“Няма страна по Света, която би приела дъжд от ракети да вали над нейните граждани”, заяви Барак Обама. Когато направи изявлението си, той визираше атаките на палестинските групировки срещу Израел, както и ответната реакция на официален Тел Авив срещу Ивицата Газа.

От години се наблюдава перманентно повторение на определени събития в Палестина. На първо място,  митът за това как “тероризмът” може да бъде оправдание за  някакъв “отговор”. След това идва практиката,  страната която притежава огромно военно превъзходство, да се представя за жертва, точно когато се готви да ескалира конфликта. И накрая, подчертаване на дълбоко демократичния характер на Държавата Израел като контрапункт на политическия живот в Палестина, въпреки, че в израелското правителство са включени расистки, крайно десни политически сили, представени най-вече в кабинета на външния министър (Авигор Либерман, бел,пр).

Изглежда Арабската пролет не е оказала своето влияние на ситуацията в Близкия Изток, щом подобен сценарий може да се повтори четири години след операцията на израелската армия „Излято олово“. Коментаторите следящи региона отбелязват, че в момента се наблюдава смесване на стратегии, откъсващи ни от обичайните  политически представи. САЩ в момента е съюзник с Ирак, който пък от своя страна е в съюз с Иран. Иранците подкрепят режима на Башар Асад в Сирия, който САЩ упорито се опитва да отстрани. В същото време ключови съюзници на  САЩ в региона са Катар, една от страните, най-мощни спонсори на “Хамас” и Саудитска Арабия, която пък финансира разпространението на Салафитското направление в Исляма, а знаем, че повечето джихадисти-камикадзета са вдъхновени от салафитската доктрина.

Позицията на Бениамин Нетаняху изглеждаше отслабена, след загубата на Мит Ромни на президентските избори в САЩ. Но Нетаняху реши да възстанови „електоралния баланс“ на гърба на палестинците, решавайки, че ще защити израелските градове от ракетни нападения, бомбардирайки Хамас. Нетаняху явно е „забравил“, че ракетните нападания на Хамас, започнаха преди повече от десет години, когато израелската армия все още контролираше Ивицата Газа…

Европа изпълнява ролята на мирен посредник за двете страни в конфликта. По време на срещата си с Нетаняху през ноември, френският президент Франсоа Оланд предупреди за “изкушението на Палестинската автономия да търси в Общото събрание на ООН правата си по точките, които не са част от преговорите”. За какви преговори говореше той и какво бе тяхното естество? Няколко дни по-рано, външния министър Лоран Фабюс, намекна за това, кризата ще се задълбочава. “Ракетите са били изстреляни срещу Израел през уикенда и Израел незабавно отговори”. Френските дипломати не би трябвало да копират подобни  изявления в американски стил.

Серж Алими, Z Net, 1 декември 2012г

Превод за Без Лого на Миро