Но и това е дреболия, бял кахър. Качеството на всяко обществено мероприятие се съдържа в идеите “про”. Че са “анти” еди-що-си, е ясно от самия факт на излизане на улицата.
И за какво бяха местните “анонимни”?
Така и не се разбра със сиурност.
Чуваха се скандирания “Долу ГЕРБ”, “Българи юнаци!”, “За България”, “Оставка на правителството” и настоявания за по-високи заплати, по-ниски цени на тока, водата и парното, а също и за повече работа. Нима това е протест против управлението? То си е просене на подаяния. Най-радикалният лозунг гласеше “Стрижете ни, а като ни одерете – кой ще ви плаща?”. А поначало дойдоха под надслов “Да свалим маските и застанем пред каските”.
И когато каските довтасаха и предупредиха протестиращите, че акцията им е “нерегламентирана”, хората се разотидоха.
Пиратките, няколкото счупени джама и последвалият арест не измиха лицето на изявата, само направиха маската на Гай Фокс да прилича на глупаво ухилена тиква. Реално живелият Гай Фокс е бил човекът, опитал се да взриви английския парламент заедно с краля в началото на ХVІІ век. Филмовият персонаж от “V като Вендета” също не е просел от правителствата “по-висока заплата и по-ниски цени”. Истинските “Анонимни” пък искат от правителствата ни повече ни по-малко от това властта да не се меси в живота им. Което, при най-предпазливото тълкуване, означава първа стъпка към подканянето на правителствата да вървят по дяволите във всяко едно отношение.
Да долавяте някаква прилика с аморфната изява в София и няколкото други града в страната?
Може само да се съжалява за младежите, излезли на протеста с чисто сърце. В умовете им обаче е стояла мъгла.
Единствено когато сляпо недоволните хора си дадат сметка какво именно не им харесва, а най-вече кое причинява проблемите, едва тогава протестът им ще престане да прилича на лекомислен купон, все едно посрещане на Нова година на площада пред Художествената галерия. Но така само се слага началото.
Следващата стъпка изисква от същите хора да разберат каква именно промяна желаят. И когато съберат решимост да стигнат докрай, без компромиси, на всяка цена, ще има някакъв ефект от техните групови разходки, тогава ще постигнат целта си.
А самата цел ще определи какво се случва: палячовщина, хленч пред овластените, политически преврат или социална революция. От изброеното само революцията означава свобода за всеки и чрез тази свобода – осигуреност и сигурност за всички.