Преди близо четири години, бях поразена от кървавата операция “Излято олово“. От една страна бяха стотиците жертви, хилядите ранени, разрушените жилищни и учебни сгради, които и до днес не са напълно възстановени, унищожените фабрики и източници на препитание. Много висока цена, но за какво? Израел твърдеше, че целта е била да се изкорени тероризма. Четири години по-късно обаче Хамас все още не е разбит, ракетните нападения също са все още възможни. Единственото, което бе постигнато бе разруха и смърт: около 1400 палестинци, повечето, от които цивилни и деца, както и 13 израелски жертви – десет военни и три цивилни.

Това за мен означава, че операция “Излято олово“ е завършила неуспешно, за това с ужас прочетох за началото на сегашната “Отбранителна колона”.

На 15 ноември израелските военни публикуваха в социалните медии следното съобщение, с което се опитваха да обяснят причините и оправдаят започването на операция “Отбранителна колона”:

“Трима израелски цивилни бяха убити тази сутрин с ракети, изстреляни от Газа. Израелските отбранителни сили ще продължат действията си, с които целят да осигурят защита на своите граждани и унищожаване на терористичната инфраструктура на Хамас в Газа.“

Но могат ли военните действия в Газа да донесат повече сигурност на Израел?

В свой анализ американският активист Phan Nguyen представя цифри и статистики за жертвите на ракетни атаки от тяхното начало през 2004 година, както и коментира горното изказване:
“След една цяла година без израелски жертви след ракетни атаки, идващи от Газа, Израел е трябвало да нападне Газа, за да предизвика ново убийство на трима израелски цивилни, което пък убийство се използва за ретроспективно оправдаване на самата операция, която довежда до трите жертви.”

Според представените в статията данни общо 26 човека са били убити от юни 2004 до ноември 2012 година след изстрелване на ракети от Газа към Израел. От тях седем са починали от атаки по време на операция Излято олово преди четири години и сегашната операция. Тоест повече от една четвърт от жертвите в рамките на осем години са по време на операции, които целят да спрат ракетните атаки.
Ето как продължава анализа на Phan Nguyen:

„По време на примирието между Хамас и Израел през 2008 година, а дори и след като то бе нарушено от Израел на 4 ноември, нито един израелец не е бил убит от ракетно нападение. За това пък само около два часа след като Израел започна операция Излято олово, един израелец бе убит. Два дни по-късно трима други цивилни станаха жертва на ракетна атака.

В рамките на цяла година преди операция “Отбранителна колона” нито един израелец не е бил убит от ракети. Но само 16 часа след началото на операцията, ракета, изстреляна от Газа, уби трима израелци.

Именно по време на тези две операции Израел търпи най-голям брой смъртни случаи след ракетни атаки от Газа в рамките на кратък период от време. (бел. ред.: пълните данни, както и техните източници, могат да бъдат намерени в оригиналната статия на Phan Nguyen)

Данните са прекалено оскъдни, за да може да стигнем до категорични заключения (а това е така, защото случаите с жертви са толкова редки), но все пак се наблюдава следната тенденция: жертви след ракетни атаки е по-вероятно да има по време на голяма израелска “анти-ракетна” операция. Забележете, че казвам, че смъртни случаи е по-вероятно да има, а не че броят им нараства. Жертви има толкова рядко, че те са по-скоро провокации, отколкото произтичаща прогресия.

Тези цифри противоречат на клишето, че ракетните атаки “целят да направят броя на жертвите сред цивилните възможно по-голям”. Всъщност с тези ниски темпове и поради не-прецизността на използваните оръжия, не може да се очаква тези атаки да доведат до смъртни случаи в по-голяма част от времето.
Същевременно статистиката показва, че въоръжените групи в Газа могат да увеличат вероятността за фатален край, стига да бъдат предизвикани.”

Това заключение не би трябвало да се тълкува като призив към Израел да не се защитава, а по-скоро показва, че твърдението, че атаката на Газа е в името на сигурността е погрешно.

В анализ на българската секция на Deutsche Welle авторите също коментират, че “е доста съмнително фронталното нападение срещу управляващата в Газа радикално-ислямистка организация Хамас” да е “правилното решение” на конфликта. Според тях Израел “от дълго време насам води политика за ограничаване на щетите, която не си поставя целта за дълготрайно решение на конфликта. Вестник “Ню Йорк Таймс” описа тази политика на постоянните военни акции с метафората за “косенето на трева”. “След като няма мир, поне да режем постоянно никнещите плевели съвсем изкъсо”, гласи логиката на тази тактика.”

Ако тези операции не водят нито до повече сигурност за израелците, нито ни приближават до разрешаването на палестино-израелския конфликт, каква може да бъде причината за цялата тази кървава лудост тогава?

Според анализатори една от причините са предварителните парламентарни избори в Израел, насрочени за 22 януари. Операция “Излято олово“ преди четири години също започна около два месеца преди парламентарните избори. Дали е само съвпадение? В свой анализ американският евреин и учен по право и международни отношения Ричард Фалк твърди:

“От месеци имаше слухове и прикрити заплахи, че правителството на Нетаняху планира голямо нападение на Газа. Изборът на време за настоящите атаки изглежда, че съвпада с динамиката на израелската външна политика, особено с традиционната израелска практика да утвърждава имиджа на управляващата власт в Тел Авив като начин да убеди израелските граждани да се чувстват застрашени, но и предпазени, точно когато трябва да решат за кой да пуснат своя глас в изборите за ново правителство.”

Други възможни причини са отвличане на вниманието от продължаващото анексиране на земи в Западния бряг, освобождаването от отговорност от страна на Израел да защитава правата на палестинците, но може би случващото е довод за съпротива срещу членството на Палестина в ООН или доказване на силата на израелската армия и израелското лоби в САЩ пред Иран.
Каквито и да са мотивите, едно за съжаление е сигурно – цената, която палестинците плащат за това, е прекалено висока.

Преди да завърша тази статия, искам да обърна внимание и на огромната непропорционалност, която сякаш бива забравяна от повечет медии и политици тези дни. Или както американският евреин, политически критик, активист и учен Ноам Чомски заяви:
“Израел използва свръхмодерно оборудване и военни кораби, за да бомбардира гъсто претъпканите бежански лагери, училища, жилищни блокове, джамии и гета, за да атакува население, което няма свои военно-въздушни сили, никаква защита на въздуха, няма флот, няма тежки оръжия, нито артилерия, няма свобода на движение, няма армия … и го нарича война. Това не е война, това е убийство. Когато израелци в окупираните територии днес твърдят, че те трябва да се защитават, те се защитават в смисъла, в който всеки военен окупатор трябва да се защитава срещу населението, което окупира. Не може да се защитавете, докогато с военна сила окупирате чужда земя. Това не е защита. Наречете го както искате, но не и защита.”