Задавали ли сте си въпроса, защо докато съседите ни страдат, ние ги подминаваме? В същото време, докато други страни (като Испания, Италия и Португалия) се тресат от протести срещу строгите икономии налагани им от техните правителства, гърците не остават безучастни. Всъщност подкрепата между горепосочените страни е взаимна, което си пролича и на „Европейския ден за действие и солидарност“, организиран от европейските синдикати на 14.11.2012г.

В обществото ни витае една незаинтересованост към чуждите несполуки, която от време на време минава през подригавателния тон към традиционната за нас ненавист към съседите ни. В исторически план наистина не можем да се похвалим с прекрасни отношения на Балканите, но когато се позоваваме на миналото, забравяме, че става дума за политически взаимоотношения. Солидарността е форма на отношение характерна най-вече за гражданското общество и по-рядко употребявана в политическото пространство.

Ние, обикновените хора, трябва да се подкрепяме, както го правят и в другите страни. Нима нямаме същите или подобни проблеми? Гърците са били лъгани от корумпирани политици и водени за носа от малък елит в продължение на десетилетия. Безработицата е убийствена, броят на самоубийствата расте. Разбира се, не е само това, но ако търсите общи проблеми за нашите общества няма да ви отнеме много време да ги намерите.

Трябва да разберем, че подкрепяйки гърците, ние не само можем да си създадем нов приятел, но по този начин защитаваме и собствените си права. Всички заслужаваме да живеем с достойнство, да имаме възможност за работа, да имаме достъп до образование, помощи, равнопоставеност пред съда и прочие. Всичко сме хора и гърците не са по-различни от нас, а на всичкото отгоре са ни и съседи!

Време е обикновените граждани да започнем да упражняваме своя собствена форма на външна политика, водена от общочовешките ценности и нуждата от солидарност. Тук на Балканите, където омразата и конфронтациите винаги са били част от пейзажа на междусъседските отношения, е особено важно да направим стъпки в тази посока. Там, където хората се подкрепят, се намира и път, различен от този, който правителствата избират за населението си. Аз не искам гърците да бъдат заробвани чрез дългове към… към кого?

Същото важи и за Испания, Италия и Португалия. С тях също трябва да сме солидарни, заради всичките жестокости, които трябва да понесат. Дори не могат да изразят недоволството си, без да бъдат нападани от полицията. Питам ви, ние имаме ли опит с полицейското насилие? В същото време, скъпият ни Европейски съюз получава Нобелова награда за мир, докато континента се тресе, а идеята за социалната държава е вече отдавна погребана. Това също лесно може да бъде проверено – просто погледнете кой са първите неща, които се жертват, когато се правят строги икономии: социални помощи, пенсии и образование.

Разбира се, проблемът в България не е само в незаинтересоваността към събитията в съседката ни. Духът на гражданското общество все още спи, въпреки че отделни елементи дават признаци за раздвижване. Още нямаме психологическата настройка да протестираме, а когато все пак семето покълне на места, не знаем как да протестираме. Това, което силно ме възмущава например, са грозните скандирания за сексуалната ориентация на премиера. Дори и да не го харесваме, това не е протест, а чисто и просто ругатня. Ако наистина искаме да направим нещо, трябва да заявим нашата позиция, а не да търсим конфронтация. Не на последно място е хубаво да научим правата си. Наскоро Е-вестник излезна с полезна статия по въпроса – „Как да действаме с полицията по време на протест“. Междувременно в България се появи и политически дисидент – Николай Колев Босия, за което трябва да благодарим и на органите на реда, които изпратиха цели 40 човека да арестуват един старец и само засилиха чувството за ненормалност и абсурдност на системата.