Не е лесно да се откъснем от стереотипите, които ни се натрапват, за да видим светът по един по-различен начин от общоприетият модел на обяснение. Но е полезно да опитаме. Да вземем няколко примера.
Барабаните на войната бумтят все по-силно срещу Иран. Но нека за момент си представим фактите в един напълно противоположен контекст.
Иран провежда завоевателна и агресивна политика срещу Израел с протекцията на Великите сили. Неговите лидери обявяват, че преговорите се бавят, понеже Израел отказва да подпише Договора за неразпространение на ядрените оръжия и да позволи инспекции, както Иран вече е направил. Израел продължава политиката си на отказ от ядрено разоръжаване. През цялото време Иран се радва на подкрепата на “нейната Велика сила”. Иранските лидери обявяват своето намерение да бомбардират Израел, като изтъкнати военни анализатори съобщават, че нападението ще се проведе непосредствено преди изборите в САЩ. Иран може да използва своите въздушни сили и новите подводници, закупени от Германия, натоварвайки ги с ядрени оръжия и насочвайки ги към бреговете на Израел. Иран може да разчита на подкрепата на „нейните свръхсили” в случай на нужда. Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета заявява, че макар и САЩ да не вижда полза от тази атака, подобна стратегия е в унисон със суверенните интереси на Иран…
Всичко това, разбира се, е нещо невъобразимо, но то се случва в реалността, с разменени места на участниците. Подобно на своя Покровител, Израел прибягва до насилие, когато си поиска. То се проявява в незаконните селища в Окупираните територии, всичките незаконни от гледна точка на Международното право и непризнати от Съвета за сигурност на ООН, както и в многобройните агресивни актове срещу Ливан и анклавът в Ивицата Газа, довели до стотици и хиляди убити, без ясен претекст.
Преди 30 години Израел унищожи иракски ядрен реактор (акт, който наскоро дори бе ознаменуван в Израел), напълно пренебрегвайки предупрежденията на американското разузнаване, че това няма да сложи край на ядрените програми на Саддам Хюсеин, дори напротив, подобно насилие по-скоро насърчи иракското правителство в тази посока. Бомбардировка на Иран би имала подобен ефект.
Иран също е извършвал агресивни военни актове в историята си, но за последните няколкостотин години те са само при подкрепяния от САЩ режим на Шаха. По същото време Иран има своя ядрена програма със силната подкрепа на официален Вашингтон. Правителството на Шаха е най-бруталното и репресивно от всички съюзниците на САЩ в региона. Най-важният съюзник, Саудитска Арабия, е краен фундаменталистки режим, който, не е тайна, че финансира и разпространява чрез клонове от фондации радикалната Уахабитска доктрина. Арабската пролет се явява отчасти реакция на хората срещу наложените им брутални диктатури.
В наскоро проведената конференция на Движението на Необвързаните държави (които представляват по-голямата част от населението на света) в Техеран, делегатите (с изключение на Индия) категорично подкрепиха правото на Иран да обогатява уран.
Американският генерал Лий Бътлър, бивш шеф на Стратегическото разузнаване се изказа така: “Опасността се състои в това, че когато една страна в Близкия изток се въоръжи с ядрено оръжие, то това само по себе си провокира и останалите да се стремят към тази цел “
Бътлър не споменава конкретно Иран, но що се отнася до арабските страни и Европа, делегатите на конференцията посочват Израел като най-голямата заплаха за мира в Близкия изток , на САЩ е отредено второто място, а Иран, въпреки че не е харесван в арабския свят, не е считан за заплаха. Дори много проучвания са категорични, че регионът ще е по-сигурен, ако Иран има ядрено оръжие.
Ако Иран наистина се стреми да се сдобие с ядрени оръжия, това е провокирано преди всичко от Израело-американската заплаха. Защо тогава Иран е най-голямата заплаха за световния мир в официалния западен дискурс? Главната причина е призната от много военни аналитици на САЩ и Израел. Иран може да се противопостави успешно при евентуален военен конфликт срещу Израел или САЩ. А също така Иран трябва да бъде наказан за “успешното си противопоставяне”, което копира Кубинския модел от преди 50 години.
Ноам Чомски
Z Net, 5 септември, 2012г.
(със съкращения)
Превел за Без лого: Мирослав